Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

  Занимателна страничка
 

ПОЗНАНСТВО ВЪВ ВЛАКА
(Криминална загадка)

            - Нещо не е в ред! - помисли Стрезов.
          Той познаваше добре това чувство, когато още не можеше да каже какво го смущава, но вече разбираше, че фактите не отговарят на разказаното. А мъжът, който седеше пред него, го заливаше с приказки. Човек можеше да се чуди, откъде извира тази енергия, защото беше дребен и слабоват човек, с големи сини очи и руси вежди. Беше въобще малко странен на изглед - като името си: Кобиларов.
          - Чакайте малко! - рече Стрезов. После бръкна в чекмеджето си и извади оттам пет еднакви по формат снимки на пет мъже - горе-долу на една възраст. Нареди портретите пред Кобиларов и каза: - Посочете ми сега, кой беше!
          - Този! - без да се забави нито миг, Кобиларов посочи най-дясната снимка.
          Дотук всичко съвпадаше. Точно този беше опасният крадец-рецидивист, търсен от полицията за поредната кражба. Беше извършил едно ново дръзко ограбване. След като беше проучил добре, че видният цигулар Димовски ще отсъства със семейството си една седмица от къщи, се беше вмъкнал в събота вечерта в дома му. Беше събрал в дипломатическото си куфарче всички бижута и пари, които беше открил, после най-нахално беше извикал такси и беше отишъл на гарата. След това се беше разположил в първокласното купе на спалния вагон от влака за Варна, който тръгваше в 22.30 ч. Билет си беше купил предварително. Въобще тези маниери на джентълмен-крадец си бяха в стила му. По-нататък - беше пътувал донякъде и. . . следите му се губеха. На гара Варна той не беше слизал. А сега Стрезов и сътрудниците му имаха неблагодарната задача да разпитват всички пътници от спалните купета и минималния шанс да разберат къде е слязъл техният стар познайник.
          - Повторете ми сега, как го видяхте? - кимна Стрезов.
          - Ами, другарю инспектор, той веднага ми направи впечатление! - започна пак Кобиларов - Идвам аз в последната минута, просто за малко не закъснях. Тичам, значи, намерих вагона, а то вече съобщават, че влакът ще тръгва. Помогна ми кондукторът, качих се, после ми каза в. . . ,
          „Нещо не е в ред!" - мислеше Стрезов, докато слушаше потока от обстоятелствени изречения.
          - Влизам в купето - продължаваше Кобиларов - поздравявам като човек, а той се разположил на средното легло, един важен такъв, даже не ме поглежда. То, макар да сме непознати, все пак - хора сме, ще пътуваме цяла нощ, едно „добър вечер" може да каже, нали? Не, чете си някаква книжка. Разсъблякох се аз, рекох пак така да подхвана разговор, питам го дали не му е много топло, а той сумти - да не го закачам, значи, че си имал работа. . .
          - Не топло, горещо му е било! - помисли Стрезов, като все още се мъчеше да разбере какво го смущава. А Кобиларов редеше:
          - Щом така, значи, и аз не съм вчерашен! Легнах си, отворих и аз вестник. Той чете и аз чета. Станах по едно време, пих вода, пак си легнах, ама добре го огледах! Той като е толкова важен, какво си мисли! Ама някъде към Карлово вече ми се приспа. Загасих лампичката и се обърнах. Той пак чете, да му се не види и четенето! Е, така съм и заспал. А на сутринта като се събудих - гледам, няма го. Бяхме вече някъде към Белослав, кондукторът иде да ни буди. Бъркам в портфейла си - и какво! Двестате лева, които носех - няма ги! Това са цели двеста лева, другарю инспектор!
          - За тия двеста лева ще се изясняваме отделно! - каза Стрезов. Той вече знаеше, какво в показанията на Кобиларов не съвпадаше с действителността.

            Какво, наистина?


ОТГОВОРИ НА ЛОГИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ ОТ МИНАЛИЯ БРОЙ


          На задача 1: Жонглирайки с ябълките.

          На задача 2: Човекът e хълцал.

          На задача 3: Мъжът е лежал преди убийството за убийство на жена си, която вероятно го е инсценирала. След като бъде освободен или си излежи присъдата и се окаже, че тя не е мъртва може да я застреля и на най-оживения площад, без да бъде осъден, тъй като човек не може да лежи два пъти за едно и също престъпление.

          На задача 4: Дежурният полицай не е казал, че престъпникът е убиец?

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg