ДВОРЕЦЪТ ПОТАЛА

            В Тибет се издига Червената планина или Марпо Ри, където и до днес се намира една от   най-грандиозните сгради, строени някога – замъкът Потала – символ на цял Тибет и миролюбива религия за тибетския народ. Дворецът се издига на 3700 м. надморска височина над самия град и е единствения по рода си на такава височина. Името Потала идва от санскритски и всъщност това е името на митологична планина в Индия, а самото име на двореца в Лхаса е „Втората Потала”. Някогашният Потала е построен от тибетския владетел Сонгцен Гуапо някъде през VII век в чест на брачния си съюз с принцесата от непалската династия Тан Уънчън, който съюз допринесъл и за проникването на будизма в Тибет. Почти 10 века   по-късно, някъде към средата на XVII в. Великият Пети Далай Лама започва изграждането на нов комплекс, като днес от стария дворец има запазени едва няколко стаи. Гигантското съоръжение, наподобяващо лабиринт, с общо 1000 стаи, коридори и тронни зали разпростиращи се на площ 130 000 кв.м. Над 10 000 са изградените параклиси и храмове, в които се съхраняват 200 000 изображения и статуи, свързани с живота на боговете в пантеона на тибетците. В продължение на десетилетия се е изграждал монументалният комплекс, коствало непрестанния труд на над 7 000 работници и още 1 500 занаятчии, скулптори и художници. Със своите 13 етажа и височина 110 м., двореца Потала е бил сред най-високите здания в света от преди XX век и появата на небостъргачите. В самия център на Потала, което е и сърцето на Червената планина, е стаята за медитация на Сонгцен Ганпо. Тя представлява изкопана в скалата будистка пещера, в която сега са поставени изображенията на Сонгцен Ганпо, на принцеса Уънчън, на непалската принцеса Трицун и на неговите първи министри. Тези статуи са безценни произведения на ранното тибетско изкуство от 7 в.
            Дворецът Потала е класически будистки традиционен тибетски паметник, но в него са запазени и много особености на архитектурното изкуство на Хан. Това са следите от съюзните бракове между Китай и Тибет през 1300 г. По този начин, Потала се явява и като доказателство на обединението между тези две народности. И при Хан, и при Тибетците, е разпространена една красива история.
            През VІІ в. дворецът се намира във властта на династия Туфан. Владетелят Сонгцен Ганпо се грижи много за народа и династията му става все по-мощна. За да установи приятелски отношения с династия Тан от Централнокитайската равнина, както и да внесе нови технологии и култура от там, Сонгцен Ганпо решава да се свърже с Тан чрез династичен брак. Той изпраща като сватовник своя първи министър с богати дарове до столицата на Тан Чанан (днешен Сиан) за да иска ръката на принцеса Уънчън. Тогава става ясно, че още няколко царства са пратили сватовници за красивата и добре образована принцеса Уънчън. Тогавашният император Тайдзун решава да изпита мъдростта на всички пратеници и задал 3 въпроса. Само който отговорел и на трите можел да вземе принцесата.
            Първият въпрос бил, ако в градината има 10 дървени трупи, като двата им края са еднакви по дебелина, как могат да разпознаят, кое е долната и кое горната част. Умният сановник на Сонгцен Ганпо сложил трупите във вода и понеже коренната част е с по-голяма плътност, то тя потъва надолу. Така той определил, кое е долната и кое е горната част на трупите.
            Императорът задал втората задача. Той взел парче нефрит, който бил прорязан от девет тънки жилки. Задачата на изпитваните била да прокарат конец през една от тези жилки, от единия до другия край на камъка. Пратениците примижали с очи и се опитали сами да промушат конеца през миниатюрните дупки, само министърът на Сонгцен Ганпо намазал единия край на камъка с мед и завързал една мравка през кръста с тънка нишка като я пуснал в камъка. Тя усетила мириса на меда и се промушила през нефрита. Той непрекъснато подтиквал мравката да върви напред, докато тя не излязла от другия край и така той пак спечелил.
            Третата задача била, ако се смесят заедно 100 кобили и 100 жребчета, как да познае, кое конче от коя майка е. Пратениците предложили различни начини, като някои разделяли по цвят, други по сходство, но нито един не познал. Министърът на Сонгцен Ганпо наредил да затворят по отделно кобилите и жребчетата за една нощ, след това да ги пуснат и кончетата сами разпознали майките си и отишли да сучат при тях. Така, те сами се разпределили.  

(Статуи на Сонгцен Ганпо и принцеса Уънчън)

Източник: China ABC – Митове и легенди

Нагоре
Към Съдържанието на броя