Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 

 

 

 

 

 

  Силуети  
 

ТАНЦУВАЙ БАВНО

          Едно американско момиченце болно от рак, на което лекарите дават само шест месеца живот, успява за кратко време да израсне толкова много, че написва едно писмо стихотворение и няколко часа преди да умре го дава на своята майка. Това писмо ще ви проговори много за нашето неумение да общуваме с хората, да обръщаме внимание на най-близките, поради ред причини.

Танцувай бавно

Наблюдавала ли си някога децата в лунапарк?

Или пък, чу ли как пада дъждът по земята?

Наблюдавала ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По-добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Живота е кратък. Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна цял ден?

Когато питаш някого “Как си?”, чуваш ли изобщо отговора.

Дали вечер си лягаш, прегърнала мислите си за стотици грижи?

По-добре се отпусни, не танцувай толкова бързо, живота е кратък.

Каза ли някога на детето си „Това ще го направим утре”.

И в бързината не видя ли тъгата в очите му.

Загубила контакт, остави едно приятелство да завехне, защото никога нямаше време да кажеш на детето си “Здравей”.

По-добре се отпусни, не танцувай толкова бързо, живота е кратък, а музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд, загубваш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Живота не е спринт, затова отпусни се, чуй музиката преди да спре песента.

          След тези силни редове, уважаеми читатели, в навечерието на семейните празници ако не сте успели да кажете на най-близките си хора: „Обичам те!”; „Благодаря, за всичко, което си направил за мен!”; „Добре, че те имам, ти си всичко за мен!”; „Ти си целия ми живот!”, сега е момента да го направите! Не отлагайте за „Утре”, то може никога да не настъпи. Благодарете, ако има за какво и казвайте често на хората, които обичате „Обичам те!”, защото това е важно за всеки човек. Любовта и вярата са крепили до ден днешен света и човечеството, а така е и за в бъдеще!

          Нека тези редове бъдат ваша настолна книга и никога не изпадайте в униние, депресия и отчаяние. Не трябва! Живота е хубав! Зависи от Вас с какви очи ще го погледнете.

Снежана Кирилова

Нагоре
Към съдържанието
на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg