Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 
Историята помни
 
 

СВЕТИ ТРИВЕЛИЙ, ЦАР БОЛГАРСКИ – СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА

      Мнозина може би ще се запитат кой е този цар Тривелий и как и от кого е спасил Европа? И с право, защото до неотдавна в учебниците по история това беше едно бяло петно, а и този въпрос беше като че ли неглижиран от нашите историци.
      Става въпрос за кан Тервел – внук на владетеля на Стара Велика България кан Кубрат, и син на основателя на Дунавска България кан Аспарух. Той поема управлението на страната след героичната смърт на своя баща в битката му с хазарите при устието на река Днепър, докъдето в началото на VІІІ век се е простирала нашата държава. Употребявам действителната титла на владетелите на страната ни до покръстването на България – кан /или канас/ – виждате колко е близка по звучене със славянската титла "княз" – още едно потвърждение за индоевропейския (арийския), а не тюркския произход на българите.
      Според различни извори кан Тервел "малко след шестия Вселенски събор на православните църкви, през лето 703-то приема светото кръщение". Историците твърдят, че неговият дядо, кан Кубрат, също е бил християнин (за кан Аспарух няма сведения). Може би точно затова сваленият византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет (Носоотрязания) възлага на българския владетел надеждите и доверието си, за да му помогне да си върне престола. Акцията е проведена блестящо – през нощта бойците нахлуват в Константинопол през акведуктите и канализационните тръби и Юстиниан си връща трона. Наградата е впечатляваща – българският владетел, единствен в нашата история в качеството си на такъв, тържествено влиза в имперската столица, където е удостоен с титлата кесар (равнозначно на цар), а василевсът, владетел на Източната Римска империя наречена Византия, лично намята върху плещите му червената царска мантия. Тервел според някои хроники, взема за жена дъщерята от първия брак на императора – красивата Анастасия, която ще роди Мария, станала след време първата византийска императрица от български произход и родила бъдещия император на Византия Константин V Копроним. България получава областта Загоре, т.е. за първи път придобива територия на юг от Балкана. Това се случва през 705 година. Три години по-късно Юстиниан изпраща войска за да си върне Загоре, но опитът му е безуспешен – българският кан не е склонен да връща подаръците, които е получил.
      В края на лятото на 717 година, точно преди 13 века, страшна заплаха надвисва над Константинопол, Византия и Европа, способна да промени хода на общочовешката история и цивилизация. Според исторически извори над 80 хилядна арабска армия и 1800 кораба (галери с гребци роби) обсаждат "богохранимия" град. Как се е стигнало дотук?
      През първата половина на VІІ век на политическата карта на Близкия изток възниква нова сила – Арабският халифат. На историческата сцена се появява Мохамед като проповедник на една нова религия, изиграла огромна роля за обединението на арабите без разлика на класовата им и съсловна принадлежност и насочила ги към завоевания. За разлика от Исус, който обещава рая или царството божие на тези, които страдат и търпеливо чакат своето спасение, Мохамед, който се обявява за пророк на единствения бог (Аллах), предлага рая на борците, на тези, които с оръжие в ръка смазват съпротивата на "неверниците".
      Резултатите не закъсняват. През 634 година, само две години след смъртта на основателя на исляма, неговите наследници които започват да се наричат халифи, слагат началото на страховита експанзия. През 636 година е превзет Дамаск, до края на 638 година са превзети цяла Сирия и Палестина с Йерусалим. На следващата година арабите нахлуват и превземат византийска Месопотамия, проникват и в Армения. По същото време други арабски войски действат в Персия и бързо се справят с омаломощената след дългогодишните войни с ромеите държава. През 640 година на Византия е нанесен страшен удар – войниците на исляма започват действия по окупирането на Египет, който е житницата на империята. До края на същия век те достигат Индия и Средна Азия, завоюват цяла северна Африка.
      Дошъл е редът за свещена война (джихад) срещу християнска Европа. В 712 г. през Гиблартар арабите нахлуват на Пиринейския полуостров. Другият подход към нашия континент е през Босфора и Дарданелите. Мощно военно формирование под ръководството на емир Маслама – брат на халифа – прекосява Мала Азия, и минавайки протока Дарданели се озовава пред стените на Константинопол. Започва дълга, изтощителна обсада. Падането на града е въпрос на време.
      Арабски разузнавателни отряди и такива, обезпечаващи обсаждащите с провизии започват да кръстосват източна Тракия, нахлуват и в българските предели. Отговорът на българите е светкавичен – разгромен е четирихиляден арабски корпус, предвождан от самия емир. Не след дълго, самият Тервел, осъзнал последиците от ислямската инвазия, придружен от сина си Кормесий, бъдещият български владетел, се оказва пред стените на Константинопол, в гърба на обсаждащите града. Той води огромна за времето си конница, като тежката кавалерия е бронирана. От всички тогавашни армии в Европа и Близкия изток само българите са имали стремена – със стремена конят се управлява по-лесно и това прави конницата им бързо маневрена и непобедима. Стъпил на стреме, войнът може да се повдигне и да нанесе по-силен разсичащ удар с меч или по-мощен прободен удар с копие. Едва по-късно стремената навлизат и в европейските армии, усвояват ги и арабите.
      Маслама заповядва да се изкопае дълъг ров, преграждащ лагера откъм сушата, от Златния рог до Мраморно море, но арабската армия е откъсната откъм морето и снабдяването с продоволствия е реално прекъснато. Намесата на българите прави положението на арабските нашественици отчаяно. Думите на византийския летописец Михаил Сирийски са красноречиви: "Българите нападали арабите и ги посичали. Арабите се бояли повече от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят – първо от техния цар, второ – от морето и трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал – гладът така ги притискал, че те изяждали труповете на мъртвите и мръсотиите си едни други".
      С настъпването на лятото Маслама изпраща голяма армия срещу най-опасния си враг – кан Тервел. Часът на българите настъпва. В решителното сражение Тервел тотално разбива армията на халифата. В арабска хроника е записано: "Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой, десет наши бойци не могат да победят един българин". А византиецът Теофан Изповедник разказва: "Арабите, които влезли в сражение с българите били победени и паднали убити 20 хиляди, а оцелелите които се спасили от гибел, с голям позор се върнали." Западните летописци като Зигеберт пишат за над 30 хиляди избити сарацини, а умрелите от глад, студ и болести никой не е броил.
      В същото време флотилията на ромеите е усилено подготвяна зад преградения с верига Златен рог за решително сражение и с помощта на легендарния "гръцки огън" потопява корабите на емира. След двойния удар по суша и море обсадата на Константинопол е снета и остатъците от арабската войска напускат завинаги Балканите, а нейното поражение летописците определят като "велико бедствие за исляма и спасение за Европа". Няколко години по-късно Карл Мартел – майордом на краля на франките, разбива шестхиляден арабски корпус при Поатие, с което предотвратява нахлуването на ислямските завоеватели отвъд Пиринеите. След нанесените катастрофални поражения Арабският халифат не разполага с достатъчен човешки и материален ресурс за да осъществи планирания десант в Сицилия и завоевателен поход на Апенините към Рим. На арабското нашествие в Европа завинаги е сложен край.
      Отзвукът от тоталния разгром на непобедимите дотогава армии на арабските халифи е зашеметяващ. Преклонението пред могъществото на българския владетел, спасил със своята сила, прозорливост и християнска съпричастност Европа от арабските завоеватели е всеобщо, делото му е оценено изключително високо. Според многобройни извори той е канонизиран от западната римокатолическа църква като светец (свети Тривелий, или Трибелиус). През 20-те години на миналия век проф. Йордан Иванов, литературен историк и археолог, а след това и проф. Надежда Андреева откриват в йезуитски колеж в Париж програми от пиеси играни до 18 век, в които главно действащо лице е Тривелий – владетел на България и пръв български католически светец. Според проф. Божидар Димитров десетки исторически и художествени произведения в Европа до 17 век са цитирали с признателност делото на този наш кан, канонизиран от Западната църква като Свети крал Тривелий. Изследвайки заслугите на българския владетел Тервел, английският историк Едуард Гибън е написал, че "ако по негово време арабите бяха успели да съединят силите си на изток с тези на запад, днес в Кеймбридж и Оксфорд студентите са щели да сричат Корана, а от Биг Бен в центъра на Лондон вместо звукът от големия часовник е щял да звучи глас на ходжи".
      В своята "История славяноболгарская" Паисий пише: "Бог го дарувал на българския народ за велика полза, както Мойсея на еврейския род и Константин на латините и гърците… Но българите, отначало прости и неизкусни в писането, оставили без памет, служба и празник такъв велик български светилник, светия и блажения крал Тривелия. Не са сторили добре". Обладани от патриотичен плам, наши възрожденци като Спиридон Габровски пишат за него (1792 г.), изобразен върху икони като цар светец е рисуван в Зографския, Роженския и други манастири, Бельовата църква край Самоков, в църкви в Панагюрище, с. Дрен и Старо село.
      Някои историци и публицисти оспорват идентичността на владетеля на България Тервел и светеца Тривелий Теоктист, основавайки се на т.нар. контаминация /наслагване/. На крал Тривелий се приписват и неща, които е извършил не Тервел, а негови приемници на трона – това е видно и от Паисиевата "История", където е черпена информация от руския превод на книгата на Мавро Орбини "В царството на славяните". Тривелий според западноевропейските източници и Паисий разгромява аварите (победата е на кан Крум), наказва и прогонва маджарите (това е направено от Симеон), покръства българския народ, и както пише в "История славяноболгарская" "поради голямата ревност и усърдие, които имал към Христа бога, оставил престола и всяка мирска слава, възприел монашеския чин и смирение и завършил богоугодно своя живот". Това знаем, че е дело на княз Борис І. Може би канонизирайки Тривелий като първия български светец, римокатолическата църква му е приписала деянията на Борис, за да му отмъсти, че е покръстил българите чрез константинополската патриаршия, а не чрез папската курия.
      В заключение ще цитирам големия български историк Георги Бакалов: "Кан Тервел е изпълнил не просто регионална задача, а задача от европейски мащаб, спирайки пътя на арабите към централна Европа. Този факт трябва да стане широко известен – важно е да се знае, че България е държава, която участва в изграждането на европейската сигурност и култура още в онези далечни времена".

Георги Генов

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg