Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Щрихи от родината

 
 

БЪЛГАРИЯ ЦЯЛА... В ЦВЕТИСТИТЕ НИ ИЗРАЗИ

Фразеологизмите обогатяват езика ни, правят изказа ни по-образен и емоционален. В някои словосъчетания, придобили национална популярност, присъства българската география от шир и длъж.

Всеизвестен е шопският лаф "От Искър по-дълбоко нема и от Витоша по-високо нема". Станал е синоним на ограниченост и конформизъм. Всъщност това далеч не е черта присъща само на шопите – болшинството българи, познавайки само своя малък, ограничен свят, го приемат за мерило на всичко. Светът е много повече от онова, което можем да видим, да докоснем, сред което е минал животът ни. И само онзи, който има отворени сетива за новото и непознатото, може да съучаства в богатството, наречено живот.

Кой не е чувал израза "Нерде Ямбол – нерде Стамбул"? Отново словесно наследство от нашите деди. Вероятно им е харесало своеобразното римуване на имената на двата града, а словосъчетанието е станало нарицателно за сравняването на несъвместими величини – къде малкият тогава български град, разположен на пътя за огромния конгломерат, може да се сравнява с имперската столица. Сравнението, разбира се, е абсурдно, както и между много други неща в живота – все случаите в които употребяваме израза.

Има и изрази с доста по-съвременен произход.

Всички сме чували или ползвали шеговития "Всички сме за Пловдив" в смисъл на неочаквана, непредвидена еднаквост на вкусове, желания, намерения.

Или пък популярното "Баба ти от Кермен", доста заменимо с другото устойчиво съчетание "Бабината ти трънкина". И двата израза са доста трудно преведими, но определено правят речта изключително колоритна.

Далече сме от идеята да обидим жителите на Враца, но и техният град присъства в колекцията от подобни сочни приказки и то в не особено лицеприятен смисъл. "Враца, де гарга не каца" го е чувал всеки. Използва се в смисъл за запустяло, непривлекателно място. Очевидно римуването отново силно е допаднало на незнайния създател на този градски фолклор, именно на това се дължи популярността на израза. Друг израз за града е "ходила цаца на Враца" – т.е излишно е да направиш нещо.

"Ще те пратя на Бойчиновци и ще минеш край Плачковци" не е обещание за пътешествие през Монтански до Габровския край, а чиста закана за саморазправа – минаваща от бой до плач.

Името на софийското село "Горно Нанадолнище " пък е станало синоним на максимално затънтено, никому неизвестно място.

Има и изрази, които са най-вече с местна, регионална популярност. Такова е например словосъчетанието "инджексерлийски свидетел" популярно в Югоизточна България /Инджексерлий е турското име на сегашното село Окоп/. Използва се в смисъл на лъжовен, нагласен свидетел, готов да каже каквото и да е пред съда срещу заплащане.

В крайна сметка България цяла се оглежда в цветистите и остроумни изрази, които от време на време всеки от нас употребява в речта си. В тях се оглеждаме най-вече ние като българи – като народопсихология, като поведение.

А какви знаете вие?

Светлана Чамова
Източник: www.hera.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg