Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2021 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 
 

Традиции

 
 

2 ЮНИ - 135 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ХРИСТО БОТЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА

          В днешно време няма човек, който да не е чувал за Христо Ботев.
          Ето защо решихме да ви запознаем и с живота на някои от неговите четници:

Хаджи Георги Найденов          Хаджи Георги Найденов Гръблаша от Тулча, четвърти знаменосец. На единствената запазена негова снимка, Георги е на около 30 години. Макар да е от Тулча, родът му е от Щипско. Там „гръбла” означава съд за вода, пригоден за носене на гръб. Георги Гръблаша е един от знаменосците на Христо Ботев, донесъл на "Радецки" собствено знаме. Пряпорецът, донесен от него, е различен по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък. Там загива четвъртият знаменосец на четата.

Димитър Стефанов – Казака          Димитър Стефанов Казака от Сливен, втори знаменосец. Присъединява се към четата от Турну Магуреле. Воеводата му поверява знамето след раняването на Никола Симов Куруто. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето със следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Вторият знаменосец е обезглавен от хората на Малич ага. При изтезанията открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Казака е до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат скромен паметник.

Марин Петков – Тутната          Марин Петков Тутната от Тетевен. Роден е през 1862 г. След слизането от Козлодуй, Марин участва в боя при село Баница, а по-късно и в сраженията на 19, 20 и 21 май. На процеса в Русе Марин е осъден на доживотни окови, като излежава присъдата си в крепостта Сен Жан д'Акр. След помилването е търговец в град Мачин. При преследването на турска грабителска чета е ранен и се пенсионира като инвалид. Умира на 25 октомври 1901 г.


24 ЮНИ — ЕНЬОВДЕН

          Еньовден е българският народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Деня на Йоан Кръстител. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На тази дата имен ден празнуват всички с имена Йоан, Янко, Яна, Яни, Янка ,Еньо. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че на сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти”, „играе” и, който види това ще е здрав през годината.
          Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-голяма лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина” – за всички болести и за „болестта без име. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям Еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

“З и С”

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg