КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С ДОМА СИ, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ В НЕГО – НАГЛАСАТА И РАЗТРЕБВАНЕТО

В днешно време сме отрупани с вещи. Хората са схващани като консуматори, на които им се продават разни неща, биват убеждавани да си купуват вещи. Рекламата работи така, че обвързва покупката с емоция. Ние я купуваме от копнеж да изпитаме тази емоция. После допълнително я отрупваме с преживявания, случки, спомена за самите нас, докато сме я ползвали ни е скъп. И така започва едно трупане на вещи и невъзможност да се разделим с тях.

Вкопчването във вещи и хора е един от начините да бъдем нещастни. Ние носим емоцията в себе си, а вещта е начин тя да излезе навън. Но емоциите преминават и трябва да дойдат нови. Как да стане това, когато сме затрупани със старото? Как да поканим потенциала за новото преживяване, като все още сме вкопчени в миналото. Разчистването е нещо повече от санитарен полуден, то е начин да опростим живота си и да почувстваме по-добре промяната, движението в него.

Всеки човек, който поне веднъж в живота си е чистил, знае, че за да почисти, трябва да разтреби. Приключи ли с разтребването, изобщо вече не му е до чистене. Защото разтребването не е само преместване на вещи и откриване на пространство, а емоционално преживяване. Вещите ни говорят чрез спомена за емоцията, когато сме ги купували, ползвали. Все по-трудно става изхвърлянето им, защото емоционално се натоварваме, общувайки с тях.

Има начин да се отърваваме своевременно от вещите, да имаме разтребен (и по-чист дом). Има начин да постигнем минимализъм у дома, да усещаме свободното пространство, не като празнота душевна, а като свобода да го запълваме с нещо, което ни носи радост, а щом радостта премине - не да складираме, а да преминаваме към следващата.

Най-напред трябва да възприемем дома си като жив организъм. Както е в приказките. Домът говори с нас чрез миризмите, светлината, звуците. По начина, по който го обзавеждаме, когато го чистим, как мислим за него. Грижата за него е грижа за нас самите, за нашето добро настроение, комфорт. Огледайте се, разходете се из него. Паяжините, купчините дрехи, разхвърляни играчки, всичките тези вещи, очакващи своето място и ред. Това е вик за свобода. Когато ние се грижим за тях, да бъдат подредени, да е чисто и да мирише на хубаво, домът ни се отблагодарява с душевен мир, с добро усещане и радост от това, че имаме точно този дом, тези пердета, това цвете. Защото те са там с една цел - да изразяват нас, да ни приютяват, да ни зареждат.

Разтребването е помощ за нашия дом, облекчение за него. Разтребвайки, ние правим добро, правим добро и за себе си. Подреждането не е досадно занимание, с което дори не знаем как да започнем, то е необходимост. Не мислете за него с яд и закана, мислете за него, като за освобождаване. Не всички спомени са приятни, не всички наши "аз" си заслужават алея на славата в някое чекмедже. Запазете това, което сте вие сега. Много по-функционално е да си съберем една капсула на времето - една кутия, в която да съберем само онези малки неща, които си струва да пазим, и да направим една карта на желанията, отколкото да се опитваме да опазим цялото минало, едва да организираме настоящето и да няма въздух за бъдещите ни планове.

Веднъж разбрали, че разтребването е неотложно, полезно, решителните действия са на ход.

Докоснете вещите с любов, благодарете мислено за тяхната роля във живота ви и ги разделете на 4 категории:

– Неща, които ползваме всеки ден.

– Неща, които ползваме сезонно, всеки сезон.

– Неща, които не сме ползвали в последните три месеца.

– Неща, които са нефункционални, но по някаква причина не можем да се разделим с тях.

А ето какво да правим по-нататък. Преди да започне същинското разчистване, е важно да обмислим подхода – не от стая в стая, а да сортираме по видове. Днес се грижим за всички дрехи и се концентрираме върху гардероби, места за складиране на несезонните дрехи. Утре - книги, списания. После декорации, козметика, кухненските неща и така вид по вид – те трябва да намерят място или да си отидат.

Защо сортиране, а не стая по стая?

Ако започнем стая по стая, рискуваме само да преместваме книгите едната в другата, да подреждаме красотичките само в едната стая, а в другата да ни очакват далеч по-сложни решения за съдбата им. Например чудите се как да подредите рафт със стъклени фигурки в дневната, а в спалнята ви чака цял шкаф със статуетки, сувенири, декорации. Напротив - трябва да извадите всички тях на пода, от всички стаи и да решите кои да запазите и кои да изхвърлите, а останалото веднага да намери мястото си.

Неща, които ползваме всеки ден – запазете най-необходимото, най-добре работещото, което не може да се смени с друга вещ със същото предназначение. Няма как да се лишите от сешоара, но две картофобелачки са излишни, както и 9 свещника. Не се колебайте, изхвърляйте излишното. Тези вещи обикновено са в кухнята и в дневната, но старайте се да не се затваряте в една стая. Генерално се огледайте какво ползвате всеки ден и се съсредоточете в най-баналните вещи от бита, например чашите или приборите за хранене.

Неща, които ползваме сезонно, но са неизменни всеки сезон – зимни/летни дрехи, текстил домашен най-вече, но и преди да разделите дрехите, помислете още през пролетта – трябват ли ви три зимни шапки, 15 шала и 3 чифта ръкавици. Лятото – колко чифта бански са ви нужни. Отговарят ли тези дрехи на фигурата ви, кога последно сте ги носили. Дарете или дайте за рециклиране, но не пълнете гардеробите с дрехи, които не носите от 2-3 години.

Неща, които не сме ползвали в последните три месеца – Вървим към все по-сложните решения. Сигурно има причина да сме купили някоя вещ и да не я ползваме толкова дълго. Въпросът е – тя нужна ли ни е, щом е така. Защо я пазим? Искали сме да направим домашна градина, събирали сме списания по темата. Но по някаква причина не се стига до тази градина. Пазим обаче намерението за някой ден. Този ден така и не идва, но списанията си стоят – хем да ни напомнят, че не довеждаме плановете си докрай, хем да ползват място за новите ни планове. Така е с много вещи, които не са част от живота ни. Трябва да се отървем от тях.

Неща, които са нефункционални, но по някаква причина не можем да се разделим с тях – с тази част е най-трудно – нашите спомени, вещите със сантиментална стойност. Щом сте минали пътя досега, ще усетите как ви олеква. Ще усетите оживление, че правите нещо полезно и обновяващо не само дома, но и вас самите. Не оставяйте без своето минало, но и не се вкопчвайте в него. Всички тези дреболии през годините – оставете си символично нещо дребно, което да носи интензивен спомен. Не е нужна цялата действителност от преди да пазите, а само нещо дребно, което я символизира.

Добре, всичко сме намислили и решаваме да действаме, но живеем с човек, който не е на нашето мнение за вещите или става дума за неговите вещи. Започнете всичко с вашите неща и с нещата, които ползвате предимно вие. Вдъхновете го, говорете, докато шетате. Откривайте място и нека той или тя виждат колко е просторно, чисто всичко, когато е по-празно и минималистично. Да имаме 6 чаши, но да сме щастливи, че са точно тези. Да имаме две завивки, но те действително да са ни нужни. Така хем се възползваме максимално от вещите, хем взаимодействаме с радост с тях. В това трябва да са убедени всички.

Това е най-трудният момент от цялата работа – единомислието с този, с когото споделяте този дом. Но ако не можете да се разберете за картофобелачката или свещниците – това е най-малкият ви проблем. Изговорете трудността той или тя да не може да се раздели с някои вещи, уважете позицията и обсъдете кои от личните ви вещи можете да запазите в общото пространство. Техните въдици или вашите шалове, тяхната колекция с колички или вашите обици. Всеки има право на лично пространство и балансът не е лесен, но трябва да опитваме да го постигаме.

Мария Алексиева
Източник: www.hera.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя