Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Щрихи от родината

 
 

ХРЕЛЬОВАТА КУЛА – САМОТНИЯТ СТРАЖ
НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Сред живописните възвишения на Рила, редом до църковните храмове, жилищни комплекси и костници на Рилския манастир, своята снага издига и една сурова на вид сграда от масивни ломени камъни, наречена Хрельовата кула. Нейните дебели зидове не изглеждат никак на място в този храм, посветен на Бога и по-скоро оставят усещането за средновековно укрепление. А всъщност става въпрос именно за това.

Хрельовата кула

Най-старата сграда от целия съвременен комплекс на Рилския манастир е построена от протосеваст Стефан Хрельо Драговол – благородник, който притежавал владения в региона.

От надпис, запазил се в самата кула, разбираме, че отбранителното съоръжение било издигнато от влиятелния властел през 1335 г., заедно с църквата "Св. Богородица Осеновица" и било отдадено на защитата на богослужебните сгради, които тогава оформяли комплекса посветен на Св. Иван Рилски.

Малко се знае за вида, който е имал тогава Рилския манастир, тъй като пораженията нанесени от османското завоевание са довели както до загубването на изворови данни, така и до щети върху самите паметници на българската култура.

Със значителната си височина от около 23 метра, своите масивни укрепления и бойници, Хрельовата кула предлагала сигурност и защита на монашеското братство в Рилския комплекс и продължавала да изпълнява тази си функция в настъпилите смутни времена.

Тя разполагала със самостоятелно водохранилище, сервизни и жилищни помещения, но това което най-много впечатлява археолозите и историците се намира на петия етаж на каменната структура.

Там, на върха на кулата, в параклиса носещ името "Преображение Христово" се намира истинска съкровищница за изследователите на древната българска история. По стените са изобразени многобройни епизоди от живота на Св. Иван Рилски, включително срещата му с българския цар Петър.

Тези изображения се считат за най-старите известни изографисвания на светеца и представляват съхранила се частица от българското културно наследство от периода на Второто царство.

Сред стенописите могат да се наблюдават и уникални композиции от т.нар. Давидови псалми, които предоставят на изследователите възможността да видят съхранени изображения на средновековни музикални инструменти, облекло и дори танцови представления.

Благодарение на тях може да се добие представа за малко известни сегменти от бита на средновековното общество.

Днес кулата споделя своето съществуване с високата почти колкото самата нея камбанария, която възрожденските творци построяват през 1844 г. и изографисват в духа на епохата. По-новата постройка смекчава застрашителния вид на Хрельовата кула, но в никакъв случай не отнема от нейното въздействие.

Всъщност по свой начин, архитектурното дуо влиза в своеобразна симбиоза, позволявайки на съвременния посетител да се потопи едновременно в периода на Средновековието и Възраждането, правейки го съпричастен към отминалите епохи, на които двете сгради са били неми свидетели.

Източник:www.bulgarianhistory.org

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg