Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

  Силуети
 

ПЕТЪР БЕРОН: ЖИВОТ ОТДАДЕН НА ХОРАТА

Преди век и половина – на 21 март 1871 г. земния си път приключи Петър Хаджи Берович, познат на българите като Петър Берон. Просветител, лекар, учен естественик, енциклопедист и дарител, той оставя незаличима диря в българското Възраждане.

Портрет от Николай Павлович
Д-р Петър Берон - Портрет от Николай Павлович

Роден е през 1799 г. в Котел, град придобил голямо значение във възрожденската ни история. Замогнал се благодарение на стратегическото си положение до Котленския проход, градът устоява на кърджалийските набези, става и родно гнездо на видни личности като Софроний Врачански, Георги Раковски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди и редица други, допринесли за българския духовен и националноосвободителен подем.

В началото на 19-ти век семейството на малкия Петър се преселва в Брашов – Влашко, където той учи в килийно, а след това в елино-българско училище. На 21 годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия. По-късно с помощ от сънародници учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 г. защитава докторат и се връща във Влашко. Практикува в района на Крайова, където е сторонник и организатор на ваксинирането срещу едра шарка, с което спасява живота на много деца. По-късно отново заминава за Европа – живее в Париж, Лондон, Виена, Берлин, Прага и Атина. Дипломиран лекар владеещ 9 езика, се отдава и на научни занимания.

Рибният буквар

В Париж учи и работи в Сорбоната, където е известен като един отличен учен. Оценявайки академичните му способности, французите му предлагат френско гражданство, но той отказва. В Сорбоната получава добра заплата, голяма част от която влага за лабораторни експерименти. Плод на упорития му труд са съчинения в повече от 25 тома от различни сфери на науката. През 1863 г. пише разработка за безжичния морски телеграф. Има идеи за радиото, много преди да е патентовано.

Още през 1824 г. с помощта на известния просветител Антон Йованович издава "Буквар с различни поучения" или т.н. "Рибен буквар". Издаден е в Брашов и е изобщо първият български буквар. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин – това са бозайници а не риби, но народът го е кръстил така с много любов, защото този буквар е символ на началото на съвременното образование по българските земи на роден език. Букварът е отпечатан в 150 страници и се състои от 8 части. Той запознава учениците с азбуката, граматиката, някои молитви на старобългарски, статии по естествознание, басни, съвети и истории, аритметика и изображения на някои животни. Съдържанието предоставя всичко необходимо за цялостна програма за взаимно първоначално образование – Берон е привърженик на взаимоучителния метод и използва буквара, за да прокара идеите си. Също като Васил Априлов той счита, че новобългарският език трябва да се изгради на основата на народния говор. Така езикът ще е общодостъпен и по-лесно ще се усвоява от учениците. С Рибния буквар Петър Берон остава завинаги в душите и сърцата на много поколения българи, в националната памет на народа ни.

Паметна плоча в Хайделберг
Паметна плоча на Д-р Петър Берон в Хайделберг

Големият български учен дарява средства за подкрепа на много български училища. През1853 г. той прави завещание, преработено през 1867 и 1870 г. За изпълнител на завещанието си оставя един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон посещава за последен път Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имотите си, по които има заведени дела пред румънските съдилища. На 21 март е намерен удушен в имението си до Крайова. Съществува версия, че негов съдружник, който е имал претенции към някои имоти, е поръчал на наемни убийци да извършат това черно дело. След смъртта му оставените от Берон попечители печелят делото и изпълняват завещанието. От продажбата на имота се получава голяма сума, една част от която бива отделена за котленската община, а останалата част – за построяването на Българската мъжка гимназия в Одрин.

Георги Генов

Нагоре
Към Съдържанието на броя

Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg