Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Занимателна страничка  
 

ПЪТУВАНЕ С ПРЕМЕЖДИЯ
(Криминална загадка)

           Отдавна на инспектор Стрезов не се беше налагало да пътува толкова много с кола, както днес. Първо отиде на мястото на катастрофата, за да види пострадалото Булгар-Рено 10 и лично да прегледа багажника на колата с откраднатите вещи. После прескочи до магазина в малкия подбалкански градец Х, където вчера беше извършена кражба, за да се увери, че тя не е дело само на един човек, а е имало и помощник. На връщане се отби в болницата при ранения шофьор на Булгар-Реното.
           – Как стана катастрофата?
           – На места пътят беше заледен. Не можах да взема добре завоя, колата се хлъзна. Видях срещу себе си камион. Дори не спря да ми помогне. Човекът говореше с мъка. Пречеше му превръзката. Вероятно имаше и главоболие.
           – А нещата в багажника?
           – Кои неща? Крадени са. Сам ги откраднах.
           – Липсва това-онова. Къде са пръстените и часовниците от щанда за бижутерия.
           – Не знам – мигаше раненият. – Може би някой е пребъркал багажника, докато колата беше на паркинга пред мотела през нощта, или пък са се разпилели по време на катастрофата. Нищо не мога да ви кажа.
           Хитрец, мислеше си Стрезов, докато пътуваше със служебната кола към мотела. Изгубили се били по време на катастрофата! Та багажникът въобще не е пострадал. Явно, опитва се да прикрие своя съучастник. Така един ден, като излезе от затвора, ще има някой да му е длъжник.
           – Спомням си – каза нощният портиер на мотела. – Първи тази сутрин потеглиха две коли. Едната – Булгар-Рено 10, а другата – Рено 12. По-точно, мисля, че беше Дачия. Около тях се въртеше мъж на средна възраст, нощес спа в стая 211. На коя от двете коли се качи, не мога да ви кажа, но си замина.
           Оставаше му да намери човека от стая 211. Казваше се Христо Петров Вукадинов и живееше на ул. „Незабравка“. Нови сто километра до София.
           – Търся Христо Вукадинов – каза Стрезов и се легитимира.
           – Аз съм.
           Мъжът наистина беше на средна възраст, с леко оредяла коса, но иначе добре облечен. Нямаше вид на човек, който пътува на автостоп.
           – Тази нощ сте спали в мотела край град Х?
           – Да – съгласи се Вукадинов. – Бях в командировка, а в хотела нямаше места. Принудих се да преспя в мотела.
           – Как се прибрахте?
           – С кола, с автобус, изобщо не мина без премеждия. Станах рано сутринта да хвана първия автобус за София, но го изпуснах просто за минута. На паркинга две леки коли се канеха да тръгнат и единият шофьор любезно ми предложи да ме вземе със себе си. Пътят беше лош, на места със заледени участъци. По някое време колата се подхлъзна, навлезе в дълбокия сняг и започна да буксува. Ринахме с ръце, насипвахме пясък пред задните колела, бутах и накрая се измъкнахме. На двайсетина километра на един от завоите видяхме колата, която тръгна от мотела малко преди нас. Беше катастрофирала. Късмет! Хвана ме страх. Помолих да сляза при първата спирка и се прибрах в къщи с автобуса.
           – Вие сте задържан за съучастничество в извършената вчера кражба в град Х!
           Какво дава основание на Стрезов да смята, че Вукадинов е вторият участник в кражбата?

От "Инспектор Стрезов решава"


ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ ОТ КНИГАТА "ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ"
НА НИКИ КЪНЧЕВ ОТ ПРЕДИШНИЯ БРОЙ


           На задача 1– отговор а),
           На задача 2 – отговор б),
           На задача 3 – отговор в),
           На задача 4 – отговор в).

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg