КАК ПЕТТЕ КРЪГА СТАНАЛИ СИМВОЛ НА ОЛИМПИАДАТА

Един от отличителните символи на Олимпиадата е бял флаг, който изобразява пет преплетени пръстена с различни цветове. Горният ред е син, черен, червен, долният ред е жълт и зелен. Защо точно кръгове, при това с определени цветове, символизират Олимпийските игри?

През 1892 г. младият френски общественик Пиер дьо Кубертен говори в Парижкия университет с доклад на тема "Възраждането на олимпизма". По това време Кубертен е на 29 години, той страстно доказва на публиката, че спортът играе огромна роля както за физическото, така и за духовното развитие на човечеството.

Затова е необходимо да се възродят, по примера на Древна Гърция, Олимпийските игри, в които най-добрите спортисти от цял свят ще се състезават веднъж на четири години.

Идеите на Кубертен намерили подкрепа. Още през 1894 г. било решено да се проведат първите съвременни олимпийски игри в родината им, а именно в Гърция. Грандиозното събитие било планирано за 1896 г. Игрите наистина се състояли, в тях участвали спортисти от 14 държави.

През 1913 г. неуморимият Пиер дьо Кубертен предлага да се използва бял флаг с пет пръстена като символ на Олимпийските игри. Седем години по-късно, на игрите в Антверпен, знамето вече се вее над олимпийските арени.

Между другото, това знаме е оцеляло и до днес. Съхранява се в Музея на олимпийските игри, който се намира в швейцарския град Лозана. Било планирано за първи път това знаме да бъде представено на Игрите през 1916 г., но те не се състояли, започнала Първата световна война.

Най-разпространеното мнение за избора на цвят на пръстените е, че те символизират петте континента. Синьото – Европа, черното – Африка, червеното – Америка, жълтото – Азия, зеленото – Австралия. Липсва само Антарктида, което е лесно обяснимо, няма постоянно население, което означава, че няма спортисти, представящи този континент.

Версията е убедителна, но далеч не е единствената. Някои спортни историци твърдят, че барон Пиер дьо Кубертен не е имал предвид конкретни континенти, когато е проектирал знамето. Просто тези шест цвята, които са на знамето (шестият цвят е бял) покриват всички национални цветове на страните по света.

Швейцарският психолог Карл Юнг проникнал още по-далеч в тази тема, като заявил, че това не са цветовете на континентите и дори не на знамената. Всеки кръг символизира определен спорт.

Оказва се, че мистерията с олимпийския флаг остава неразгадана. Може би за самия Пиер дьо Кубертен е имал съвсем различно значение? Но във всеки случай вече толкова години тези пръстени са незаменим атрибут на всички олимпийски игри. И понякога им се случват забавни истории.

Например през 1972 г. японският град Сапоро се готви да приеме Зимните олимпийски игри. На репетицията на церемонията по откриването един от внимателните зрители забелязал, че кръговете на знамето не са в реда, посочен в Олимпийската харта. Членовете на Международния олимпийски комитет били смутени: оказало се, че това много "сгрешено" знаме се използва на Олимпиадата от 1952 г. Странно, но никой не бил забелязал грешката преди.

Източник: www.webmiastoto.com

ПЪРВАТА КРЪСТОСЛОВИЦА В СВЕТА – ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА

На 21 декември 1913 г. англичанинът Артър Уайн публикува първата кръстословица в света. Тя се появява в неделното издание на в. "Ню Йорк Уърлд".

Уайн поддържал в изданието т.нар. забавна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите.

Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на диамант, написва в средата думата "забавление" и започва да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма яснота той номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на правилните думи в кръстословицата.

Придружаващите инструкции са кратки и ясни: "Попълнете малките квадратчета с думи, които отговарят на описаните по-долу обяснения". С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми.

Любопитен факт е, че единствената слабост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства много често размествали или припокривали квадратчетата. Отчитайки този съществен недостатък, издателите на "Ню Йорк уърлд" спрели да поместват кръстословици. Силното недоволство на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само... седмица по-късно.

Най-голямото признание за кръстословицата идва през 1924 г., когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, публикувани в "Ню Йорк уърлд". Изданието се превръща в хит на американския пазар и само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.

По материали от Интернет

Нагоре
Към Съдържанието на броя