Най-добрият човек, когото познавам

            Колко малко е нужно на човек – блага дума, сърдечна усмивка и приятелски подадена ръка...! – Това са думи на най-обичаната председателка на ТО на сляпо-глухите гр. Добрич – Калинка Ковачева.
            Чувала съм за нея, но не я познавах. Запознахме се през лятото на 2005 г. в санаториума „Св. Мина” в гр. Вършец на организираната почивка и лечение между добричката и шуменската организации. През април същата година за председател на сляпо-глухите гр. Шумен беше избран Цвятко Найденов, а аз станах сътрудник. Първото нещо, което ми направи впечатление е нейната жизненост, голямата й загриженост към хората, които водеше със себе си, бдеше над тях като орлица и живееше с техните радости и тъги. И така – 3 г. на Вършец и 2 г. на Момин проход заедно двете организации. Много си допаднахме и не усещахме как минава времето. Калинка беше обградена през цялото време с приятели. Измисляше различни игри и състезания, походи, разходки, вечери на таланта, на приятелите, на смеха. А когато времето не позволяваше да излезем, се събирахме заедно по стаите, пеехме до насита, а тя правеше такива неща, от които си падахме от смях по земята. При нея няма скука. Ние, двамата с Цвятко наблюдавахме внимателно и попивахме всичко, като новаци. Калинка даде името на нашата група за стари градски песни „Еделвайс”. От началото на 2006 г. започна да занимава председателя и мен да сформираме такава група. Непрекъснато се обаждаше по телефона и когато се срещахме на събрания в гр. Пловдив, само за това говореше. През 2007 г. съставът беше на лице, за което сме й много благодарни.
             Като член на УС на НАСГБ и отговорник по културно-масовата работа, тя помага на всички, които имат нужда. Много е критична. Винаги казва истината право в очите и макар да боли, сме й признателни.
            Уважава членовете на асоциацията. У нея няма завист. Радва се от сърце на успехите на всички организации.
            Когато сме отчаяни и тъжни, намира начин да ни успокои и помогне.
            Калинка почти няма личен живот. Нейният живот е подчинен на Организацията. Тя живее за нея. Стреми се добричката организация да е в челните редици на Асоциацията. И го постига.
Работи много с националните медии. Изпраща дописки, кореспондира с вестник „Тишина”, вестник „Кураж”, списание „Зари”.
            Доставя радост на нас – сляпоглухите от цялата Асоциация за рождени дни, юбилеи и по други поводи с мили думи и песента на Михаил Белчев „Не остарявай любов! ”често звучи в ефира като поздрав.
            Колко малко му трябва на човек в тези трудни времена!
            Калинка е много гостоприемна. Ходили сме на обмяна на опит в Добрич 2 пъти. Каква кулинарка е тя! Не можете да си представите! Възхищаваме й се.
             Няма да засягам работата й като председател на клуб „Вдъхновение” и на спортния клуб. Всички я знаят.
            Много обича цветята. Цялата й градинка е пълна с различни видове в разнообразни краски. Имаш чувството, че се намираш в градината на двореца в Балчик.
             А как обича да играе народни хора и най-вече да танцува. Чуе ли музика, тя е една от първите. Калинка обича да употребява следния израз: Прави каквото трябва, да става каквото ще! Това означава, че каквото пожелае, го постига и то винаги.
            Възхищаваме се на нейната сила, на духа и на пламъка, който носи в сърцето си.
            Дай Боже, повече хора като нея в Асоциацията.
            Пожелаваме на Калинка много здраве, слънчеви дни, радостта, усмивката и любовта й към хората да са винаги с нея и в нея.

Върбина Станкова

Нагоре
Към Съдържанието на броя