Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

     
 

Европейски съюзЕвропейски съюз

ПРОЕКТ BG051PO001 – 7.0.01 – 0127 – С0001 „АНАЛИЗ И ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛИ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ИНТЕРПРЕТАТОРИ-ПРИДРУЖИТЕЛИ ЗА РАБОТА СЪС СЛЯПО-ГЛУХИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ТЯХНАТА СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз
Европейски социален фонд
Европейски социален фонд

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА НА ООН
ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ВЪРХУ
СЛЯПО-ГЛУХИТЕ И СЕГАШНАТА РЕАЛНОСТ В ЕВРОПА

Волфганг Ангерман
Президент на Европейския съюз на слепите

(докладът е изнесен на Международна конференция по сляпо-глухотата, с тема: „Участие и интеграция в обществото. Ефективната комуникация като начин за преодоляване на социалната изолация на сляпо-глухите“, 20-24.05.2013 г., гр. Пловдив, осъществена по проект „Анализ и прилагане на модели за обучение на интерпретатори-придружители за работа със сляпо-глухите за повишаване на тяхната социална интеграция“, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз).

          Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) и Допълнителния протокол към нея, бяха приети на 13 декември 2006 г. в седалището на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк, а процедурата за подписване и ратифициране бе отворена  на 30 март 2007 г. В този ден, 82 държави подписаха Конвенцията, 44 държави подписаха Допълнителен  протокол и една държава ратифицира Конвенцията. КПХУ подобри рекорда по брой събрани подписи в първия си ден на откриване, спрямо всички останали конвенции на ООН. Тя е първият всеобхватен договор за правата на човека в 21-ви век и е първата конвенция за правата на човека, отворена за подписване и от регионални организации за интеграция, като Европейския съюз и др. Конвенцията влезе в сила на 3 май 2008 г.
       Тази конвенция е резултат на десетилетия работа в ООН за промяна на отношението и подходите към  хората с увреждания. Тя променя и издига гледната точка към хората с увреждания, от "обекти" на благотворителност, лечение и социална защита към "субекти" с права, които са способни да претендират за  тези свои права и да взимат решения за живота си въз основа на свободното и информирано съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото.
            Конвенцията е предназначена да бъде инструмент на правата на човека, изключително насочена към социалното развитие. В нея се прилага широка категоризация на хората с увреждания и се потвърждава, че всички хора с всички видове увреждания трябва да се ползват с всички човешки права и основните свободи. Конвенцията изяснява и квалифицира как всички категории права се прилагат към хората с увреждания и определя областите, в които трябва да бъдат направени определени адаптации, за да упражняват ефективно своите права, както и области, където техните права са били нарушени и, където защитата на правата им трябва да бъде засилена.
            Работата по конвенцията протече в осем сесии на Специална комисия на Общото събрание на ООН в периода от 2002 г. до 2006 г., като тази конвенция се оказа и с най-бързо приключило обсъждане сред всички останали договори за човешки права.

            При структурирането на Конвенцията е следвана традицията на гражданското право, като тя започва с Преамбюл, в който принципа, че "всички права на човека са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани" е цитиран от Виенската декларация и програма за действие. След преамбюла са подредени 50-те члена на Конвенцията. Членовете не са групирани в раздели или глави, за разлика от повечето други пактове и конвенции на ООН.
            Член 1 определя целта на Конвенцията:
            да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основните свободи за всички хора с увреждания и да способства за зачитане на личното им достойнство.
            Членове 2 и 3 дават определенията и общите принципи, като общуването, разумното приспособяване и универсалния дизайн.
            Членовете от 4 до 32 определят правата на хората с увреждания, както и задълженията на държавите-страни към тях. Много от тези огледални права са потвърдени в други конвенции на ООН, като например Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Конвенцията против изтезанията, но със специфичните задължения, гарантиращи, че те могат да бъдат напълно осъществени от лица с увреждания.
            Правата, специфични за тази Конвенция, са:
            правото на достъпност, включително до информационните технологии, правата да живеят самостоятелно и да бъдат включени в общността (Член 19), на лична мобилност (Член 20), хабилитация и рехабилитация (Член 26), за участието в политическия и обществен живот и в културния живот, почивка и спорт (Членове 29 и 30).
            Освен това, страните по Конвенцията трябва да повишат осведомеността за правата на хората с увреждания (Член 8) и да осигурят достъп до пътища, сгради и информация (Член 9).
            В преамбюла, Конвенцията дава признание, че увреждането е развиващо се понятие и, че то се явява от взаимодействието между индивидите с увреждания и бариерите в нагласите и обкръжаващата ни среда, които затрудняват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с всички останали.

       Все пак трябва да се отбележи, че ние откриваме същите нагласи и идеи, заложени в така нареченото „Определение на скандинавските страни за сляпо-глухотата”, което е дефинирано няколко години по-рано. В него се посочва:
       –  Сляпо-глухотата е отделно увреждане.

       –  Сляпо-глухотата е комбинирано увреждане на зрението и слуха, ограничаващо дейностите и пълноценното участие до степен, която изисква обществото да компенсира с помощта на технология и / или конкретна услуга и промени на обкръжаващата среда.


            През 2004 г. Европейския парламент прие Писмена декларация, в която посочва, че сляпо-глухотата е отделно увреждане, което е комбинация от зрително и слухово увреждания и, че като отделно увреждане, сляпо-глухите хора се нуждаят от специфична подкрепа, предоставена от хора със специализирани познания.
            Европейският парламент призова институциите на Европейския съюз и държавите-членки да признаят и прилагат правата на хората, които са сляпо-глухи. Той заяви, че сляпо-глухите хора трябва да имат същите права, като всички граждани на ЕС, като те следва да бъдат прилагани чрез подходящо законодателство на всяка държава-членка. По-специално това следва да включва и правото да участват в демократичния живот на Европейския съюз, както и да получат необходимата им подкрепа за да се осъществява това. Също така, правото на труд и достъп до обучение, наравно с техните връстници без увреждания. Това трябва да бъде заложено по закон. Освен това, правото на насочени към личността здравеопазване и социални грижи. На последно място, правото на учене през целия живот: от службите по ранно въздействие до професионалното обучение.
            Тази Писмена декларация не е закон, тя не принуждава националните правителства да правят конкретни неща. Когато Европейският парламент и Европейската комисия изготвят директива, те могат да принудят националните правителства да предприемат действия като резултат. Въпреки това, Писмената декларация не им предоставя тази власт, така че те нямат право да задължат националните правителства да спазват декларацията. Зависи от отделните сляпо-глухи хора, техните семейства и професионалистите, да следват декларацията и да се уверят, че техните правителства знаят, че сляпо-глухотата е призната на европейско ниво и, че те имат отговорността да се признае сляпо-глухотата на национално равнище и да предоставят подходящи услуги.
            При КПХУ е различно: Когато държавата е ратифицирала тази конвенция, тя се превръща в част от съответното национално законодателство. Това е от жизнено важно значение за нашите политически усилия.
            Когато разгледаме членовете на КПХУ, откриваме, че има доста голям брой от тях с конкретно въздействие върху потребностите на сляпо-глухите хора:


            Достъпност (Член 9): Сляпо-глухите трябва да имат пълен, безопасен и незатруднен достъп до обществения транспорт и застроената среда, за да водят приобщаващ живот в общността. За да се постигне това, личният асистент е една от най-големите им потребности.


            Лична мобилност (Член 20): Повечето сляпо-глухи хора не разполагат с достатъчно остатъчно зрение, за да могат да пътуват спокойно и независимо, разчитайки само на зрението си. Те следователно трябва да се научат на алтернативни техники, чрез използване на сетивността на опорно-двигателния апарат и осезанието, както и използването на всякакво остатъчно зрение. Възможно е да се включи използването на дългия бастун, кучето-водач, помощни средства за подпомагане остатъчното зрение и / или електронни помощни средства за придвижване, както и системи за глобално позициониране.


            Свобода на изразяване и достъп до информация (Член 21): Двете основни ограничения, произтичащи от загубата на слух и зрение, са възможностите за комуникация с организациите и с физическите лица чрез плоско-печатен шрифт и достъпът до информация на плоско-печатен шрифт, независимо дали е на хартиен носител или в електронна форма. Сляпо-глухите лица трябва да имат достъп до всички видове помощни технологии, които са на разположение, за да се компенсира липсата на достъп.

           Образование (Член 24): Сляпо-глухите деца още от най-ранна възраст и техните родители се нуждаят от активна и продължителна подкрепа от квалифицирани професионалисти, които могат да ги съветват относно социалното, психологическо, физическо и образователно развитие на децата със зрителни и слухови увреждания. Ранното идентифициране, диагностициране и насочване към агенции, които предлагат тази услуга, са от решаващо значение за дългосрочното оптимално академично и социално израстване.


            Труд и заетост (Член 27): Сляпо-глухите хора са в състояние да работят успешно в редица индустриални, търговски и професионални работни места, когато те са целесъобразно адаптирани, внимателно организирани, а също така се предоставят специални технически средства и помощ от личен асистент.

            Преди всичко, КПХУ чрез всички тези членове, призоваващи за независим живот без бариери, свободата на избор къде и с кого да живеят, правото на участие в културния и политическия живот, безусловно определи необходимостта от личен асистент, която може да осигури достъп до пълноценно участие в живота.

           Какво можете да направите?

            Оценка на ситуацията във Вашата страна
       –  Дали сляпо-глухотата е  призната от правителството във Вашата страна?
       –  Чувствате ли, че има разбиране за това какво представлява сляпо-глухотата и какво означава за живота на хората?
       –  Дали сляпо-глухите хора са правилно идентифицирани?
       –  Имат ли право сляпо-глухите хора на услуги, които са специфични за техните нужди от комуникация и мобилност?
       –  Получават ли сляпо-глухите необходимите им услуги от специалисти?
       –  Имат ли сляпо-глухите хора право да получат подкрепата, от която се нуждаят, за да могат да работят, както и да участват в обучение по време на работа?
       –  Дали сляпо-глухите деца и младежи имат право на образование?


            Какво искате да постигнете?
            Ако смятате, че отговорът на един или повече от тези въпроси, е отрицателен, то бихте могли да използвате КПХУ и Писмената декларация на Европейския парламент, за да подкрепите кампанията си за подобряване на положението.
            Трябва да сте наясно за това, което искате да постигнете на национално или регионално ниво.
            Вие сте загрижени за общото признание, или конкретни промени в областта на образованието, заетостта, социалните грижи или предоставянето на  подкрепа? След като знаете какво искате да постигнете, можете да съставите план, как това може да се случи.


            Към кого трябва да се обърнете?
            Вие трябва да разберете, кой може да направи промяната във Вашата страна.
            Трябва ли да се разговаря с правителството, областните или местните власти?
           Кой отдел е отговорен?


            Как трябва да се лобира?
            След като вече сте определили отдела / човека, трябва да планирате най-добрият начин, чрез който да лобирате пред тях.
            Можете да изготвите доклад, обясняващ какво трябва да се случи и защо.
           (Ако вече имате контакти с правилната правителствена служба, може да изпратите доклада до тях и да поискате среща. Ако нямате такива контакти, ще трябва да изпратите доклада и да се представите. Поискайте среща.)
            Бъдете в течение с работата на отдела, които ви интересува. Може да има съществуващи инициативи, в които бихте могли да участвате, за да сте сигурни, че нуждите на сляпо-глухите хора са включени.
            След като ясно сте обяснили какво трябва да се промени във Вашата страна, можете да им дадете Писмената декларация. Можете да кажете, че Европейският парламент е признал сляпо-глухотата като  отделно увреждане и, че сляпо-глухите хора трябва да имат същите права като другите хора.
            Разказвайте си един на друг за това, което се случва и не пропускайте да контактувате с всяка организация на хора с и без увреждания, в подкрепа на Вашата борба!

 

Инвестиране във вашето бъдеще!


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Национална асоциация на сляпо-глухите в България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз или Министерство на труда и социалната политика.

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg