Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Историята помни  
 

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР ПОСЛЕДНИЯТ АСЕНОВЕЦ
- продължение -

         Още преди да съмне, един нетърпелив гост чакаше пред крепостните порти на Трапезица, за да вдигнат желязната решетка. В ръцете си държеше венец от зелени листа и росни цветя. Добрил спря пред портите на Смилецови и застана нерешително, загледан нагоре към затворените прозорци. След това окачи венеца на портата и бързо се отдалечи. Ала след един час отново стъпките му го върнаха назад, към същото място. Този път портите и прозорците бяха отворени. Оттам излитаха свежи момински гласове и смехове. Той надникна през открехнатите врати. На двора няколко млади девойки плискаха лицето си в менче с вода. След всяко плискане една висока, хубава жена казваше:
         — Да си румяна като това червено яйце… Да си здрава и весела като това цвете…
         Помамена от чудна сила, Януда се извърна и погледна към портата. Разпери ръце и водата изтече между пръстите й. Тих вик се откъсна от гърдите й. Болярката проследи взора й и вдигна учудено вежди. Набързо повикан страж настигна художника надолу, по стръмната уличка.
         — Майсторе, викат те в болярския дом. Ела с мене.
         Добрил изтръпна. Побледня. Почервеня. Безумец…
         — Моята роднина се запознала вчера с тебе на тържеството. Благодаря ти, че си й услужил, като си сторил място да мине напред. Значи, ти си учил при майстор Драгана? Ето какво. Ще ти възложа една поръчка. Искам да изографисам нашия нов параклис в Батошово. Също тъй както са изписани тукашните болярски църкви. Върви, разгледай ги. И ми се обади кога ще можеш да дойдеш при нас в градището ни край Росита…
         Добрил слушаше чудните слова и му се струваше, че чува ангелско пеене. В съседната стая тихо се смееха младите моми. Над всички други особено се отделяше един чист полудетски, полудевически глас, който казваше:
         — Пуснете ме… Ще го питам: като рисува икони, виждал ли е света Богородица?
         Още по-високо зашушнаха младите моми. Болярката се усмихна.
         — Дъщеря ми Десислава все се чуди как шаръчиите рисуват неща, които се виждат само в рая.
         Всъщност майстор Добрил бе наистина в рая. След четири дни, когато замина за Драгижево, за да се обади на старите си родители, на лявата му ръка блестеше годежен пръстен.
Етърът лениво влачеше бистрите си зеленикави води. Бе топло и тихо. Безоблачното небе се разстилаше равно, чисто, сякаш разляно синило, мамейки очите, затваряйки клепките в умора.
         Добрил слезе от коня си, върза го за една червена върба, хапна набързо от храната, която носеше в кожената си чанта, преметната зад седлото, изтегна се под една приятна прошарена сянка и леко дремна в кратка почивка. След това се съблече, остави дрехите си до рекичката, гмурна се в кротко течащите топли води, заплува, остави се да го носи течението на бързеите, щастлив и безпаметен, с препълнено от ведрина сърце.
         Батошовската болярка бе склонила майката на Януда да си даде думата, трогната от буйността на чувството, което увличаше двамата млади. Дори бе обещала да им стане кума заедно с великия боляр. А освен това бе дала и работа на младия художник. И ето че той вече почваше сам да печели хляба си. Всички земни блага се бяха струпали отведнъж връз него. Любов, почести, пари… Това, за което бе тъй дълго бленувал, внезапно, като по чудо, се бе осъществило. Да изографиса сам цял един параклис… По подобие на търновските, на тия, които майстор Драган бе изписал по Трапезица…
Фани Попова Мутафова

из книгата „Последният Асеновец”

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg