Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Силуети  
 

СРЕЩА НА ЖЕНСКИЯ ПАЗАР
(Малък разказ по действителен случай)

В памет на Никола Василев – маршала,
известна сред невиждащите хора
личност в недалечното минало.

         Един-два пъти в седмицата старият учител отиваше на женския пазар, не за да купи нещо, а ей така, както той казваше: "за удоволствие, сред изобилието на майката природа”.
         И днес, както обикновено без да бърза вървеше между сергиите и изсипаните на земята купчини всевъзможни плодове и зеленчуци. Спираше се тук-там, разглеждаше, поздравяваше се с познати продавачи, разменяше по някоя и друга дума. Неочаквано сред пазарния шум до ушите му достигна песен. Заслуша се, мелодията идваше откъм другия край на пазара. Обърна се и тръгна по посока на песента. Колкото повече наближаваше по-ясно различаваше мелодията и гласа на певеца. Тъжна, протяжна, народна песен от странджанско и мек, приятен, мъжки, младежки глас. Стори му се, че гласът му е познат, но не си спомняше откъде. Като наближи съвсем видя и самия певец. Накрая на тротоара стоеше слабичък, висок младеж с прихлупен ниско над очите избелял каскет, осемнайсет-деветнайсет годишен. В едната си ръка държеше тояжка, другата бе протегнал за милостиня. “Или е сляп, или е сакат” помисли си учителят. Приближи се до десетината слушатели, наобиколили момчето. “Той е, той е” повтори на глас, разбута хората и застана до него. Изчака да свърши песента и сложи ръка върху рамото му.
         – Кольо, какво правиш тук?
         Момчето трепна, обърна се, протегна напред ръце и радостно извика
         – Г-н учителю?
         Двамата се прегърнаха. Кольо беше негов ученик в института за слепи. Преди две години, когато се пенсионира, същата година Кольо завърши института и си отиде на село.
         – Какво правиш тука? – повтори учителят въпроса си.
         – От немотия, г-н учителю – заговори тихо и тъжно младежът. Две години нашите ме храниха, опитах да плета кошници – не стана. Исках да пея по сватби, пак не се получи. И един ден така ми докривя, качих се на влака и дойдох в София. Е, един път ме свалиха, че бях без билет, ама качих се на друг влак и ето ме тук. Няколко дни се мотах из гарата, но един човек ме доведе на пазара. От началото ме беше срам, свикнах и сега с песните си изкарвам по някоя пара за хляб.
         – Иначе къде си нощем – попита пак учителят.
         – Никъде, тук между сергиите, по пейките.
         – А защо не си отишъл в дружеството на слепите? Там имат една стая за такива като теб.
         – Не зная къде е. Разпитах още на гарата, поинтересувах се и тук на пазара, но никой не можа да ми каже къде е.
         – Аз го зная къде е – на площад Славейков. Хайде ела ще те заведа – бай Стефан Ненков е добър човек, ще ти помогне. Ще те устрои някак. – Учителят го хвана за ръка и те тръгнаха.
         – Къде го поведе, остави го да ни попее още – чу се глас зад тях.
         – Ще ви попее, ще ви попее, но друг път – отговори без да се обръща стария учител и двамата се скриха в навалицата.

Владимир Желев

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg