Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

  Делници и празници
 

В ТО-Търговище:

ТО-Търговище - Вълнуваща изненада в гр. Шумен  

            През слънчевия, топъл и хубав 14-ти октомври 2011 г., председателят на НАСГБ Димитър Парапанов ни покани с група ”Еделвайс” в Община Шумен.
            Още във фоайето бяхме посрещнати от младо и учтиво момиче, което ни поведе към залата за предстоящата среща. Изненадахме се и от топлото гостоприемство на служителките от Община Шумен. Когато се настанихме г-н Парапанов тържествено ни приветства и изказа благодарности към кмета на Общината, като благодари за тяхното внимание, съдействие и помощ, които полагат за членовете на ТО на НАСГБ-Шумен. Вдъхна ни увереност, че въпреки трудния период ние трябва да се борим и настояваме пред общините за помощта им към хората с увреждания.
            Със съвети и примери ни напъти как да изискваме и устояваме правата си пред различните институции. За което ние, инвалидите му изказваме хиляди благодарности –  за неговата упоритост и воля да бъдем равни с обществото и за примера, който той ни дава.
            Най-хубавия момент настъпи, когато Димитър Парапанов лично поздрави и награди две от присъстващите юбилярки. Това бяха Върбина Станкова и Сашка Тодорова, които получиха сребърна значка с емблемата на НАСГБ и грамоти. Момента бе толкова вълнуващ, че на Върбина Станкова се напълниха очите със сълзи от изненада и признателност от жеста, който получава. В този момент залата се огласи от ръкопляскания и всички се просълзиха. А Сашка Николова не позволи на сълзите си да се покажат, защото е мъжко момиче, но лицето й грееше от щастие и признателност. Наред със сълзите на радост в очите на всички имаше благодарност и удовлетвореност. Димитър Парапанов ни пожела все така да бъдем полезни за НАСГБ и себе си. Поздравления получиха и група ”Еделвайс” за постигнатите успехи и извоювани награди и грамоти от фестивали и концерти, като им пожела още по-голямо професионално израстване и нови върхови постижения.
            Благодарим ти г-н Парапанов за хубавите послания да бъдем по-добри и всеотдайни към хората! Беше чудесен и незабравим ден! Ние, членовете от ТО на НАСГБ-Търговище и ТО на НАСГБ-Шумен обещаваме още по-големи успехи и по-достойни завоевания за бъдещето на асоциацията!

Сашка Тодоров

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Русе:

Отново успехи на сцена

            На 10 и 11 октомври 2011 г. групата за стари градски песни „Нежни чувства” от Русе се включи във фестивала по случай 90-ят юбилей от създаването на ССБ. Той се състоя в София в квартал Лозенец, където бяхме посрещнати и настанени при добра организация.
            Нашата група се състои от седем самодейци и един ръководител – Иван Жеков. „Нежни чувства” се представи с изпълненията: „Янке ле моме хубава” и „Песен за Русе”, с чието изпълнение заеха трето място. За наша гордост и радост Иван Жеков и Янко Димов бяха наградени със специална награда за индивидуално, инструментално изпълнение на гадулка. А председателят на ТО на НАСГБ-Русе – Панайот Панайотов взе две трети места, като едното беше за художествено слово-лично творчество, а другото за индивидуално изпълнение на песента „Моме Петранке хубава”, в жанра народно пеене.
              Правда Минчева също взе трето място с индивидуалното си изпълнение на песента „Да се завърнеш в бащината къща”, в жанр естрада.
            За пореден път русенци показаха и доказаха, че имат талантливи и способни самодейци, изпълнители на песни от всички жанрове. Дай Боже и занапред да се развиваме в художествената самодейност и нека да не пада летвата, която успяхме да вдигнем през тази година.   Гордеем се самодейци с Вашите успехи и Ви желаем още много награди и отличия!

Панайот Панайотов

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Варна:

ДОСТОЕН ЖИВОТ И ГЛЪТКА РОДОЛЮБИЕ

            И тази година ТО на НАСГБ гр. Варна отбеляза своя празник – 15 октомври -деня на белия бастун. Ден който символизира самостоятелността на незрящите хора и интеграцията им в обществото, олицетворяващ стремежа им за достоен живот и равноправие.
Музеят на мозайките            Със съдействието на Община Варна и фирма “Градски транспорт” група активисти на организацията проведохме екскурзия до няколко чудни кътчета в нашата родина.
            Посетихме девненските извори и музеят на мозайките в гр. Девня. Там бяхме посрещнати лично от директора на музея-г-н Иван Сутев. С много внимание той ни запозна с историята на музея. Всички слушахме с интерес увлекателния му разказ. Научихме, че тук е бил основан един от богатите римски градове още преди 1800 г. от римския император Марк Улпий Траян. Градът е бил назован на името на неговата сестра Марцианопол. Още тогава се прославил с чудодейните си извори. И днес те са около 20 на брой и от тях блика чиста изворна вода.
            Научихме още за легендата според която красивият момък Персей подпомогнат от царя на боговете Олимп убил страшното чудовище – злата Горгона и я дал на богинята БаритеАтина Палада. Именно нейната глава е била изобразена върху мозайката, останки от която докоснахме и ние.
            След това цялата група посетихме етнографския комплекс „Барите”, където също останахме много доволни. В края на екскурзията цялата група посетихме Калимански хан, където благодарение на ръководството всички получиха по един малък обед и музикални поздравления.
            Чрез тази екскурзия всеки запомни Деня на белия бастун и отнесе по един чудесен спомен от красивите кътчета на нашата родина.                  

                                                                       Динко Костадинов

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Пловдив:

Курбан за здраве

            На 28-ми октомври в Клуба за социални контакти се състоя курбан за здраве, чийто главен организатор беше Стоян Топалов. Курбанът се освети от отец Георги от църквата “Света Параскева”-Пловдив. Отецът честити църковния празник на тази дата. От него разбрахме, че се чествало паметта на великомъченица Параскева. В църковната история и житията на светиите има три светици с това име. Най-популярната и най-известната е света Петка Епиватска или българската света Петка, защото нейните родители са били българи. Тя е живяла през 11 век в Епиват. Свързана е с нашата история в Търново и много други градове в страната ни. Имаме много храмове построени в България в чест на света Петка Епиватска. Нейната памет се чества на 14 октомври. А на 28 октомври се отбелязва паметта на света Петка Иконийска, живяла в Икония, Мала Азия през 2-3 век. Тя е пострадала като мъченик за вярата. Дълго време е склонявана от местен управител и други фактори в града да приеме езическата вяра. Но отказвайки, е подложена на мъчения, от които умира мъченически. Особено е тачена като Света Великомъченица в целия православен свят. А за нас е още по-важно, че има трета света Петка Римлянка, чиято памет се чества на 26 юли. Тя е покровителка на тези, които страдат от очни болести. В житието има един такъв момент, когато тя е подложена на мъчения и на тях присъствал императора. Когато е хвърлена в котел с вряла вода пръските изгорили очите на императора. Той ослепява, но тя го изцерява и от тогава става покровителка на хората със зрителни проблеми. В нейна чест е построен първия храм в Пловдив. Това е било на мястото на днешната джумая. Джумаята, преди падането на България под турска власт, е било християнски храм на името на света Петка. Но след завладяването от турците, храмът е разрушен и е построена джамията на негово място. По-късно по настояване на българите пред Високата порта и султана, им било разрешено да си построят пак такъв храм, но по-малък. И те го построяват в скалите над понеделник пазара. Този храм бил затворен дълго време, особено при предишния режим, по причини, че се реставрира, че е паметник на културата, защото той е най-старият храм в града. Храмът е разрушаван няколко пъти и през 1832 г. е възстановен окончателно. По-възрастните разказват как всеки петък хора се стичали от цял Пловдив и селата – най-вече християни, имащи проблем с очите. Именно тук, в този храм на света Петка са ставали много чудеса. Построено в нейна чест е едно аязмо в Скутаре, където също са ставали чудеса и изцерения. Така както света Петка Епиватска е покровителка на българите, така другите две Петки са покровителки на болните и правят чудеса.
            Мъченик от гръцки значи свидетел. Какво значи в днешно време да сме вярващи? Преди всичко да спазваме златното правило на Христос: ”Не прави това, което не искаш на теб да ти правят”. Това правило ще ни направи по-добри, по-солидарни, по-справедливи, по-свободни.
            Курбанът е еврейска дума, установена още от Стария завет. Евреите са го утвърдили като признак на признателност, затова че Бог ни е надарил с определени блага, с определени дарби, с определени способности, независимо кой с какво се занимава. Християнството е религията, която признава достойнството на човека, независимо от социалната и етническа принадлежност, образование, професия.
            След тази интересна беседа, която ни изнесе отец Георги, той мина и освети цялата сграда заедно с присъстващите, след което се раздаде курбана за здраве и берекет на всички. Хората си отидоха развълнувани и доволни. Надяваме се, че скоро ще имаме повод да поканим отеца да ни разкаже още неща, за които ние, като християни изобщо не знаем.

Снежана Кирилова

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Добрич:

Отново заедно за двоен празник

            На 14-ти октомври екипът на Центъра за социална рехабилитация и интеграция покани всички свои потребители да отбележим Международния ден на белия бастун и годишнина от откриване на социалното заведение. Ние, членовете на териториалната организация на сляпо-глухите, също се включихме към инициативата.
            На събирането присъстваха: кмета на Община Добрич – Детелина Николова; зам.-кмета Камелия Койчева; началник-отдел „Здравеопазване и социални дейности” – Иванка Титова, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Магдалена Миткова и др.
            В началото екипът на социалното заведение прие поздравления по повод рождения ден от своите гости. Прочетен бе и поздравителен адрес от председателя на НАСГБ – Димитър Парапанов. За добрата атмосфера, работещите в ЦСРИ бяха подготвили състезание по образец на известното „Минута е много”, чийто регламент бе следния: петима състезатели отговаряха на въпроси в три кръга от областите: същност и функции на белия бастун; предмет на тифлопедагогиката; живота и делото на Луи Брайл и Валентин Аюи. Всички участници проявиха добра информираност и компетентност по време на представянето си. На първо място бе отличена Светла Стоева, на второ – Веселин Михайлов, а на трето – Калинка Ковачева. Поощрителни награди за участие получиха също Елена Демирева и Тихомир Драганов. Символични подаръци имаше и за хора от публиката, които допълваха знанията на петимата състезатели. Социалният педагог Кристина Димитрова напомни на всички присъстващи символната функция на белият бастун, който показва на участниците в движението, че притежателят му е със зрително увреждане.
            Събирането приключи с почерпка, осигурена от любезните ни домакини. Ние, потребители на социалните услуги, предлагани от Центъра за социална рехабилитация и интеграция, се радваме, че има подобно място, в което можем да научим полезни за нас умения. Социалните работници, педагозите, рехабилитаторите от социалното заведение винаги са се отзовавали с готовност при реализиране на наши инициативи. Благодарни сме, че всеки, който желае има къде да усвои релефно-точковата азбука, десетопръстната система на писане по машинопис, да научи начините за общуване посредством интернет и др. Хубаво е, че през последните тринадесет години разчитаме на приятелски подадената ръка в лицето на ръководството и екипа на социалното заведение!

Калинка Ковачева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


ДО
ДИРЕКТОРА И ЕКИПА НА ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
ГР. ДОБРИЧ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

            По повод 13-годишнината от създаването и функционирането на Дневния център за социална рехабилитация гр. Добрич, от името на УС и членовете на Национална асоциация на сляпо-глухите в България приемете нашите най-искрени поздравления, като ви желаем крепко здраве и все така всеотдайно и професионално да работите за социалната рехабилитация и интеграция на хората с увреждания от гр. Добрич
           През тези 13 години Дневния център за социална рехабилитация гр. Добрич се утвърди, като авторитетна институция за социално включване на хора с увреждания не само в Добрич, но и в страната.

14.10.2011 г.                                                                                                                                  
Искрено ваш: гр. Пловдив                                                                                                                 
Димитър Парапанов председател на НАСГБ и директор на НЦРСГ „Хелън Келър”

Нагоре
Към Съдържанието на брояа


В ТО-Асеновград:

Те са победители!”

            В календара на българското общество има много празници, има и бележити дати, които не трябва да забравяме. 15-ти октомври е денят на белия бастун. На този ден не се празнува, а само отбелязваме съпричастност и уважение към незрящите. Членовете на ТСО и НАСГБ в Асеновград отново се събраха в своя клуб, по повод важната за тях дата. Присъстваха и двама от поканените шестима кандидат кметове, за да се запознаят със социалните ни проблеми: работа, достъп до общински институции, транспорт, маркировки и др. Човек не може да избяга от своята малка вселена. Добра или не, тъжна или радостна, тя е неговия малък свят. Когато дойдат трудните моменти, трябва да се борим. А незрящите и сляпо-глухите се борят. Борят се със силата на духа, вярата и надеждата, със силата на положителното мислене. А дали това е достатъчно? Дали и държавата е достатъчно грижовна към тях? Нужно е повече разбиране, уважение и доверие от страна на обществото към младите, които искат да работят.
            Те всички са пример за подражание на борбен дух. И една от тях е Лушка Маджарова, участваща активно в живота на организацията. Печелила е много награди на регионално и национално ниво. А стиховете й се четат в цялата страна. Едно от тях е „Не си отивай”, с което спечели през 2010 г. конкурса на Народно читалище  „Родолюбие”. Поетесата Дойчева подари на тези хора свое стихотворение. На улицата често срещаме незрящи и сляпо-глухи, нека не ги подминаваме, а да спрем тихо и с топлота да ги поздравим! И за пореден път ще изрека на висок глас: Те са победители! Нека още веднъж им пожелаем много здраве, борбен дух и повече усмивки. Нека бъдат докосвани от топлото слънце на добротата!

Славка Ставрева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Плевен:

Един чуден ден сред природата      

     На 07.10.2011 г., ние – сляпо-глухите от ТО на НАСГБ-Плевен – и нашите приятели от ТСО на ССБ-Левски проведохме чудесна екскурзия. Това е едно райско кътче на нашата прекрасна родина – водопадите на с. Крушуна, област Ловеч. Местността „Маарата” е на 3 км. от селото и е гористо-скалиста местност, която е защитена територия. Към водопада води еко-пътека, стръмна и тясна, провираща се между назъбени скали. Изкачихме се до най-високия водопад. Гледката беше дивна и красива. Дълго време със затаен дъх се любувахме на природните ни красоти. Не ни се тръгваше, но трябваше да се връщаме. Изкачването и слизането бяха вълнуващи. Помагайки си едни на други с пълни гърди дишахме свежия въздух. Когато слязохме, си купихме сувенири и диплянки за спомен. След това отидохме в хижа „Маарата”, където хижарката ни поднесе вкусен обяд. Посещението на Крушунските водопади ни зареди с много положителна енергия и хубави преживявания. След този незабравим ден сред природата, привечер се прибрахме много доволни с пожеланието по-често да сме сред природните красоти на България.

                                                                      Иванка Христова

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Стара Загора:

По съседски и у нас

          Винаги съм твърдяла, че нашата организация е много богата откъм приятели. Точно такива от храм „Свети Димитър” в Стара Загора ни поканиха на поклонническо пътуване до Македония и Гърция. Други пък – ПП „ГЕРБ” и ТЕЦ „Марица изток” 2, ни отпуснаха безплатен автобус за целта. За 3 дни успяхме да посетим Охрид, едно от новите 7 чудеса на света – Метеора„Метеора” в Гърция и гр. Солун. Не мога да ви опиша с думи всичко видяно и преживяно по тези прекрасни места. Необясними са чувствата, които ни изпълниха, когато коленичихме пред саркофага на Свети Наум край Охрид. Съвсем от друго естество, но също толкова силно беше усещането ни, когато се изкачихме на кулите на „Самуиловата крепост”. Огромното Охридско езеро, чистите и тихи улички, къщите в стария град, накацали една върху друга – всичко това те завладява напълно и остава завинаги в теб.
            Въобще не знаехме обаче какво ни очаква в Гърция! В превод от латински  метеори значи висящи във въздуха. Точно така изглеждат шестте манастира, построени върху отвесните скали, високи 400 метра. Все още никой не може да обясни как преди 800 - 900 г. монасите са успели да ги построят точно там. Когато си тръгвахме, камбаните на най-големия манастир започнаха да бият и някой каза: "Това е поличба, пак ще се върнем." Дано! Късно вечерта пристигнахме в известния курорт Паралия Катерини, на брега на Бяло море. Нито умората, нито късния час бяха в състояние да ни попречат да отидем на брега. Романтиката беше пълна – пълнолуние, кей, разбиващи се в него морски вълни. Ние обаче решихме, че нещо липсва – българска песен естествено и с Дечко Гарбатулов запяхме с цяло гърло „Докато сме млади”. След нас подеха всички и околността се огласи от песента ни.
          На третия ден отпътувахме за Солун, където се поклонихме на мощите на Св. Димитър Солунски, разходихме се из прочутия Солунски пазар, видяхме Бялата кула. А на път за България, между градовете Кавала и Ксанти беше последната ни спирка на гръцка територия. В една чудно красива лагуна, разположен на два острова се намира манастира „Свети Николай”. Литургията за здраве и подарения от монасите специален хляб ни направиха още по-щастливи. Какво по-добро изпращане за родината от това!
          Нямаше време да чакаме емоциите от екскурзията да отшумят. Предстоеше следващото мероприятие и трябваше да се действа за неговото организиране. За денят на Стара Загора – 5 октомври и деня на белия бастун – 15 октомври, проведохме турнир по шах и спортна табла на брайлови дъски. Като противников отбор поканихме именно дарителите на брайловите игри – ПП „ГЕРБ”. Нашите приятели и този път ни изненадаха с много ценно за нас дарение – 6 бели бастуна. Разпределихме се на 4 двойки – 2 за шах и 2 за табла, като срещу всеки сляпо-глух седна представител на „ГЕРБ”. Сред гостите имаше даже журналист от „Европейско радио” –  шотландецът Дейвид Брайдън, който също пожела да се включи в турнира. Крайният резултат приключи в наша полза, но не това е най-важното в случая. Точно мероприятия от подобен характер ще помогнат за нашата по-бърза интеграция в обществото.
          Само 4 дена след турнира потеглихме на друга екскурзия, този път из България. Етногравски музей „Етъра”, „Соколски манастир”, паметника на връх „Шипка” бяха първите посетени от нас места. Всяко от тях по различен начин ни показа историята на нашата родина. „Етъра”, с многобройните си занаятчийски работилници; „Соколския манастир”, със чешмата на Колю Фичето, построена в памет на 8-те обесени хайдути, а Шипка – там трябва всеки един българин да отиде и поне веднъж в живота си да преклони глава. Не може да сме на Шипка и Дечко Гарбатулов да не е с нас. Под звуците на акордеона му пяхме, играхме и се веселихме до късно през нощта. На другият ден спряхме в гр. Шипка, където се поклонихме на новопристигналата икона от Атон, в която има вградена частица от светия кръст. Всички тези неща, за които ви разказах, обогатиха не само нашите знания, но и душите ни, защото божественото е навсякъде.

Ангелина Кръстева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Добрич:

Животът в стихове

            На 31-ви октомври клуб „Детелина” отново покани членовете на териториалната организация на сляпо-глухите от гр. Добрич да отбележим Деня на будителя. Много хора откликнаха на поканата. Клубът едва побра всички дошли на мероприятието. Специален гост на скромното ни тържество бе председателят на сдружението на добричките поети и секретар на Народно читалище „Йордан Йовков” в нашия град – Сашо Серафимов.
            В началото изнесохме рецитал с творби на петима наши поети, членуващи в клуб „Вдъхновение” при НАСГБ. Стиховете представени на срещата, оформиха красив букет от нежни думи, насочени към съкровените моменти от ежедневието ни – майката, любимата, родината, неувяхващата вяра и воля на хората с увреждания и др. Гостът ни остана очарован. Той изтъкна, че макар и да не сме професионалисти в стихоплетството, написаното от нас е красноречив призив за обич и любов, а всяко нещо, направено по този начин, не може да не е хубаво и стойностно. Сашо Серафимов от своя страна ни прочете собствени стихове. Гостът и всички поети получиха букет от хризантеми.
            Тържеството завърши със скромна почерпка, със смях и закачки. Разотидохме си духовно обогатени, окуражени от мисълта винаги да правим само добро, защото така се постига всичко.

Калинка Ковачева

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Пловдив:

Поредната надпревара и възможности за успех

            Поради лошото време и почивния ден, през който се падаше тази година 15-ти октомври –  Международния ден на белия бастун, в Пловдив се взе решение, той да се проведе на 19-ти октомври. И трябва да отбележим, че решението се оказа сполучливо, понеже денят бе слънчев и топъл и гребната база се изпълни от членовете на ССБ и НАСГБ. Както всяка година и тази се започна с надпреварата в правилно използване на бял бастун при придвижване и ориентиране в голямото пространство. С радост искам да отбележа, че през годините се наблюдава разнообразие при участниците, а това е много показателно, защото повече хора се убеждават в необходимоста от ползване на бял бастун. Комисията за оценяване на техниката на белия бастун се състоя от: Валя и Галя – както ги знаем всички - преподавателки по мобилност в центъра за рехабилитация на слепи в Пловдив и Владимир Желев – бивш преподавател по мобилност в същия център. Комисията имат изисквания, и каквото и класиране да направят всички знаем, че то е точно и безпристрастно. При мъжете за първи път участва Веселин Младенов и взе първо място, второ място взе Христо Христов, трето място си поделиха Коста Дечев – председател на КС на ТСО на ССБ и Иван Марински.
            При жените: първо място Снежанка Кирчева, второ място Диана Делчева, а трето място си поделиха Гюлфие Чубанова и Мусабие. Наградите се връчиха от Велик Атанасов, а за тези, които не използват белия бастун бяха предвидени спортни състезания, при които се следеше за броя и времето от Кольо Митев и Анито. Тук се получи следното класиране: при мъжете вдигане на гирички първо място извоюва Христо Христов, второ място Стойчо Стойчев, трето място остана за Венцислав Георгиев. При жените в същата дисциплина първо място взе Мусабие, второ място Ема Танова и трето място Ася Бурова.
            В дисциплината скок с въже при жените първо място взе  Хасмик Варданян, второ място Снежанка Кирчева, а трето място – Тотка Златанова. При мъжете в същата дисциплина се получи следното класиране: първо място Марин Маринов, второ място Стойчо Стойчев и трето място Тома Паскалев.
            При жени скок от място първо място беше за Събка Димитрова, второ място Хасмик Варданян и трето място Ася Бурова. При мъжете в същата дисциплина: първо място за Тома Паскалев, второ място Стойчо Стойчев и трето място Трифон Лазаров.
            Така сред смях, закачки и подвиквания преминаха състезанията и класирането.
            В края на мероприятието, докато похапвахме от почерпката някои тогава се решиха да мерят възможности в дисциплините. Но независимо кой, кога се включва в участие, всичко премина в добра организация сред прекрасната зеленина, както това става всяка година. Наградите за класиралите се бяха подсигурени от НЦРС–Пловдив, за което горещо благодарим!
            Добре е, че има още такива дарители, за да провеждаме мероприятията и стимулираме хората за надпревара във възможности.


 Отново най-добрите!

          На 10 и 11 октомври в гр. София, кв. Лозенец се състоя фестивал на художествената самодейност по проект „И ние можем”, посветен на 90 години от създаването на ССБ. Група „Тракийски цвят” бяха поканени за участие и се заредиха репетиции. Не че не ги правят целогодишно и редовно, но когато предстои изява вълнението е по-голямо. В групата участват почти всички изпълнители на група „Здравец” към НАСГБ. Изборът на репертоар е труден, защото почти навсякъде са ги слушали и при изявите им се налага да стават по прецизни в подбора на програмата, с която ще се представят.
           ССБ им подсигури автобус, който е бил навсякъде с тях и това е улеснило престоя им в София. Това винаги е бил най-болният въпрос при незрящите. Настанили са се в Горубленско ханче, при луксозни условия. Организацията е била на ниво и самодейците са останали много доволни от престоя си, а ние от отличното им представяне.
          Марин Маринов – ръководител на групата е взел специалната награда за инструментал, индивидуално изпълнение на тамбура и първо място на индивидуално изпълнение народно пеене с песента „Тръгнала Елица”. Милка Дечева завоюва първо място с песента „Авлига пее” в жанр народно пеене, а Ася Бурова второ място с песента „Гори, гори ме юначе” индивидуално изпълнение в същия жанр. Групата за автентичен фолклор и народно пеене „Тракийски цвят” е взела първо място с изпълнението на песните: „Тодоро ле моме” и „Вино, вино” в жанр народно пеене. За първи път е участвала формация „Пловдив” от Кирил и Дима Дамянови и Мария Вълчева, които са извоювали трето място, в жанр стари градски песни. Всички са доволни и радостни от представянето си и спечелените награди. Вечерта е преминала в пеене, веселие, танци и народни хора от сърце. Тези мероприятия дават стимул и желание за работа, защото срещите са вълнуващи и раждащи желание за добро представяне. При такива изяви срещите и контактите с различни хора, са важни и от голямо значение. Не на последно място са спечелените награди, но най-голямото удовлетворение за изпълнителите са аплодисментите на публиката и радостта в очите им, знаейки че ще си тръгнат с добри спомени от техните песни, които дълго време ще сгряват сърцата им и със сигурност ще си ги тананикат в ежедневието.

Блокът подготви:
Снежана Кирилова

Нагоре
Към Съдържанието на броя


В ТО-Търговище:

Екскурзия до Трявна

          На 16.10.2011 г. въпреки лошото време ТСО-Търговище съвместно с ТО на НАСГБ-Търговище проведохме екскурзия до Трявна. Всички бяхме много развълнувани. Първо посетихме Дряновския манастир, където отчето ни разказа за създаването на манастира и неговото съхраняване до ден днешен. Всички запалихме свещички за здраве и с интерес и любопитство разгледахме музея към манастира.
            Когато автобусът потегли към Трявна, с учудване и изненада видяхме, че вали сняг. Макар и не за дълго пътят беше красива зимна приказка, при която дърветата бяха с натежали клони. В Трявна, въпреки лошото време с вълнение и почуда се възхищавахме на историческите къщи с дърворезба от различни майстори. Това са ценности, с които не всеки може да се похвали и затова трябва да ги ценим и пазим. Уморени и доволни се настанихме в чудесен ресторант, след което щастливи се завърнахме по домовете си.
              На другия ден 18.10.2011 г. в клуба се събрахме членовете на териториалните организации на слепите и сляпо-глухите, за да отпразнуваме Международният ден на белия бастун. Председателката на ТСО на ССБ – Бяла Колева ни разказа за историята на празника, за значимостта и необходимостта на белият бастун. За безопасността на незрящите и сляпо-глухите при придвижване чрез бастун и неговата роля за по-самостоятелни и независими граждани. Накрая ни приветства с хубави пожелания, а ние бяхме подготвили програма от стихове и песни. Беше чудесен ден!
            Благодарим Ви много, мили хора от ТСО-Търговище, че бяхте добри да ни поканите да бъдем заедно!

Сашка Тодорова

Нагоре
Към Съдържанието на броя

     
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg