Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Делници и празници  
 

13 НОЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ

         На този ден припомняме на обществото за себе си. Затова, че имаме нужда от приятелството и подкрепата на хората с нормално зрение, защото ние не можем без тях.
         На този ден припомняме и на правителството, че имаме нужда от някои облекчения като компенсация за липсата на зрение.
Валентин Аюи         На този ден си спомняме и за Валентин Аюи – баща и учител на слепите, пръв заел се с организираното образование на слепите. В ония времена слепите изкарвали прехраната си предимно с просия, а обществените помощи за тях били съвсем мизерни. Животът им преминавал в нищета и бездействие, те не умеели да вършат почти нищо полезно. Затова всички посрещали с готовност поканите да участват в забавленията на тълпата, въпреки че усещали болката от ироничните издевателства над тях. Възможността да припечелят нещо ги принуждавала да търпят присмеха и иронията. Единственият, който не споделял радостта на тълпата и приемал също тъй с болка и възмущение виковете, бил млад мъж с интелигентно лице и поведение. Той се наричал Валентин Аюи. Запомни това име, читателю! Наблюдавайки със съчувствие грозните сцени, младият Аюи взел в себе си решение, което променило живота му. "Чувства, коренно различаващи се от другите, обзеха душата ми – споделя по-късно Аюи. – От този момент аз се замислих какви са възможностите и средствата за обучението и превъзпитанието на тези най-нещастни членове на човешкото общество." Валентин Аюи се заклел да върне достойнството на слепите. "Аз ще заместя подигравката с истината, като науча слепите да четат и пишат и ще им дам книги, напечатани от самите тях." Клетвата му се оказала не моментен изблик на състрадание и хуманност, а програма, която този велик французин изпълнявал упорито до края на дните си.
         Започнах това въведение за този велик човек, защото на 13.11.2012 г. ТСО „Пулпудева” към ССБ-Пловдив и тази година не изневери на традицията си и отбеляза по подобаващ начин денят. Ние, членовете от ТО-НАСГБ бяхме поканени да присъстваме на тържеството, но за съжаление недостатъчно хора се отзоваха на поканата. Мероприятия не се правят само на маса с ядене и пиене, а да научим нещо, което досега не сме чували или не знаем. Да обогатим нашите знания и да се чувстваме по-достойни и образовани граждани на това общество въпреки уврежданията си. Държавата има още много какво да направи за облекчение живота на слепите, но нека не забравяме, че на първо място, ние не сме останали гладни за разлика от слепите на времето, които са тънели в мизерия и нищета. Всеки човек с увреждания получава месечна пенсия и това му дава възможност да се чувства наравно с всеки зрящ и нормален човек. Както се изказа Стоянка Ангелова, досега слепите са имали възможност да си закупят жилища, да изучат децата си, а лошото е сега, за идващите след нас. Животът става по-труден, но да не забравяме, че пък младите са упорити и някои от тях умело пробиват пътеки за по-добър и смислен живот. Ако целите на някой са по-високи от това, то тогава да положи усилия и да постигне целите си чрез образование и много труд, защото на готово нищо не идва, дори и при зрящите. С една дума срамота е да хленчим и мърморим, а да се хванем упорито, да покажем на обществото какво могат слепите и останалите хора с увреждания. Нека не чакаме само да получаваме, защото никой с нищо не ни е задължен, а да се огледаме и видим какво ние сме дали на обществото и дали трябва да чакаме да получим нещо в замяна.
         Гости на събранието бяха Ангел Сотиров, който обясни на присъстващите кой е Валентин Аюи, какво точно е направил за слепите, какви училища и работилници е създал, превърнали се в последствие в предприятия за слепите и т.н. Владимир Желев – председател на българския есперански съюз на слепите поздрави присъстващите и награди активни, дългогодишни и дейни есперантисти в лицето на Данчо Данчев и Ангел Сотиров, които през последните години, са заслужили с дейността си уважението и признателността на есперантистите. Георги Генов връчи благодарствени адреси на Садие Коталак и Васил Оцов за най-активна и всеотдайна дейност. Публично беше поздравен Кирил Дамянов за втората награда на есето “Говорящата книга – моята паралелна Вселена”.
         Музикалната програма бе изнесена от “Тракийски цвят”, дует “Настроение” и група “Орхидея”. Със своите изпълнения те ни показаха какво могат слепите и, че има какво да се покаже на обществото. Някой попита какво означава думата инвалид и, че не трябва да позволяваме хората да ни наричат инвалиди, но аз мисля, че не е толкова важно как ще ни нарекат – дали инвалид, дали сляп, дали човек с увреждания, защото ние сме такива и не бива да се срамуваме от физическото си състояние. Напротив, чрез делата си, чрез възможностите си и уменията си нека докажем какво можем и този, който ни нарича инвалиди да се засрами и да разбере, че сред зрящите има умствено по-големи инвалиди отколкото физически сме ние – слепите. Нека вървим гордо и достойно, с високо вдигната глава, защото и ние имаме право на изяви и участие в обществения живот на държавата ни. Трябва да сме безкрайно благодарни и никога да не забравяме имената на Валентин Аюи, Луи Брайл, Хелън Келър и много други, оставили ни в наследство писменост и пример за подражание! И днес има хора с увреждания, извоювали своя престиж и уважението на обществото, които продължават да защитават правата на хората с увреждания и ние с достойнство можем да вървим по прекараните пътеки и да сбъдваме мечти и желания.

Снежанка Кирчева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Бургас

БУРГАСКИ ВЕЧЕРИ КРАЙ КЛЕПТУЗА

         Жегата и дъждът не успяха да стопят жаждата за приключения на групата от ТО-НАСГБ и РСО-ССБ Бургас. Дългият път с влака и теснолинейката ни сближи и постави началото на нови приятелства. Дъжд и слънце се бориха за вниманието ни над езерото "Клептуза”. Възможностите за различни развлечения бяха използвани пълноценно. Част от нас се изкачиха до параклиса „Св. Илия”, други се повозиха на водните колела, трети се полюбуваха на красивото езеро и околните гори сред фолклорния интериор на ресторант – Клептуза. Следващият ден от престоя ни във Веленград бе посветен на патрона на града – Вела Пеева и за целта посетихме музеят й. Град Батак и язовир Батак бяха следващите дестинации от културно-туристическата програма на групата. Времето, отпуснато за разглеждане на забележителностите в това емблематично за националноосвободителната ни борба място, се оказа недостатъчно за най-любознателните. Преклонение и страхопочитание, удивление и уважение се смесиха в душите на онези, които за пръв и не за пръв път видяха прочутата с историята си черква „Св. Неделя”, която в онези смутни времена приютила за кратко, по време на Априлското въстание, двеста жени, деца и старци. Факта, че доскорошната костница вече е действащ православен храм ни позволи не само да чуем беседата на екскурзовода и да докоснем стените на светинята, но и да запалим свещи за упокой на душите на загиналите и за здраве на близки и приятели. Най-смелите обиколиха с моторна лодка язовир Батак. Останалите се насладиха на прекрасната гледка към водната шир и острова от уютни крайбрежни заведения. Дойде ред и на най-трудната точка от туристическия маршрут на групата – Вазова поляна, която привлече и опитни туристи от Пловдив, Варна и Русе. Хиляда и стоте метра надморска височина изкачени по брега на планинска река се оказаха поредното предизвикателство на групата ентусиасти, която достигна до едно от любимите места за отдих на народния поет Иван Вазов. В неделя, преди пътуването бе посетена църквата „Св. Богородица”. Отидохме и на неделният пазар за последни сувенири и покупки за спомен от тази незабравима почивка, организирана от ръководителите Иванка Костова, Бинка Монева и Димитрина Тодорова. Много смях и веселие имаше и край двата басейна и по стаите на хотел Витоша, чийто екип за пореден път заслужи нашата признателност.

Иванка Костова

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Добрич

НАШИЯ ПРЪВ ПОМОЩНИК – БЕЛИЯТ БАСТУН

         И тази година отбелязахме Международния ден на дългия бял бастун. В клуб „Детелина” проведохме състезание за ползване на дълъг бял бастун по два критерия – бързина и техника. В надпреварата се включиха 17 сляпо-глухи членове. Журито бе с председател Силвия Тодорова – социален работник в Центъра за социална рехабилитация и интеграция гр. Добрич и членове Нина Николаева и Митко Симеонов. Последният бе ангажиран с измерване на времето при участие.
         Надпреварата бе оспорвана. Всеки се стараеше да покаже уменията си. В крайна сметка за поредна година най-добре се представи Марийка Атанасова. Второ място взе София Ганчева, а на трето бе Еленка Демирева. Призьорките получиха скромни парични награди.
         По време на почерпката, се разигра викторина с въпроси около историята на дългия бял бастун. Всеки правилен отговор бе награден с малък предмет.
         След това побързахме да се присъединим на общоградското събиране по повод Международния ден на дългия бял бастун. Инициатори бяха Лайънс клуб и Младежкия червен кръст. Освен териториалната организация на сляпо-глухите, в събитието взеха участие и представители на РСО на слепите и сдружение „ХобиСклуб”. Присъстваха и много журналисти, които интервюираха присъстващите. Поставен бе акцент върху обстоятелството, че 15 октомври не е празник за нас, хората със зрително увреждане, а повод да покажем на всички, че ни има и, че с помощта на дългия бял бастун подсказваме на всички за нашия сензорен дефицит.


В ТО-Добрич

ДА ЗАПАЗИМ БЛЯСЪКА В ОЧИТЕ

         Първи октомври е ден на хората от третата възраст. По този повод решихме да поканим в клуба ни очната лекарка д-р Илияна Ананиева. Стаята беше препълнена от нашите членове, дошли да споделят своите проблеми с офталмоложката. Г-жа Ананиева ни разказа обширно за различните заболявания на очите, как да ги предпазваме от слънцето, компютъра, телевизора и средата, в която живеем. Макар и без светлина те се нуждаят от грижи. Винаги да се поддържат с капка – изкуствени сълзи. Да се консумира ежедневно сок от моркови, червено цвекло, ябълка. Да не се разделяме от листните зеленчуци – магданоз, целина, салата, зеле, които са балсам за нашите очи. Може да не са излекуваме, но по този начин задържаме развитието на болестите. Много бяха споделените съветите на докторката, но въпросите отправени към нея валяха като дъжд. Тя изслушваше внимателно всеки и му даваше напътствия. Препоръча ни поне веднъж в годината да правим профилактичен преглед, тъй като очите са огледалото на нашия организъм. На края и подарихме разкошен букет от бели хризантеми, песни и стихове с пожелания до нови срещи.
         След срещата се отправихме към Младежкия дом на гр. Добрич, където вече беше започнал художественият преглед на народната песен с участие на пенсионерските състави от цялата област. Въодушевено аплодирахме чудесните изпълнения на самодейците. Денят завърши с кръшни хора, на които се хванахме и ние, забравили сивото ежедневие, тропахме от сърце.

Блока подготви: Калинка Ковачева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Варна

ДИМИТРОВДЕН

         На 26 октомври т.г. в ТО на НАСГБ и на ССБ – гр. Варна се отпразнува „Димитровден”, един от хубавите Български празници – покровител, на който е Св. Димитър. По този повод ДимитровденДимитър Драганов – член на организацията ни, беше поканил много колеги и приятели. Тържеството организира и подготви Ганка Параскевова, която го откри с подходящо за случая слово и поздрави именника, като му пожела здраве, дълголетие, радост, лично и семейно благополучие и спокойни пенсионерски години.
         Параскевова поднесе на Димитър Драганов закупения общ подарък от всички поканени на празника, а това са необходими за всяко домакинство уреди – чушкопек и електрически котлон, спомени, които дълго време ще напомнят на именника за приятелите и колегите, дошли да го уважат на празника му. Вдигна се първата наздравица в чест на празнуващия. Звъннаха пълните с искрящо вино чаши, като се изказаха много пожелания и от присъстващите. Тържеството бе организирано от богата и разнообразна музикална програма, която включваше различни изпълнения от стари градски песни, народни и други на: Ганка Параскевова, Тошо Кирилов и Васил Попов. Богатият обяд, на който не липсваше нищо, хубавата музика, народните хора, танците, задушевните приятелски разговори и многото наздравици с прекрасни пожелания, приповдигнаха настроението на всички празнуващи. Празничният ден премина много весело, радостно и щастливо. Накрая си пожелахме още дълго време да се срещаме и празнуваме колеги и приятели от организацията.

Ганка Параскевова

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Асеновград

БЕЛИЯТ БАСТУН

         Октомври – топъл и красив, потънал в злато и ръжда, отново ни среща с тръпката на листопада. По улиците и парковете на Асеновград деца и възрастни колкото си щеш! А между тях – хора с бял бастун пристъпят тихо, но смело, отстояли с обичта на другите очи. И тази година членовете на ТСО на ССБ и ТО на НАСГБ отбелязаха деня на белия бастун. В клуба те дойдоха, за да усетят приятелската и подкрепяща среда, за да споделят и проблеми, и радости. Председателят Иван Шопов първи ги посрещна. Присъстваха и други гости. Г-н Владимир Желев – председател на българския есперантски съюз на слепите, изнесе кратко слово за значението на белия бастун, символ на незрящите хора.
         В съвременното общество, в напрегнатото ежедневие има още какво да се желае за подобряване условията на живот на тези хора. Нека се замислим: толерантни ли сме към тях на улицата, в магазина, в автобуса? А на пешеходната пътека? Трудно ли е да спрем за минута-две? Нека нашето уважение към тези хора да бъде като към останалите. Много от тях са смели и борбени, дори пример за подражание. В дома се справят сами, копаят в градината, спортуват, пеят, а младите учат в пловдивския университет. Има и една силна личност – Лушка Маджарова. Никога няма да я видите мрачна, подтисната, винаги весела. Издала е шест стихосбирки и още твори.
         Тази година бе удостоена със званието „Почетен гражданин на Лъки”. На тази среща имаше много вълнения, искреност. Сърцата пулсираха с обич и мечти. Г-жа Димитрова прочете „Приказка за слепите”. Следваха стихове, песни, наздравици, а за спомен бяха направени снимки. Поздравителен адрес, лично от кмета на Общината д-р Караиванов, развълнува всички. Той обеща: да работим заедно и да положим общи усилия за създаване на по-добри условия за комуникация и да се радваме на скорошни резултати. Накрая всички си пожелаха много здраве и положително мислене защото всяка мисъл е енергия.

Славка Ставрева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


АБОНАМЕНТ ЗА СПИСАНИЕ „ЗВУК И СВЕТЛИНА” ЗА 2013 Г.

         Абонаментът на списание „Звук и светлина” за 2013 г. (издава се ежемесечно - 12 броя за 2013 г.) е, както следва:
         - на плоско-печатен шрифт – 8 лева
         - на компакт диск в MP3 формат – 10 лева
         - на брайлов шрифт – 6 лева.

         Срок за абонамент: 31 декември 2012 г.

         Всички заявки за абонамент трябва да се изпратят в НАСГБ най-късно до 31 декември. Без заплащане на абонаментната такса, такъв няма да се прави.
         Също така не може да се направи абонамент, ако не е подадена и писмена заявка за това!
         Писмената заявка за абонамента задължително трябва да съдържа:
         - Трите имена на получателя, а ако е от името на организация или институция – точното й наименование и името на служителя й, получаващ списанието.
         - Точен адрес: район (квартал, жилищен комплекс), улица №, блок, вход, етаж, апартамент, област и община, задължително пощенски код, град или село.
         - Вариантът (вариантите), за който получателят се абонира: на хартиен носител, на компакт диск, на брайл - и колко екземпляра (например по един или по повече).
         Писмената заявка може да се подаде на ръка в касата или в офиса на НАСГБ, както и да се изпрати с писмо индивидуално от абоната или с писмо от председателя на териториалната организация (общо за няколко получатели). Когато териториалната организация подава обща заявка, да се записват коректно точните адреси, както е дадено по-горе, а не само имената на получателите (тъй като често получателите сменят адресите си и те не са същите, както тази година).
         Таксата за абонамента може да се плати по няколко начина:
         - Първият е да се внесе в касата на асоциацията в брой.
         - Вторият начин е да се изпрати с пощенски запис на адрес: Пощенска кутия № 29, пощ. код. 4018, гр. Пловдив, за Славчо Вълков Казанджиев (пощенските разходи по изпращането на записа да са за сметка на подателя). В този случай НЕ ТРЯБВА да се пише адрес на ул. „Весела” 30, защото адресираните така писма и записи много често се губят.
         - Третият начин е сумата да се преведе на банковата сметка на НАСГБ: Банка Райфайзенбанк АД, офис Пловдив 6, бул. „България” № 106, гр. Пловдив,
IBAN: BG28RZBB91551002642784, BIC: RZBBBGSF.
         Председателите да помогнат на членовете на ТО за осъществяването на абонамента.

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg