Песен

Празник в храма ни събра
с цветя, с духа на пролетта,
с вяра и надежда окрилени,
пред икони – чисти, преродени.

С любов, светлина и мечти,
Великден в душите цъфти,
разлисти християнското дърво
и слънцето се къпе във добро.

Момиченце с руси коси,
червено яйце нежно държи,
кротко, във молитвен зов,
тупти сърчицето с любов.

Църковни, благозвучни песни,
сякаш ангелски небесни-
доносват, в полет извисяват,
светият дух възхваляват.

С обич, със поклон благодарим,
притихнали със Бог вървим,
и с благодатен огън от сърцата,
ще запалим в къщи светлината.
Славка Ставрева

В храма

Защо пред тебе Господи със свещ вървим,
а твойте заповеди никога не спазваме.
Защо за грешките все другите виним,
а нищичко за себе си не казваме.

Защо пред кръста твой глави не скланяме,
а вечно се обиждаме и мразиме.
Защо се сещаме за добрини,
едва когато наближава празника.

Кога най-после ний ще се смирим,
и никой никого да не обижда.
Защо преяждаме и трупаме пари,
когато някой няма хляб във къщи.

Защо все Боже ний със свещ пред теб вървим,
а в мрежите на дявола попадаме.
Защо не се покаем и простим
и праведни пред тебе да застанем.
Димка Дамянова

Слънчева  усмивка

Една слънчева усмивка
топли снежната лавина,
буди спящите потоци,
сваля зимната картина.

Под небесното светило,
орач ока на полето,
влагата дими след него,
вече чисто е небето.

Чука гиздавата пролет,
зажужават вред мушички,
зеленее се гората,
весело запяват птички.

Със ботушки на крачета,
литват малките пчелички,
от цветенца на цветенце,
плод зачеват тез душички.

Блести цветната градина,
новият живот напира,
тази бяла медовина,
крехки плодове формира.

Расте нежната тревица,
храни гладната сърничка,
една слънчева усмивка
топли моята душичка.

От небесната жарава
извира светлината,
от нейното огнище,
родиха се словата.
Аврам Аврамов

Нагоре
Към Съдържанието на броя