Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

Усмивки

 

НЕВЗРАЧЕН ЛИ?...

 Вървим веднъж с един приятел, разговаряме и по някакъв повод той ми казва:
- …ти нали си невзрачен
- Кой е невзрачен, бе? – прекъснах го аз – Не виждаш ли, че съм с една глава по-висок от теб и тежа 10 кг. повече!
- Така е, но нали на вас, дето не виждате, ви казват невзрачни? – продължи той.
- Не невзрачни! Не невзрачни, а незрящи – чукнах го аз с два пръста по главата.
- Така де, ама то не е ли все едно и също? – упорстваше моят приятел.
- Не! Не е все едно и също – казах аз, като го чукнах вече два пъти по главата с пръсти.
- Да бе, зная, но понеже зъбите ми не са в ред, затова обърках думата – заоправдава се приятелят ми.
- Абе, аз набързо ще ти оправя зъбите – казах тихо, като го държах за ръката над лакътя – ама нейсе!...
После продължихме пътя си, след като бяхме си изяснили какво е това невзрачен и какво е незрящ.

Димитър ГРУДЕВ

Нагоре
Към Съдържанието на броя


 

…ИЛИ ПЪК НЕВИДИМ!

         Това беше преди 7-8 години. Току що бяхме пристигнали с мой колега по съдба на  гарата в София – имахме някаква работа до управлението на ССБ. Бяхме тръгнали по стълбите надолу към подлеза, потропвайки с белите бастуни, когато срещу нас, качвайки се нагоре, явно вървяха баба и внуче.
- Ела баби, ела, нека да минат невидимите – чу се гласът на възрастната жена.
Стана ми и тъжно, и весело. Помислих си, че, първо, ако бяхме невидими, те нямаше как да знаят, че вървим срещу тях и второ, че за нас всъщност те бяха невидимите…
После много се смяхме с колегата на тази случка. Коментирахме, че какво ли не сме чували, но чак пък да ни изкарат невидими ни се случваше за първи път…

Снежана КИРЧЕВА

Нагоре
Към Съдържанието на броя


АНЕКДОТИ

БИЗНЕС ПОУКА

Когато тялото било създадено, всички части решили, че именно те трябва да бъдат най-главните.
- Шефа трябва да съм аз, защото контролирам всички части на тялото – казал мозъкът.
- Ние трябва да командваме, защото пренасяме тялото, където поиска – твърдели краката
- Ние трябва да сме шефове, защото всъщност вършим всичката работа и печелим пари – не отстъпвали и ръцете.
И така, към шефското място претенции проявили и сърцето, белия дроб, очите и т.н., докато накрая и задникът поискал да заеме шефската длъжност. Всички му се изсмяли.
Тогава задникът се разсърдил, блокирал и отказал да работи. Скоро очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белият дроб се паникьосали, мозъкът  изпаднал в треска. Притиснати от обстоятелствата, накрая всички решили шефът да е задника. И така, всеки от органите поел своята работа, само шефът си стоял и единствено изхвърлял навън боклуците.
Бизнес поука: НЕ Е НУЖНО ДА СИ КОЙ ЗНАЕ КАКВО, ЗА ДА БЪДЕШ ШЕФ. ВСЕКИ ЗАДНИК ГО МОЖЕ.

ДОВОД

- Знаеш ли, ние вече преминахме само на сурова храна. Жена ми прочела някъде, че тя била най-полезна за здравето.
- Не се учудвам. И моята не обича да готви...

ГОРКОТО ЗАЙЧЕ!

Жена ласкаво буди мъжа си:
- Скъпи, днес правим 25 години от сватбата!
- Вярно.  И как какво от това?
- Ами, да си задушим заешко.
- Зайчето пък какво е виновно?...

 

АЗ ЩЕ ВИ ОТМЕНЯ…

Насред тясно шосе е спряло сребристо БМВ, а зад него се е наредила голяма опашка от коли, които настойчиво надуват клаксони. От БМВ-то слиза ефектна блондинка, приближава до най-близкия автомобил и казва на шофьора:
- Господине, бихте ли погледнали какво й има на моята кола, а аз тук ще натискам клаксона вместо вас…  

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg