Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Любопитно  
 

ТОМИ ЕДИСОН – КАКВО ЗНАЯТ НЕЗРЯЩИТЕ ХОРА ЗА ЕЗИКА НА ТЯЛОТО

      Томи Едисон е незрящ по рождение. Има собствен канал в сайта за видео споделяне Ютуб. Отговаря на различни въпроси свързани с живота без зрение. Ето какво разказва той за езика на тялото: "Това е често срещан въпрос. Чувал съм за езика на тялото. Например знам, че хората като говорят си скръстват ръцете пред тялото, ако се чувстват некомфортно. Или пък си кръстосват краката, когато са напрегнати. Знам, че хората познават, когато някой лъже по някакъв тик на лицето. Често съм чувал да казват: "Разбрах, че ме лъже, защото веждите му се надигнаха в този момент". Чувал съм, че някои си движат очите в кръг, когато го правят. Може би някои сбръчкват чело.
      Това е, което знам за езика на тялото, но що се отнася до мен има други подсказки, които хората правят, когато разговарям с тях. Например, когато някой е радостен, когато е наистина развълнуван можеш да го усетиш по гласа. Усещаш, че има огромна усмивка на лицето. Информацията сякаш изригва от него. Всичко това мога да го усетя по гласа. За мен е кристално ясно. Когато някой е тъжен, гласът му е по-слаб, отколкото по принцип. Липсва усмивка на устата, докато говори. Гласът му дори може да трепери. И друго нещо, което винаги улавям, докато някой плаче е подсмърчането. Може и да няма ридаене, но винаги чувам подсмърчането, особено когато сълзите се стичат от очите и дразнят носа. Така може да познаеш дали някой е добър актьор – ако подсмърча, докато плаче. Защото, ако не го прави това не е истинско за мен, не му вярвам.
      Също така успявам да различа кога някой се чувства засрамен. В речта му се забелязват неловки паузи. Понякога има нещо като неуместен смях. Когато е засрамен, много често човек не знае какво да каже и търси правилните думи. Поради това, понякога се появява и заекване.
      Когато пък някой е уморен, вероятно ще го чуя да се прозява. Има много специфичен звук, когато някой се прозява. Той е породен от типа дишане, което не се среща при никое друго действие. Друго по което разбирам е, че не реагира на това, което говоря. Просто не внимава, не е фокусиран, не е с мен.
      Когато някой е заинтересован от мен, той скъсява дистанцията. Започва да говори по-близо до ухото ми. Възможно е да ме докосне леко по дланта или ръката. И разбира се, смее се на всяка моя шега.
      Когато някой е ядосан, не усещам усмивка в гласа му. Говори по-силно, по-прям е, по-дразнещ. Също така понякога ругае. Дори тонът на гласа е по-различен.
      Когато някой иска да приключи разговор, той отговаря доста по-кратко, по-нетърпеливо, сякаш иска веднага да стане и да си тръгне.
      Хората са любопитни какво знам за зрителния контакт. Нямам никаква идея какво е това и как работи. Никаква! Но знам, че хората могат да се погледнат през стаята и да осъществят зрителен контакт. Дори могат да флиртуват с очите си. Не знам как става това, но хората го правят. Можеш да привлечеш вниманието на сервитьора или бармана само с очите си. Нямам никаква идея как се случва това. За мен е изумително.
      Друго нещо, което съм забелязал е, че хората си движат ръцете, докато говорят. Това е нещо, което изобщо не разбирам. Предполагам, че правят жестове за това, за което говорят или може би посочват някой, за когото говорят. Но аз не правя това, когато говоря. Аз си служа с думите. Предполагам, че да посочиш някого, за когото говориш е нещо нормално, но да правиш жестове за това как режеш нещо, строиш нещо или каквото и да е друго действие, ми се струва странно.
      Що се отнася до мен, не знам доколко използвам езика на тялото. Мисля, че лицето ме издава повече от всичко друго. Предполагам, че ако съм нервен или се чувствам неспокойно, ще стоя малко по-приведен, ако това се счита изобщо за език на тялото.
      Но предполагам, че лицето ми казва най-много. Например, ако закъснявам за дадено място, имам чувството, че когато пристигна на лицето ми се вижда колко съм разстроен от факта, че съм закъснял. Не знам, сигурно, защото съм от хората, които мразят да закъсняват. Защото знаете ли – времето е единственото нещо, което истински притежаваме.
      Много хора ме питат как съм се научил да се усмихвам. Когато се смея, това означава, че правя неща, които са ми забавни, но не знам дали мога да имитирам усмивка без да ми е смешно. Това е странно за мен и ми отне време, докато започна да го правя в подходящите моменти. Когато слушам музика и някой свири много добре, например на китара, това ме кара да се усмихвам. Запомням начина, по който съм се чувствал и спомняйки си за това, мога да се усмихна. В училище, когато искаха да ме снимат ми казваха "Усмихни се", моят отговор беше, че не знам какво трябва да направя. През цялото време имам чувството, че го правя грешно, но хората ми казват, че усмивката ми е чудесна.
      Относно изразяването на други емоции, като гняв и объркване, аз нямам представа как изглеждат, но предполагам, че ако ги изпитвам това се изразява на лицето ми, но не мога да ги имитирам".
      Още Чарлз Дарвин установява, че причините, последствията и проявленията на усмивката са универсални, докато другите невербални сигнали се различават между културите, което предполага, че са заучени.
      Бебета, които са родени незрящи започват да се усмихват приблизително към петата седмица, също както и виждащите. Бебета усещат, че чрез плача получават вниманието на възрастните, но чрез усмивката ги задържат при себе си.

Превод: Деян Славов и Анна Ройдева
Източници: www.youtube.com
www.psychologytoday.com

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg