ПРОТАКТИЛ – ПЪТЯТ КЪМ ПЪЛНОЦЕННАТА КОМУНИКАЦИЯ МЕЖДУ СЛЯПО-ГЛУХИТЕ ХОРА
В света на сляпо-глухите се появи иновативен метод за комуникация, създаден от сляпо-глухи за сляпо-глухи. Негови автори са Ей Джей Гранда и Джелика Нучио от Сиатъл. Нучио е бивш директор на Център за услуги за сляпо-глухи в Сиатъл и съучредител на Национален център за предоставяне на услуги. Гранда е дългогодишен адвокат на сляпо-глухите хора в Сиатъл.
Ей Джей и Джелика обогатяват и допълват употребата на класическата тактилна комуникация. Към момента тяхната концепция набира скорост в Северна Америка, въпреки че е разработена още през 2000 г., когато те забелязват, че сляпо-глухите са изолирани по отношение на важни аспекти от заобикалящата ги среда.
Познатата досега тактилна комуникация, при която жестовете се предават "ръка в ръка", интерпретира само думите на участниците в даден разговор, без сляпо-глухият да има достъп до невербални сигнали – кимане с глава, междуметия, звуци, лицеви експресии, смях и други, които протактилът включва в своя обхват и намира техни тактилни еквиваленти. По този начин се преодолява стереотипното схващане, че невербалните компоненти на комуникацията могат да бъдат само видени или чути.
Кристин Коко Ричърд – сляпо-глуха жена със синдром на Ушер, пише статии в свой блог в интернет. Ето какво споделя тя за протактила:
"През 2005 г. за пръв път срещнах Ей Джей Гранда, която ми представи този метод. В началото бях много объркана, когато тя започна да докосва тялото ми, но по-късно започнах да разбирам, че по този начин тя добавя социални знаци, с които да ме информира дали например кима с глава (тактилният сигнал беше потупване по рамото).
Една вечер седяхме отвън на пейката и мен ме мъчеше следният въпрос: "Как уведомяваме сляпо-глухите хора, че в момента се смеем?". Мразех обичайния знак чрез изписване на "ха-ха" върху дланта и тогава експериментирах като поставих ръката на Ей Джей на гърлото си и се изсмях силно. Ей Джей първоначално бе шокирана, но после опита отново. Това беше същинско протактилно действие, което включи сляпо-глухия в света на емоциите.
Седем години след първата ми среща с протактила, той вече е популяризиран и аз не мога да бъда по-щастлива. Повече от сигурно е, че светът се нуждае от този метод, за да бъде по-комуникативен със сляпо-глухите хора, със себе си и дори ако сляпо-глухите не са наоколо протактилът трябва да се използва между останалите хора.
Исках да се докосна отчасти до хаптичната комуникация преди да споделя с вас мнението си за протактила.
Вече научила основите на протактила, реших да посетя Скандинавия през 2012 г. Нямах никаква идея относно техния метод наречен "хаптична комуникация". Хаптичното ръководство бе публикувано от асоциацията на сляпо-глухите в Дания и широко използвано от сляпо-глухите хора в Дания, Норвегия, Швеция и Финландия.
Когато свърши моята лекция в асоциацията на глухите в Копенхаген, сляпо-глух датчанин дойде при мен и спомена, че те използват хаптика, след което ми я демонстрира. Нарисува ми усмивка, въпросителен знак и други, но последния знак ме обърка. Той нарисува "X" на гърба ми и аз предположих, че това означава "пожар", публиката се изсмя. Той каза "Не!", това е хаптичният знак за отиване до тоалетна. По-късно в канадския център "Хелън Келър" научих, че "X" нарисуван на ръката или на гърба, означава "пожар" или "аварийна ситуация", докато в Скандинавия "X" означава, че партньорът ми има нужда от почивка за тоалетна.
Гранда и Нучио проведоха много серии от работни срещи в общежитието за сляпо-глухи "Сийбек" в щата Вашингтон през август 2012 г. и аз веднага бях грабната от концепцията. Имаше също така някои пропуски във философията на протактила, например лингвистиката, която все още не съм осъзнала. Въпреки това продължавам да търся още уроци за протактил.
Мое лично мнение е, че протактилът предоставя повече информация от хаптиката, въпреки че някои аспекти на хаптиката могат да бъдат интегрирани в протактила, за да се създаде една по-богата комуникация за сляпо-глухите".
Превод: Деян Славов, Анна Ройдева
Източник: www.tactiletheworld.wordpress.com
,
Нагоре
Към Съдържанието на броя |