Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
  Рехабилитация  
 

"ВСЕКИ БИ МОГЪЛ ДА ДОСТИГНЕ "СВОЕТО"
КОМПЮТЪРНО РАВНИЩЕ"

                Лилия Спасова Иванова е от Пловдив. Завършила е Пловдивския университет – Лилия Иванова в урок по компютърна грамотност в НЦРСГ "Х.Келър"отначало специалността математика, после – информатика и информационни технологии. Има 39 години трудов стаж, от които 10 години като програмист, а останалите - като преподавател по математика, информатика и ИТ. 13 години е обучавала и млади програмисти в школи по информатика. През годините е подготвила двама носители на златен и трима на сребърен медал от световни и балкански олимпиади по информатика, както и множество призьори на републикански олимпиади. Автор е на 5 учебника по информатика и електронен учебник, поместен в образователния портал на МОН. За 2005 г. е “Учител на годината” за Пловдив. От около два месеца е преподавател по компютърна грамотност в НЦРСГ "Хелън Келър” към Националната асоциация на сляпо-глухите в България.

                - Госпожо Иванова, как бихте определила работата си като преподавател по компютърна грамотност на сляпо-глухи?
- Ако трябва да се изразя с няколко думи, намирам тази си работа за благородна, интересна и различна в много аспекти, най-вече методически.
- Вие сте дългогодишен и опитен преподавател. По какво обучението на сляпо-глухите се отличава от това на здравите хора? Доколко те могат да навлязат в тънкостите при работата с компютъра и какви възможности би им дало това?
- На първо място обучението на сляпо-глухите се отличава по начина на употреба на приложенията /програмите/. Необходимостта от различна методика определя и изискването за индивидуална програма и подход към всеки курсист. Това се налага от различните видове увреждания и начина на възприемане на обучаващите се. Сляпо-глухите хора биха могли да усвоят достатъчно детайлно това, което им е необходимо, стъпвайки обаче на предварително базово обучение, което след това да бъде кръгово /тоест с повторяемост/, с разширение. В крайна сметка всеки би могъл да постигне това равнище, което да му позволи да приближи света към себе си, да разчита и на професионална реализация – това зависи, както от индивидуалните възможности на хората, така и от тяхната мотивация.
- Въоръжена с богатия си опит и вече натрупаните впечатления от работата в НЦРСГ "Хелън Келър”, какво бихте препоръчали за една бъдеща по-ефективна и резултатна дейност в обучението по компютърна грамотност на сляпо-глухите?
- На първо място смятам, че едновременното обучение на повече от един курсист по едно и също време трябва да се избягва, тъй като ефектът от работата значително се занижава. Добре би било, също така, клиентите на центъра да редуват по-трудните и обременяващи занимания, сред които безспорно е обучението по компютърна грамотност, с по-леки и отпускащи – като например мобилността. По този начин сляпо-глухите курсисти биха уплътнили най-добре времето за обучение, биха постигнали по-високи резултати. Накрая бих завършила с пожеланието с колегите да намерим най-добрата организация за синхрон в работата си, така че да се допълваме, а не да си пречим един на друг.

Нагоре
Към Съдържанието на броя 
         
 

 РАБОТИЛНИЦА ЗА ЧОВЕЧНОСТ

В редиците на НАСГБ съм от април т.г. И макар, че съм от Плевен, членувам в регионалната организация в Пловдив, тъй като при нас все още няма структура на асоциацията. Затова и в средата на октомври бях в Пловдив – за годишното отчетно събрание. Още не отърсила се от вълнението от дружелюбното посрещане, получих от председателя на асоциацията г-н Парапанов чудесно предложение – да се включа в провеждащите се в рехабилитационния център на НАСГБ курсове.
Най-напред с преподавателката по компютърна грамотност г-жа Иванова затвърдихме досегашните ми познания в тази материя, придобити преди това в Националния център по рехабилитация за слепи, пак в Пловдив, преди да потърсим  едно по-високо равнище. След това имах възможността да проведа и индивидуално обучение по програма, специално изработена за счетоводители с увредено или тотално загубено зрение. Това стана благодарение на г-н Георги Георгиев, създател на програмата. Той е не само добър програмист, но и отличен специалист-икономист. Ей хора, знаете ли как се чувства удавник, изваден от студените води? Така се почувствах и аз, след като вече съм сигурна, че отново ще мога да бъда счетоводител.
Заедно с всичко това, участвам и в заниманията по мобилност и ориентация с бял бастун, които безспорно ще ми бъдат от голяма полза в ежедневието.
Искам да изкажа голямата си благодарност за доброто отношение тук към нас – сляпо-глухите от цялата страна. Има, разбира се, какво още да се желае по отношение на материалната база на центъра. Няма отделен кабинет по компютърно обучение, струпваме се доста хора в една стая и това пречи на занятията, още повече, че ние и със слуха не сме добре. Липсата на леглова база ни принуждава да ползваме тази на НЦРС и всеки ден пътуваме с градския транспорт, което за хора с нашите увреждания създава проблеми. Има известни затруднения и с храненето. Всички тези трудности обаче, които всъщност постепенно ще се решават, не могат да намалят възхищението ни от големите грижи към нас от екипа на НЦРСГ "Хелън Келър” и ръководството на асоциацията, което полага изключителни усилия за подобряване на базата и на условията за рехабилитация, от добрите умения, които получаваме тук и които ще ни позволят една по-добра интеграция в обществото и по-успешна професионална реализация. 


                                                                 Величка ВЕЛИКОВА

Нагоре
Към Съдържанието на броя 

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg