Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

  От първо лице
 

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА БЪДЕ САМОТЕН В ПРИЯТЕЛСТВОТО?

Приятелството не е задушен бар, в който всеки може да влиза и излиза, когато си иска. То трудно се ражда, но дълго живее, ако е чисто и истинско. Приятелство може да се породи и в детска възраст. Както големите, така и децата имат нужда от близост, взаимност и приятелство. С течение на времето приятелството се затвърждава и продължава, ако сме сред добронамерени и честни хора. Само на доверен приятел можеш да споделиш най-голямата си радост и най-голямата си болка. Когато човек се довери на приятел за свои решения, мисли, постъпки, той се чувства подкрепен, успокоен, облекчен, не е сам. И тогава няма самота. Смятам, че приятелството е свято, то е богатство и не може да се купи дори и с пари.

Приятелството - тази дума голяма, не е дадена за всеки човек, защото то - истинското, е много голямо.

Понякога човек е сам, въпреки че е обкръжен от много хора. Самотен в приятелството е този, който е сред приятели, но не се чувства разбран, желан, обичан, защото приятелството свързва сродни души, хора с близки възгледи, интереси, със сходни желания. С приятелството човек съпреживява радостта, огорченията, любовта и всичко, което вълнува другия.

Има и друг вид самота, когато човек е преживял нещо трагично - загуба на близък човек, любовно разочарование, неуспехи в работата и др. Такъв човек е огорчен, потиснат, дълбоко засегнат от житейски и сърдечни проблеми. Той страни от приятели, усамотява се. А самотата убива човека, опустошава душата му. Такъв човек става самолюбив, егоист, дори безразличен към всичко.

Необходимо е да имаме сърдечни приятели - хора с нравствена красота, с много човешки добродетели, които да умеят да приобщят, да привлекат самотния младеж, девойка или зрял човек към приятелската среда. И с много внимание, такт, сърдечност и топлота да се помогне на такива хора да се отърсят от самотата си и отново да изживеят радостите на живота - мечти, блянове, копнежи. Това може да стане ако приятелството е споделено от двете страни. С него сърцето ни винаги трябва да "пее". Знаем, че има хора - коравосърдечни, жестоки, без милост, затова те са отбягвани, самотни и будят у нас съжаление. Приятел е не този, който яде и пие с теб, а този, който е до теб, когато си самотен и ти е трудно, когато се нуждаеш от приятелска протегната ръка. Затова ако двама души не ги свързва чистосърдечно приятелство, винаги единият ще се чувства самотен.

Приятелството трябва да се цени и уважава. Това е богатство. В него намираме радост и утеха. Сред приятели преживяваме най-прекрасни мигове от живота си, с тях споделяме успехи, постижения, удари на съдбата. Човек не може да живее самотен, защото животът му ще е пуст и безрадостен. Всеки от нас има нужда от верен приятел. Ненапразно е казано, че приятел в нужда се познава.

Да обичаш, да държиш на истинското приятелство, в което можеш да се опреш при необходимост на любим човек или верен приятел, само тогава човек може да изживее пълноценно живота си, да изпита пълна естетическа наслада от най-красивото чувство - приятелството. Тогава няма самота. Тогава човек не е самотен, а живее в едно общество или определен кръг от приятели - прекрасни хора, които уважават и ценят приятелството.

Ганка Параскевова

Нагоре
Към Съдържанието на броя

Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg