Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  От първо лице  
 

ИНТЕРВЮ С АНЖЕЛА ПИМПИНЕЛА ОТ ИТАЛИАНСКИЯ
СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ, ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО СЛЯПО-ГЛУХОТАТА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ

         –  Как се роди идеята за първия форум на сляпо-глухите жени?
         – Тъй като съм член на комисията по сляпо-глухота към Европейския съюз на слепите ми бе дадена задача за някакво обединение на всички сляпо-глухи жени в Европа – от там дойде идеята. Първо да изпратим въпросник до всички членове на Европейския съюз на слепите, от какво имат нужда и какви идеи и предложения биха дали те самите за подобряване живота на сляпо-глухите. На изпратените анкетни карти всички отговориха, което много ме изненада и дори шокира, защото навсякъде беше посочена дискриминацията като най-наболял проблем. В анкетните карти участваха 45 членки на Европейския съюз и това говори за европейско ниво. След окончателното получаване на анкетите, започнах да мисля къде могат да се съберат всички тези жени и тогава ми дойде идеята за провеждането на първия форум на сляпо-глухите жени.
         Бях приятно изненадана, че на тази анкета получих отговор от около шейсет сляпо-глухи жени от България. Така се роди идеята покрай Международната европейска конференция в България, да се проведе и първият форум на сляпо-глухите жени.
         – Срещахте ли някакви трудности по време на обучението си?
         – При мен нещата се случваха постепенно. Преди да започна обучението си, предварително използвах Малосси. Малосси е специална, едноръчна азбука. Аз знаех какви увреждания имам, но не знаех какви може да има всяко човешко същество, затова се снабдих с литература, от която да се запозная с всички възможни увреждания. Започнах да уча в университета специалност "Развитие на човешките ресурси". Нямаше никакви други сляпо-глухи, аз бях единствена. Нямах нито интерпретатор, нито преводач, нямаше кой да ми каже как да правя тези неща. Вършех всичко според моите методи и се приспособявах към ситуацията. Посещавах един нормален университет, но след моето завършване на университета и друг сляпо-глух човек може да положи същите изпити. Необходимите ми учебници са напечатани на брайл. При завършването си получих най-високата възможна диплома в този университет. Най-ценното през цялото мое обучение са услугите на института за слепи Sant'Alessio. Това ми даде стимул да направя важна крачка с преводачите и асистентите. Оценявам тяхната необходимост и нужда. Най-голямата подкрепа от този институт е преводът на всички учебници на брайл и, че ми осигуриха интерпретатор, който посещаваше с мене лекциите и чрез Малосси, ми предаваше цялата информация.
         – Как успяваш да усетиш отношението на човека отсреща при комуникация?
         Ако човекът знае Малосси, при допира се усеща, но ако не може да има личен контакт- допир на ръка с ръка, разчитам само на интерпретатора, но колкото и да разчитам на него, от отговорите, си създавам някаква представа. Например запомням думи или цели изречения, от които вадя заключения за характера му и начина му на съществуване, за да мога да го преценя. Например, както слепия по гласа си представя говорещия срещу него, и аз си правя някаква представа за човека от допира или начина на изказване.
         –  Вярвате ли, че ще имате много последователи и ще доведете до реализация идеята си?
Анжела Пимпинела         –  Една от големите крачки днес са технологиите, чрез Интернет можеш да споделяш и получаваш идеи, които да препращаш, да се съгласяваш или отхвърляш. Така че се надявам, че ще доведем нещата до пълна реализация.
         – Давате ли си сметка каква крачка е този първи форум на сляпо-глухите жени?
         – Аз съм отговорен човек и си давам сметка какво предизвикателство е този форум за всички сляпо-глухи жени. Моя характер е такъв, че мога да получавам малко или много, но да доведа до реализация това, което съм започнала. Или да направя първата крачка, да отворим очите на другите какво се случва по света, така да се каже. Има много хора, които ми помагат, които ме подкрепят, но има контрасти в отношенията с всеки поотделно. Отношенията са различни.
         – Как виждате сляпо-глухите жени в бъдеще?
         – Вчера на форума се казаха много важни неща за бъдещето на сляпо-глухата жена и вярвам, че всяка една ги е почувствала. Такъв форум за сляпо-глухата жена се провежда защото всички ние заедно почувствахме нуждата от него. И вярвахме в идеята.
         Провеждането му е доказателството, че ние имаме възможността да правим това, да се борим за нашите права, да сме равноправни с всички останали. Ние имаме нужното образование и възможности да постигнем това което искаме.
         – Какво очаквате от своя живот?
         – Много лично, но благодаря за този добър въпрос. Моите дела говорят за мен самата. На практика живея ден за ден, не искам да планирам нещата далеч в бъдещето защото знам своите увреждания, но все пак аз съм доволна за всеки един ден от моя живот. Искам да бъда полезна с всеки един ден от него. Това, което правя в момента, изпълва целия ми живот и той е зает с проблеми, свързани със сляпо-глухите жени. Да се боря за проблемите и правата на сляпо-глухите жени е моето призвание. Мисля, че с това съм намерила своето място в живота.
         – С какви трудности се сблъсквате в ежедневието си?
         –  Според мен, нямам трудности, така съм свикнала с тях в ежедневието си, че не ги смятам за такива, гледам оптимистично на живота, гледам глобално на нещата.
         –  Какво ви дава сили да се борите с трудностите в живота?
         –  Моето несъгласие да бъда изолирана ми дава сили да се боря с трудностите в живота. Не искам да бъда спирана от нищо, което се случва с останалите.
         – Имате ли пътеводна звезда, която ви води в трудния житейски път?
         – Трябва да имам някаква пътеводна звезда, която ме пази, защото понякога отпускам нещата и те се случват от само себе си. Не давам всичко до последно, че "трябва-трябва", просто ги оставям и те се случват. Ние всички имаме по един ангел хранител и вяра, която не можем да обясним, но тя ни дава и силите в ежедневието да живеем.
         – Смятате ли, че сте постигнали всичко в живота, за което сте мечтали?
         – Аз вярвам, че ние постоянно мечтаем. Мечтите ни и пътищата, които сме поели са твърде много. Приключваме една мечта и започваме нова. Като човешки същества, ние искаме да имаме повече и повече. Тоест да постигнем колкото можем повече. Аз смятам, че не трябва да се приключва с една мечта. Животът продължава и ние заедно с него. Най-важното, за което мечтая сега, е да осъществя учредяването на Национална асоциация на сляпо-глухите в Италия. В момента правителството има малко проблеми, но се надявам, че след решаване на споровете, ще се справя и ще доведа нещата до край.
         – Как ви възприемаха в института и каква им беше първата реакция към вас?
         – Отношението на преподавателите беше много позитивно, защото предварително бяха запознати с моите проблеми, заболявания и начин на комуникация. Специалността ми беше "Развитие на човешките ресурси". За тях беше предизвикателство да ме обучават и затова беше толкова позитивно. Имах щастието да попадна на един преподавател, който се хвърли на сто процента да ми е в помощ. Изключително много ми помогна неговият контакт с останалите преподаватели за тяхното отношение към мен. С мен се отнасяха абсолютно еднакво, както към останалите студенти. Получих увреждането си точно на половината на моето обучение. След което прекъснах един период от време за да се адаптирам. Имах щастието да отида в частно училище, където овладях нови методи за обучение, които ми помогнаха да довърша образованието си.
         – Последни думи и пожелания?
         – Наистина се надявам и пожелавам българските сляпо-глухи приятели да бъдат снабдени с всичките им необходими неща, от които имат нужда. Надявам се това да стане за вас, както и за нас в Италия. За мен беше удоволствие интервюто!

            Интервюто се проведе от Снежанка Кирчева, благодарение на помощта и сътрудничеството на Александър Георгиев, както и преводача и интерпретатора на Анжела.

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg