Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Щрихи от родината  
 

34 ГОДИНИ ОТ ИЗЛИТАНЕТО НА
ГЕОРГИ ИВАНОВ В КОСМОСА

         Българската следа в космическото дело е дълбока и значителна в световната история. Трудът на редица учени и астронавти отреждат на България място между основните космически сили на XX век. Страната ни се прочува като третата държава в света след САЩ Георги Иванови бившата СССР, която изпраща храни в космоса. Също така България е основоположник на създаването на космически оранжерии. Днес ще си припомним за най-прочутия българин, посветил силите си да отведе човечеството извън границите на планетата Земя.
         Първият български космонавт – Георги Иванов Какалов е роден в Ловеч на 02.07.1940 г. в семейството на Анастасия и Иван Какалови. Родната му къща е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ в Ловеч (1958 г.). По време на космическите мисии му се дава името Георги Иванов, за да се избегне срамното значение на руски на фамилията на българина (на руски какал значи посерко). През 1958 г. Георги постъпва в армията, а през 1964 г. напуска Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия с диплома за инженер-летец и правоспособност за пилот първи клас. През 1984 г. защитава дисертация и става кандидат на физическите науки. Георги Иванов се прочува, когато през 1978 г. бива избран за член на втората група от съветската програма „Интеркосмос“, посветена на осъществяването на пилотирани и непилотирани космически мисии. Всички членове на тази програма са били подлагани на суров подбор, за да може да се изберат най-добрите кандидати за отговорната и вълнуваща задача на полет в космоса. В това число не прави изключение и българинът Георги Иванов, който се включва през 1977 г. в подбор на космонавти. Всички кандидати за мястото са военни летци с висше образование и минимум 3 години стаж като летци. Както се и очаква, интересът е огромен и стотици военни пилоти подават своите заявления с надеждата да бъдат избрани за полет в космоса. Желаещите, отговарящи на първите изисквания, преминават през основни лекарски прегледи, изключително натоварващи, които включват пълни кръвни и физически изследвания, тест на вестибуларния апарат, който е много тежък за организма на повечето хора, както и редица други, които отнемат общо период от две седмици. Условията, на които са подложени летците са толкова тежки, а изискванията – толкова високи, че остават 15 кандидати, които минават през нова цедка и накрая биват селектирани четирима за заминаването в Москва. Между четиримата са Георги Иванов и Александър Александров – дубльор на Иванов във втората група от програмата „Интеркосмос“, а по-късно също участва в космически полет. След медицински прегледи в Москва и други тестове изборът бива сведен до Георги Иванов и така той е избран да бъде първият българин, полетял в космическото пространство. Така на 10.04.1979 г. българинът излита в космоса след дълга подготовка, продължила цяла година. По време на полета си, който трае 1 ден, 23 часа и 1 минута, той поставя редица рекорди, които остават неподобрени и до днес. Георги Иванов става човекът с най-бързо развиващата се военна кариера в историята. На 10 април той е с чин капитан. Качвайки се на космическия кораб, е произведен в чин майор. Летейки в космическа орбита, получава чин подполковник, а в деня на приземяването е произведен в чин полковник. Така той минава през 4 стъпала във военната йерархия в рамките на само 2 дни.
         Георги Иванов също е рекордьор в хладнокръвието. Неговият пулс е най-спокойният в историята на космонавтиката. Дори в най-напрегнатите моменти от космическата мисия неговият сърдечен ритъм не надвишава 74 удара в минута. Също така по време на мисията, в която участва космонавтът, за пръв път се случва корабът „Союз-33“ да кацне с резервен двигател. Това се случва поради технически проблем, който изисква преизчисляване на скоростта, за да може корабът да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Докато протича това преизчисление, прегаря част от двигателя. Този опасен и непредвиден проблем изисква подмяна на двигателя. Въпреки възникналата кризисна ситуация пулсът на героичния космонавт не надвишава своите ниски стойности. Той слага и друг прецедент в летателната история, с който демонстрира своето мъжество. Смелият българин е известен като първия, дръзнал да се опълчи на исканията на бащата на съветската космическа програма Сергей Корольов. Руснакът е бил изключително суеверен. Пример за това е неговата наредба да не се извършват космически полети в понеделник – практика, която се спазва и до днес, макар и корените й да не са нищо друго освен суеверие. С подобни мотиви Корольов се обявява и срещу мустаците! Да, според него мустаците на космонавта Виталий Жолобов са фактор в протеклите технически проблеми в полета на втория. Затова Корольов издава заповед на Иванов да обръсне мустака си за своята мисия. Тъй като българинът бил изключително привързан към този елемент от своята визия, той категорично отказал. Спорът накрая трябвало да бъде решен не от друг, а от самия Леонид Брежнев, който накрая отсъдил в полза на българина и мустака му. С тази случка Георги Иванов е запомнен в съветската космическа история с това, че е защитил до последно позициите си пред авторитетния руснак.
         Сблъсъкът със Сергей Корольов, разбира се, е само епизод от живота на българина, целящ да покаже силата на неговия характер. Истинският му принос за родната и световната космическа дейност естествено се корени в останалите му подвизи, за които той е достойно награден с редица почести.

Източник: Общомедия

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg