Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
  Традиции  
 

Рождество ХристовоБЪДНИ ВЕЧЕР

Всяка година в навечерието на Коледа, на 24 декември, се празнува Бъдни вечер. Този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг. Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден / 20 декември/ и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово. Денят е свързван с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие.
Подготовката за празника започва от ранна сутрин с направата на няколко вида хляб, които се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб е с кръгла форма, пластична украса от тесто – кръст, кръг и др. и се нарича боговица, бъдняк, светец, вечерна.
Момите в семейството приготвят, или поне украсяват, специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено с елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир. От тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки, затова и в песните се пее за "вит-превит” кравай. За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета, пупки. В това време жените готвят основните храни за трапезата, които задължително са постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник. Коледните християнски пости определят и вида на храната.
През деня, докато се приготвя храната, започват своите обиколки малките коледарчета – предимно момчета на 12-13 години, които с торбички обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и приплод на животните. В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, което посипват по главите на децата, а те почукват по падналите на земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината. Коледарчетата са награждавани с кравайчетата, които нанизват на тояжките си, сушени плодове, орехи, дребни пари.
За празника мъжете приготвят специално дърво за огъня, което ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник /в Източна България/ и дедник, прекладник, чикор /в Западна България/. Дървото е обичайно крушово, дъбово или буково – здраво и родовито. В по-дебелия му край се прави дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, после тя се затваря с дървен клин и този край се увива с бяло ленено или конопено платно. Цялото дърво се "миросва” с осветено в църквата масло.
Кулминацията на празника е трапезата, около която се събират домашните. Стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда. Стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички от семейството са се събрали. Трапезата се поставя на земята върху разслана слама, над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сърми, туршия, запазени от лятото плодове, сурово жито, а някъде и малко пари, палешникът от ралото, пръст от нивата.
Когато всички са около трапезата, най-възрастния мъж или жена прекадява тамян, обикаляйки всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали, ако се наложи, може да става само стопанинът, но върви приведен, за да се привеждат от зърна класовете. Вечерята започва рано, за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастния разчупва хляба и го раздава на всички. От пластичната украса се дава на овчаря кошарата, на орача – ралото и т.н. Едва след това вечерята може да започне.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите кадени вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито.
Празникът е подходящ и за гадания за времето, здравето, плодородието. Ако бъдникът Деца коледаригори буйно, с искри, това вещае плодородна година. Ядките на орехите показват здравето на членовете на фамилията. Със същата цел в огъня се хвърля и житно зърно или дрянова пъпка. Момите тайно отделят първия залък, слагат го под възглавницата и по това, кого ще сънуват, определят бъдещия си жених. Част от пепелта на бъдника се пази до есента и смесена с зърното за посев трябва да подсигури добър растеж на житата. Поставените в хляба сребърна пара, сламка, тиквена семка и др. обещават сполука на този, в когото са попаднали в стопанската област, в която са наречени.
След вечерята се очаква идването на коледарите. Участниците в коледуването в Източна България – коледари, коладници, куледаше, са само мъже – предимно ергени и годеници. Подготовката започва от Игнажден, когато се поставя началото на изучаване на песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж. С коледарите вървят и момчетата, които известяват идването им и носят краваите. Коледарите са облечени празнично с украсени с китки и нанизи от пуканки, сушени сливи и стафиди калпаци. Групите обикалят домовете от полунощ до сутринта, като всяка преминава през определена махала.
Влизайки в домовете, коледарите пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина и с пожелания за благоденствие, здраве, брак. Накрая водачът изрича коледарската благословия. Стопанинът дарява коледарите с боб, брашно, сланина, месо, а момата в къщата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари.

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg