Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Приятели от близо и далеч

 
 

НЕВИЖДАЩА СРЪБСКА ПОЕТЕСА В ПЛОВДИВ

         29 май т. г. малката зала на Националния център за рехабилитация на слепи е препълнена почти до краен предел. Невиждащата поетеса Неделька Лозаич – председател на Международната лига на слепите есперантисти, отговаря на десетките въпроси за живота на хората с нарушено зрение в съседна Сърбия, за тяхната професионална заетост, за спортните, културните и литературните им занимания. Въпросите валяха към именитата гостенка почти ураганно без прекъсване в продължение на цели 83 минути.
         Срещата водеше изявеният български есперантист-ветеран Владимир Желев, а Ангел Сотиров превеждаше прилежно и доста прилично от и на есперанто въпросите и отговорите. В началото световноизвестната есперантистка от Сърбия се представи, каза няколко думи за сръбския съюз на слепите и за живота на лицата със зрителни затруднения в западната ни съседка. Сръбският съюз на слепите брои около 12 хиляди души, обхванати в 44 местни организации. Брайловата библиотека към този съюз притежава пет хиляди заглавия. И в Сърбия трудоустрояването на хората със зрителни увреждания не е лесно. Сръбските невиждащи в два спортни клуба практикуват лека атлетика, голбал и игра на кегли. Съвсем наскоро, през май тази година, те били домакини на световно първенство на слепи кеглисти. В нашата съседка слепите музиканти работят индивидуално, няма певчески групи и хорове, както в България. Разбрахме също, че секретарят на техния съюз на слепите е съчинител на литературни текстове.

Неделька Лозаич

          И при невиждащите студенти в Сърбия се наблюдавало доскоро явлението „вечен студент”, но в последните години то е преодоляно. В Сърбия от няколко години се ползват вече и книги в т. нар. дейзи-формат, записвани в Черна гора и Хърватия. Добавката за слепота, получавана от сръбските колеги е 150 евро, а минималната заплата – 180 евро.
         В сръбската Национална библиотека Неделька Лозаич работи в отдела за брайлови, говорещи и електронни книги. В същия отдел на библиотеката се сканират учебници и книги по заявка на студенти и ученици със зрително увреждане.
         Неделька е автор на две поетични книги – „Кълновете на нощта” и „Стихотворения”,  съдържащи любовна лирика и еротични творби. Тя също е автор и на стихове, писани на есперанто, и публикувани в различни периодични издания. Талантливата гостенка бе помолена от члена на Литературния клуб „Следа” Здравко Лекишев да ни представи на родния си език едно свое стихотворение, на което чаровната белградчанка откликна веднага. Дори първата строфа от творбата тя изрецитира и на есперанто, чиито първи два стиха Ангел Сотиров преведе доста успешно и сякаш почти без затруднения. На свой ред и Здравко издекламира своето „Шерше ла фам”. След него и Димка Дамянова от същия клуб зарадва гостенката и цялата публика със свои любовни стихове.
         Наред с многото добри думи за организаторите на настоящата среща (асоциацията на невиждащите есперантисти в България и Литературният клуб „Следа)”, може би трябва да се съжалява за тоталното отсъствие на електронни и печатни масмедии, местни и централни, с изключение на двама-трима представители на специализирани медии. Пропусната бе една прекрасна възможност да направим ефективна и мащабна реклама на международния език есперанто сред широката общественост, а също и на дейността на тези две организации. Нека припомня една американска поговорка: „ако едно събитие не е медийно отразено, все едно то не се е състояло”. А именно в работата с масмедиите, ние пловдивчани, имаме много добър опит. Нека си спомним срещите с японския есперантист Цукуру Харада и с шуменския писател Генко Изворски, към които проявиха интерес три телевизии, радио Пловдив, в. „Марица” и други печатни медии.
         Сръбската колежка е завършила психология и дори е имала добрия шанс да работи няколко години като психологически съветник в училище. Майка е на две деца – дъщеря и син.
         В Пловдив Неделька и нейния колега от международния отдел на сръбската национална библиотека Лиляна Мацура бяха само два дни, но благодарение на ръководството на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България те имаха доста наситена програма. Гостите разгледаха Националния център за рехабилитация на слепи, в който бяха отседнали. Проведе се среща с пловдивските есперантисти, посетен бе и Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър”, за малко се отбиха даже и в градската библиотека „Иван Вазов”. Неуморният и доста ентусиазиран председател на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България Владимир Желев придружаваше неотлъчно гостите при тези посещения и срещи, съчетавайки твърде успешно ролите на преводач и чичероне.
         По време на посещението в рехабилитационния център за сляпо-глухи гостите от приятелска Сърбия са споделили, че в тяхната страна все още сляпо-глухите нямат своя организация. За сведение на читателите, председателят на НАСГБ Димитър Парапанов има поръчение от ръководството на Европейския съюз на сляпо-глухите да помогне за създаване на организация на сляпо-глухите и в тази страна. В седалището на НАСГБ сръбските приятели се запознават и с редактора на сп. „Звук и светлина” Снежанка Кирчева. Тя им разказва за списанието и им подарява един екземпляр от него.

Неделька Лозаич в НЦРСГ "Хелън Келър"

          В София, където те бяха първия и последния ден от своето гостуване в България, сръбските експерти са успели да посетят Градската библиотека, Националното читалище на слепите и нашата Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Благодарение на своите софийски домакини, есперантистката Керанка Милушева, писателя Георги Михалков и Спас Карафезов, председател на Националното читалище на слепите, библиотечните работници от Белград са се отбили и в патриаршеския храм „Александър Невски” и църквата „Св. София”.
         Между другото, изглежда трябва да кажа и няколко думи за повода на това посещение. Преди цели 18 години пловдивският център за рехабилитация на слепи във връзка с реализирането на един свой проект за професионална подготовка на късно ослепели лица трябваше да проучи как се подготвят слепи телефонисти. Тогавашният директор на центъра Ангел Сотиров с един телефонен инженер посети република Македония и се запозна на място с тамошния опит. По това време Неделька Лозаич оказа неоценима помощ на нашия рехабилитационен център за слепи. Благодарение на нея, двама негови представители – учителите Владимир Желев и Стефан Данчев, посетиха Училището за слепи в Земун и се запознаха със сръбския опит при подготовката на телефонистите с нарушено зрение. Този доста старичък дълг благодарение на сегашния директор на въпросния център Стефан Данчев и на винаги неспокойния Владимир Желев най-после бе сякаш успешно почти изцяло „погасен”.
         Неделька започва да изучава есперанто в белградското училище за слепи, където тя попада на 15 години. И надали е случайно, че първата брайлова книга, която тя докосва е учебник по есперанто. Едва на 16 години Неделька взема участие в Международния конгрес на слепите есперантисти, проведен в Белград през 1973 г. Впоследствие тя преподава есперанто, пише статии и стихове на този изкуствен международен език, участва в многобройни международни есперантски форуми. Непременно трябва да отбележа, че тя заема високи позиции в световната организация на слепите есперантисти. В периода 2005-2009 г. е избрана за Президент на Международната лига на слепите есперантисти. А в следващия мандат – 2009-2013, е вицепрезидент на същата организация. А от 2011 г. поради влошеното здраве на президента Арво Кавинен е излъчена отново за президент на тази организация.
         Вероятно е известно, че и сред българските сляпо-глухи има изтъкнати есперантисти. Сред тях е покойният вече Иван Антонов от Асеновград. Строгата и взискателна председателка на Контролния съвет на НАСГБ – Маринка Маринова, е световно известна есперантистка, а също и много успешна учителка по есперанто. Младият сляпо-глух Димитър Димитров от Полски Тръмбеш е неин ученик и съвсем основателна нейна гордост. По апостолски всеотдайният председател на НАСГБ Димитър Парапанов на младини е изучавал прилежно езика, създаден от д-р Людовик Лазар Заменхоф, дори си е кореспондирал с есперантистка точно от братска Сърбия. Иван Шопов, формалния лидер на асеновградската организация на сляпо-глухите, е също дългогодишен предан есперантист. И накрая да припомня на любезната читателска аудитория, че великия сляпо-глух Харалд Тиландер е бил отявлен есперантист и е редактирал сп. „Esperanta ligilo”
         („Есперантска връзка”) цели 56 г. В неговата печатница се е печатало през 30-те години на миналия век и българското брайлово списание „Вестител”, издание на Дружеството на българските слепи и на Читалището на слепите в България.
Участниците в срещата с Неделька Лозаич си тръгнаха силно удовлетворени от получените интересни сведения за нашите колеги от Република Сърбия, от доказателствата за възможностите и пълноценността на международния език есперанто. Гостите от нашата западна съседка със сигурност са били силно зарадвани от големия интерес към тях. Да си пожелаем по-чести поводи за подобни срещи!

Ангел Сотиров

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg