ОСЪЗНАВАНЕ

            Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което е пренаписано според начина на изразяване на Хорхе Букай, за да онагледи една друга черта, която имаме ние, хората.
            Ставам сутринта. Излизам от вкъщи. На тротоара има яма. Не я виждам и падам в нея.
            На следващия ден излизам от вкъщи, забравям, че на тротоара има яма и отново падам в нея.
            На третия ден излизам от къщи и опитвам да си спомня, че има яма на тротоара. Въпреки това забравям и падам в нея.
            На четвъртия ден излизам от къщи и опитвам да си спомня за ямата на тротоара. Спомням си и въпреки това не виждам трапа и падам в него.
            На петия ден излизам от къщи. Спомням си, че трябва да внимавам за ямата на тротоара и вървя гледайки надолу. Виждам я и въпреки това падам в нея.
            На шестия ден излизам от къщи. Спомням си за ямата на тротоара. Търся я с поглед, опитвам се да я прескоча, но падам в нея.
            На седмия ден излизам от къщи. Виждам ямата. Засилвам се, скачам, с върха на крака си докосвам отсрещния ръб, но не е достатъчно и падам в нея.
            На осмия ден излизам от къщи, виждам ямата, засилвам се, скачам, стигам до другата страна! Толкова съм горд от постижението, че празнувам с радостни подскоци... И докато подскачам, отново падам в рова.
            На деветия ден излизам от къщи, виждам ямата, засилвам се, прескачам и продължавам пътя си.
            На десетия ден, точно днес, разбирам, че е по-удобно да вървя по отсрещния тротоар.

От "Приказки за размисъл" – Хорхе Букай

Нагоре
Към Съдържанието на броя