ВРЪХ КАЙЛАШ – СВЕЩЕНО МЯСТО ЗА ПЕТ РЕЛИГИИ
Кайлаш е връх в Тибет, висок 6638 м, част от планинската верига Гангдисе, която е част от Хималаите. В близост до тази планина извират едни от най-дългите реки на Азия: Инд, Брахмапутра, Сутледж и Карнали. То е свещено място за пет религии: индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма и местната тибетска религия бон. Планината е близо до езерата Манасаровар и Ракшастал в Тибет. Никой не се е опитвал да се изкачи на Кайлаш от почит към индуистките и будистките вярвания. Името Кайлаш означава "кристал" на санскрит. Тибетското му име е Ганг Ринпоче, "снежен скъпоценен камък". Друго местно име на планината е Тисе. В джайнизма е известен като Аштапада.
След китайското нашествие в Тибет през 1950 г. и последвалите гранични и политически разпри между Китай и Индия поклонничеството до митологичното местообитание на Шива е прекратено от 1959 до 1980 г. След това е позволено на ограничен брой индийски поклонници да посещават мястото чрез дълъг и рискован поход през Хималаите или полет до Катмандуили Лхаса, откъдето пътуването продължава през голямото тибетско плато с кола до Тарчен (4600 м) отнемайки четири дни и нощи. Главните изходни точки за достигане до планината са Лхаса, Катманду и Кашгар.
В индуизма
Според индуизма Шива, унищожителят на злото и мъката, живее на връх Кайлаш, където седи в непрестанна медитация заедно със съпругата си Парвати, дъщеря на Хималая. Богът на богатсвото, Кубера, също живее на или близо до планината. В много индуистки секти Кайлаш се счита за рай, крайната цел на душите и духовният център на света.
Според едно описание във Вишну пурана Кайлаш е центърът на света, четирите му стени са направени от кристал, рубин, злато и лазурит. Той е колоната, на която се крепи света, висок е 84 000 левги, центърът на световната мандала и е разположен в сърцето на четири планински вериги, символизиращи лотос. Четирите реки извиращи от Кайлаш текат по четирите световни посоки и разделят света на четири региона.
Храмът Кайлаш в Елора е най-голямата в света монолитна структура, изсечена в скала и носи името на връх Кайлаш. Много от неговите скулптури и изображения описват епизоди от живота на Шива и Парвати, включително опитът на демона Равана да ги бутне от Кайлаш, като го разтърси.
Този храм не е бил конструиран от каменни блокове, а цяла планина е изсечена за създаването му. Изчислено е, че за неговото построяване е трябвало да бъдат изнесени 200 хиляди тона планински скали. Според някои учени са били необходими 7000 работници и 150 години, за да бъде завършен храмът.
Работата по пещерите спира през 10-ти век, когато управниците преминават от индуизъм към джайнизъм. Структурите от различните религии служат като пример за свободата на религията в Индия. Това е една от причините пещерите Елора да са защитени от ЮНЕСКО през 1983 г.
В будизма
Много места в района са свързани с Падмасамбхава (Гуру Ринпоче), чиито тантрически практики из тибетски свещени места установяват будизма като доминираща религия през 7-8 век. Според легендата известният тантрически будистки учител Миларепа пристига в Тибет, за да предизвика застъпника на религията бон Наро Бон-чунг. Двамата се впускат в ужасяваща вещерска битка, но никой не успява да надделее. Накрая се съгласяват, че който пръв достигне връх Кайлаш ще се счете за победител. Нар Бон-чунг сяда на вълшебен барабан, с който започва да се извисява по склона, а последователите на Миларепа са сащисани виждайки учителя си да сяда в медитативна поза. Когато Наро Бон-чунг почти достига върха, Миларепа скача и достига върха яздейки лъчите на светлината и по този начин печели състезанието. Той обаче хвърля шепа сняг на върха на планината Бонри, завещавайки я на последователите на бонпо.
Тантрическите будисти вярват, че Кайлаш е дом на Буда Чакрасамвара (тиб. Корло Демчок), който представлява върховното блаженство.
В джайнизма
Джайнистите вярват, че основателят на тяхната религия Ришабхадева постига мокша или нирвана (духовно освобождение) на връх Аштапада (Кайлаш).
Поклонничество
Всяка година хиляди поклонници се отправят към Кайлаш, следвайки хилядолетна традиция. Последователите на няколко религии вярват, че обикалянето на Кайлаш пеша е свещен ритуал, който носи щастие. Индуисите и будистите го обикалят по посока на часовниковата стрелка, а джайнистите и последователите на бон в обратна посока. Пътеката около Кайлаш е дълга 52 км.
Някои поклонници вярват, че обиколката на Кайлаш трябва да се извърши за един ден. Това не е лесно. Човек, който се намира в отлична форма и ходи бързо би завършил похода за 15 часа. Някои набожни хора извършват подвига, въпреки неравния терен, височинната болест и суровите условия, които се препречват на пътя. Други поклонници се подлагат и на много по-голямо предизвикателство: те преминават по маршрута, като вместо крачки извършват прострации на земята. Човекът се покланя, коленичи, просва се по цялата дължина на тялото си, прави знак с пръстите си, изправя се на колене, отправя молитва, след което пълзи на ръце и колене до знака, направен преди това, където повтаря същата процедура. По този начин върха може да се обиколи за най-малко четири дни от най-издръжливите.
Походът около свещената планина трябва да се прави пеша или на пони. Започвайки от височина 4500 м и минавайки през прохода Долма (5700 м) за похода са нужни три дни и две нощи. Първото място за бивакуване е на поляната Дирапук гомпа, на 2-3 км от прохода, а второто след преминаването на прохода и вървене надолу колкото се може по-далеч (с поглед към Гаури Кунд в далечината).
Планината е разположена в много отдалечена и негостоприемна част на Тибетските Хималаи. Някои съвременни удобства като пейки, места за почивка и будки за освежаване са направени в помощ на поклонниците.
Източник: www.bg.wikipedia.org
Нагоре
Към Съдържанието на броя |