ЕКСКУРЗИЯ НА ТО НА НАСГБ – ГАБРОВО ДО ГЕОГРАФСКИЯ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ В МЕСТНОСТТА УЗАНА

Местността Узана над Габрово, отдавна е притегателен център за габровци и гости на града, за туристи, планинари и берачи на билки и горски плодове.

Огромна поляна, огряна от слънцето и закътана от планинските бури, заобиколена от вековни дъбови и букови гори, свързана с Габрово с асфалтов път и редовна автобусна линия, на около двадесет километра от Областния град в южна посока.

Узана е изходен пункт към старопланинските върхове Исполин, Тузлата и др. Това е най-голямата високопланинска поляна в Централен Балкан. В края на поляната, в средата на миналия век, е построена двуетажна туристическа хижа "Узана". По-късно са построени множество хижи и почивни станции на габровски заводи и фирми.

Популярността на Узана нарасна много преди няколко години, когато на нея бе отбелязан географският център на България.

Похвална е инициативата на Маринка Илиева – председател на ТО – Габрово и на други съмишленици, да организират еднодневна екскурзия до Узана и географския център на 15 октомври, тази година.

За мен това беше много интересно, защото до тогава бях виждал знака за географския център само на снимка, дори го избрах за основа на символа на Клуба на любителите на "Законите на Мърфи", на който съм инициатор.

Самият знак впечатлява със своята скромност и едновременно съвършенство, със своите размери спрямо огромното природно пространство около него. Основното е националният трибагреник, образуващ пирамида и един метален отвес, посочващ точката от територията на родината ни, равно отдалечена от всички нейни краища, установена геодезично.

Наоколо е само природа, а Географският център на България е само частица от огромната планинска поляна. Около него няма бетон, асфалт, плочник, алеи, пейки, беседки и други атрибути на цивилизацията. В центъра на вниманието е само той.

Имахме достатъчно време да го разгледаме добре, доколкото можем, да си направим много снимки и да оставим дребни монети, какъвто е обичаят. И тук природата ни пожали, когато се доближихме до знака. Времето беше ясно и с добра видимост.

В планината обаче, то е непостоянно и се мени много бързо. Скоро се спусна мъгла, когато тръгнахме към паркинга с автобуса към хижа "Партизанска песен" за обедна почерпка, но бяхме доволни от целта на нашата екскурзия, да се запознаем с една забележителност, на която Габрово е домакин.

Петко Ботев

МОРЕТО ДОЙДЕ ПРИ ПЛАНИНАТА

На 28 и 29 октомври тази година колегите от ТО - Варна направиха интересна и съдържателна екскурзия до Габрово. Организирана бе и спортна среща. Заедно с игрите - спортна табла и домино, варненци се запознаха с новия клуб на ТО - Габрово и с кратката история на неговото създаване. Разговаряхме и за общите неща които ни свързват.

Колегите ни имаха възможност да посетят някои от забележителностите на нашия град и област.

Село Боженци е архитектурно-исторически резерват с възрожденски къщи, ханове и други сгради, които са на няколко века, изградени в автентичен вид, а и новите сгради се строят задължително в същия стил.

Според преданието Боженци е възникнало през далечния 15 век, след падане на Търново и Търновското царство под турско робство. Тогава търновската болярка Божана, за да се спаси от турските кланета, е избягала със своето семейство и приближените си. Заселили се по тези места, те са поставили началото на село Боженци.

По-късно, неин наследник - Рачо Ковача, е построил ковачница на река Янтра, на търговския път през прохода Шипка. Така около него е възникнал град Габрово.

В епохата на Възраждането и първите години след Освобождението Боженци се е утвърдило като важен търговски и производствен център.

Боженските търговци на овча вълна са били прочути из цяла България със своята находчивост и търговски нюх. Имали са свои тайни, например са използвали голямата хигроскопичност на вълната и способността и да поема много влага. Една от стаите в техните къщи е била склад за сурова вълна, дюшемето на пода е направено с междини и процепи. Под стаята в избата са били наредени дървени каци пълни с вода и по този начин вълната се овлажнявала до толкова, че са възникнали легенди за Боженските търговци. Тогава са казвали, че те купуват овчата вълна по 2 лв. килото, продават я по лев и пак печелят по лев от килото.

Един от най-известните болярски търговци е бил Дядо Миньо Попа. Когато се строяло Габровското читалище / известно като театъра , защото е дом и на Габровския театър /, заедно с другите дарители за построяване на сградата Дядо Миньо е дарил огромната за тогава сума 40 хиляди златни гроша. Писарят от общината му е поискал 2 гроша за таксова марка, за облепване на документа за дарение. Дядо Миньо е отсякъл "аз пари за глупости не давам".

Днес Боженци е притегателен център за много наши и чуждестранни туристи и възкресява спомени за нашата възрожденска епоха.

Следващата цел на нашите варненски гости е била архитектурно-етнографския комплекс Етъра. Това е един уникален музей не само за България, но и за Европа и света.

В долината на притока на Янтра - река Сивек са възстановени или направени наново възрожденски работилници и дюкяни на почти всички съществуващи занаяти и народни умения от не далечното минало.

Музеят е построен през втората половина на 20 в. по идея на пенсионирания габровски учител Лазар Донков, с голямо съдействие и финансиране от тогавашните централни и градски власти. На базата на заварените няколко воденици и други сгради са реставрирани и построени наново около две дузини сгради с различно предназначение, които дават почти пълна картина на тогавашния бит на българина. При строителството на сградите са спазени всички тогавашни изисквания, например дървените греди не са свързани с железни гвоздеи, а са пробивани дупки със свредел и са набивани дървени чопове. Построяването и оживяването на комплекса става цел на Лазар Донков и за щастие са се появили ентусиасти да продължат делото му.

Въпреки, че в днешно време поддържането на работата на комплекса се затруднява от липса на кадри, все пак се намират млади хора да продължат традицията на народните занаяти и Етъра продължава да живее.

По стария калдъръм на главната чаршия и около нея продължава да отекват стъпките на млади и стари и всички отнасят със себе си споменът за малка частица от България.

Петко Ботев

ОТПРАЗНУВАХМЕ 25 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕ НА ТО НА НАСГБ - ХАРМАНЛИ

На 22 ноември 2022г. се навършиха 25 години от създаването на териториална организация на сляпо-глухите гр.Харманли. Тя е втората създадена организация след тази в Кърджали. Нейното учредяване се е състояло на 22.11.1997г. Първият председател на организацията е Петко Абаджиев, който за съжаление, вече не е между нас. През годините организацията ни е наброявала около 25 души, а в настоящия момент в нея членуват 15.

По повод юбилея се обърнахме за помощ към община Харманли и по-специално към кмета г-жа Мария Киркова, които бяха любезни и откликнаха на молбата ни. На 22 ноември се събрахме 13 души в Клуба на инвалида в града ни. Председателят Диана Делчева поздрави присъстващите и пожела и занапред организацията да се развива успешно, да бъдем всички живи и здрави и все така заедно. Калинка Стайкова пък разказа за интересни моменти от учредяването на НАСГБ.

Всички си спомнихме за хора, които са членували през годините и които за жалост вече не са между нас. Насладихме се и на хубава народна музика, а най-нетърпеливите от нас поиграхме и хубаво българско хоро. Накрая беше поднесена и торта, на която духнахме свещички и всички заедно запяхме "Честит рожден ден". Разделихме се щастливи и доволни и си пожелахме и занапред да се радваме на такива красиви моменти.

Диана Делчева
Председател на ТО на НАСГБ - Харманли

Нагоре
Към Съдържанието на броя