Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
  Любопитно  
 

Децата индиго

            Открити са през 80-те години за първи път от руската академия на науките, от холандска психоложка и от американската асоциация за научни изследвания – НАС. Представители са психолози – доктори на науките, които за първи път се сблъскват с едно ново явление. Уж това са обикновени деца, но когато започват да ги изследват се разкриват необясними факти. Когато се вглеждат със специален уред в такова дете, виждат че то има тъмно синя аура с цвета на износени дънки. Именно от там произлиза наименованието деца индиго. От друга страна имат 4 нишки ДНК в повече. От трета страна те са с много по-развит черен дроб. Изследователите ги разделят на две големи групи. Хипер емоционални деца, които непрекъснато стават, сядат, говорят, прекъсват ви и т.н. Такива деца ще влизат в полезрението и ще си мислите, че те са невъзпитани, но това не е така, те са просто деца индиго.

            Другата група са хипо емоционалните. Те пък от своя страна изглеждат пасивни и незаинтересовани. Всъщност те много внимателно ни слушат, знаят за всичко което говорим, винаги могат да откликнат, но не искат. Просто са някъде в своя свят. От друга страна хипер и хипо емоционални деца се подразделят на още 4 групи.

            На първо място това са хуманистите – тоест децата, които обичат страшно много да се раздават, да помагат, да обгрижват някого, да се притичват на помощ. Те си остават такива до края.

            Втората група – артистите: те се увличат от всяко изкуство, могат да пишат, да рисуват, да пеят, да свирят и танцуват, да правят графити, да бъдат рап изпълнители и т.н. Т.е., изкуството е отличително като водеща страна при тях.

            Третата група се наричат концептуалисти – това са децата на бъдещите открития; философите; децата, които предпочитат да са в своя свят, в своята черупка на идеите. Много силно вярващи са и по-късно ще превърнат живота си в мисия, просто като млади изглеждат като отвлечени. Ние много често мислим, че нещо им хлопа и родителите прибягват към помощта на психолози, хоспитализират ги, но това е най-голямата грешка, защото се подтискат естествените процеси в детското развитие, а и това не е изход да направиш детето си нормално. В никакъв случай! Затова излязоха много книги и продължават да заливат пазара с литература и ще се убедите, че всяко второ дете е индиго.

            Четвъртата група са енциклопедистите – те от всичко знаят по-малко, всичко могат да съчетават, те са по малко артисти и хуманисти, и концептуалисти. Особеното при тях е, че почти не се разбират със своите родители. Родителите също не ги разбират. Много често такива деца посягат към наркотици, посягат към агресия, просто защото са безпомощни, бягат от къщи, могат да посегнат на живота си. Особено в една тинейджерска възраст. Те не само говорят, но могат и да го направят. А в това е страшното. Едно момче се обесва с чорапогащника на майка си в антрето, заради четворката по физика. И това от страх, как ще реагира майка му понеже бил отличник. Друг случай е самата Петя Дубарова – бургаската поетеса, която е обвинена в счупването на една машина по време на бригада. Целият учителски съвет гласува за намаляване на поведението и. Тя знае, че не е виновна и за да излезе от тази ситуация, се нагълтва с лекарства, когато родителите и са на гости и тя е сама. Малко преди това е посвирила на китара и е написала последните стихове. Така изгасва една прекрасна бъдеща поетеса.

            Децата са нещо много специално! Те са непознато нещо за нас. Нека не си мислим, че ги познаваме. Един ливански художник – Джубран Халил Джубран казва, че родителите дори на сън не могат да влязат в душите на децата си. Децата са само приютени в семействата, в които трябва да бъдат отгледани. Затова сблъсъците между родители и деца са големи. Който иска да получи повече информация, може да прочете книгата “Пророкът” на Джубран Джубран или “Майките” на Теодора Димова. Трябва да се вслушваме в нашите деца, да ги гледаме с уважение, с достойнство, без да им се заповядва, без да ги принуждаваме да правят нещо, без да им се налагаме. Просто трябва да се гледа на него като на един партньор.

ЗиС

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg