"Звук и светлина" - онлайн издание на НАСГБ

            – Как е Санди?
            – Болен е.
            – В болница ли е?
            – Не, на театър.
            – На театър? Нали е болен?
            – Там припада и винаги се намира лекар, който го преглежда безплатно.

            Абърдийнец лежал на смъртно легло. Около него били жена му, съседите и много приятели, дошли да чуят последните му думи.
            – Тамас… ми дължи десет лири – прошепнал едва чуто умиращият.
            – Какъв свеж мозък – промълвила през сълзи жена му. – Ясен и силен до края!
            – …И аз дължа сто лири на Дугалд – продължавал човекът в леглото.
            – Бедният! – изхълцала съпругата. – Вече започна да бълнува!

            Пред една църква младо момиче събирало волни пожертвования. Старият Джок минал край него и се направил, че не го вижда. Момичето обаче извикало високо след него:
            – Дайте за Бога няколко шилинга…
            Джок спрял, обърнал се и запитал:
            – На колко си години, момиче?
            – На шестнадесет.
            – Аз съм на седемдесет и пет. С Господ ще се видя преди тебе. Вярвай ми – по-добре е лично да му предам парите.

            Работник паднал от скелето на постройка в Абърдийн. Човек от улицата го видял и изтичал към него.
            – Ах, нещастният, кажи ми какво мога да направя за тебе? – запитал той.
            – Дай ми една цигара – казал раненият.
            – Добре, но къде са ти цигарите?

            Двама старци останали при гроба на своя приятел след погребението. Мълчали дълго време, тъжно замислени върху нерадостната съдба на човека. Най-после единият проговорил:
            – Бедният Сам…
            – На колко години беше? – запитал другият.
            – На деветдесет и шест.
            – А ти на колко си?
            – Колкото тебе – на деветдесет и три.
            – Хм… просто не си струва да си ходиш в къщи.

            В един богат дом се разболяла прислужницата от някаква мистериозна болест. Повикали лекар. Той я заварил да лежи в кревата и още от вратата запитал:
            – Я, Джанет, какво ти е?
            – Както ме виждате, докторе.
            Прегледал й лекарят езика, гърлото, опитал пулса – всичко говорело за цветущо здраве. Поразпитал я малко и накрая тя си признала:
            – Не са ми плащали, докторе, заплатата за шест месеца и реших да лежа и да си почивам, докато не ми дадат парите.
            За учудване на Джанет докторът започнал бързо да се съблича.
            – Какво… какво ще правите?
            – Лежи си спокойно, Джанет, и аз идвам при тебе. На мен не са плащали повече от три години!