Брацигово

"Пишело бунтовно време
завети в кървави писма
Брацигово на бойно стреме
развей ли знамена..." Д.А.

            Заселниците на Брацигово са се установили след залеза на Втората българска държава от придошлите тогава т.нар. мърваци, на които било възложено добиването на желязо във вигните, както и преселниците тракийци. Не са били само хора на робския труд, загрижени за оцеляването, а са носили висока духовност с принадлежността си към православната вяра на Св. Цар Борис Покръстителя. Разковничето за духовното израстване на Брацигово е тази заварена и донесена християнска традиция, от онези 32 семейства, които са плащали данъци на османската държава, както и придошлите в края на 18 век арнаути, т.нар. българи от Костурско, изселили се от родните крайща поради насилията и издевателствата на войскарите на енинския владетел Али Паша Тепеделен. За преселването на тези около 200 семейства в селището с името Брацигово, ни известява следният надпис на чешмата при параклиса Св. Тодор: "Во время преселения согради се сей източник за спомен на преселението 1791 г., 7 юлия". Арнаутите, т.е. македонските българи донесли новите занаяти като дюлгерството, дърводелството, грънчарството, каменоделството и др., които по-късно се обединяват в еснафски сдружения по времето на Възраждането. Приказва се, че до 1800 г. селото е било оградено с крепост (кале) и само от две места – капията и кулата се влизало в него. При втичането и изтичането от селото реката се затваряла с кюпенци
(врати), които са се спускали, когато е било потребно. Над вратите на капията били построени кули, където жителите се редували да пазят, чиято служба се състояла в следното: като видят, че идват турци да затварят вратите и да обадят на населението да излезе за отбрана. Само след един човешки живот тези крепостни стени са били възстановени, за да приютят седемте селища по време на Априлската епопея от 1876 г. Останал е спомена за онези времена в названието на днешния площад Капията, а на мястото на кулата е построен днешния дом за деца "Ана Гиздова". Делото на майсторите от брациговската строително-архитектурна школа по времето на Възраждането, оставило забележителни постройки по цялата империя – църкви, мостове, къщи и др., православният храм Св. Йоан Предтеча в центъра на Брацигово, един достойно изпълнен дълг към поколенията. Забележително за този град е и това, че по времето, когато навсякъде, където живеели българи се е налагал гръцкия език – в училищата и в благослуженията, то за брациговци този въпрос е бил решен, защото никога те не са чували да се говори на гръцки език. Децата са ходили отначало в килийни училища към църквата – още в началото на 19 век, през 30-те години вече има отделно училище, а през 1875 г. вече е имало мъжко училище с 300 ученика и девическо с 150 ученички. Икономическото замогване на Брацигово в последните десетилетия на османското владичество, както навсякъде у нас, особено с разпространяването на производството на розово масло, на бубарството, дърводобива и други, подпомага духовното издигане на жителите. Особено голям принос за това има Васил Петлешков, който изгражда дом за читалище, което през
1874 г. започва своята дейност под името "Тръндафил". Получават се и се четат в. "Знаме" и в. "Напредък", след това се играят пиесите "Многострадалната Геновева" и "Светослав и Невенка", в която главните роли се играят от Васил Петлешков и жена му Мария. Брацигово оставя името си в националната история с участието си в Априлското въстание от 1876 г. с уникалната си организация – седем селища се събират зад издигнати крепостни стени и се сражават, под благословеното от поп Сокол бунтовно знаме, с 1333 бойци, шест черешови топа, конница. Цели седемнадесет дни българите от този край са опиянени от свободата, радват се на всяка победа над башибозука, който не успява да пробие отбраната.... Величавият подвиг на водителя на въстанието Васил Петлешков, който между двата огъня пред Хасан паша остава в паметта на поколенията с думите: "Аз водих, аз заповядах...Сам съм, други няма!..." ще смайва пришелците. Защото още съвременниците му коленичат пред името му като пред национален герой. Начело на бунтовниците от Брацигово и околните села – Равногор, Бяга, Козарско, Жребичко, Радилово и Капитан Димитриево се сражават свещениците Никола Троянов – поп Сокол, свещ. Илия Димитров, свещ. Ангел Сандъкчиев, свещ. Тодор Трифонов и други, повечето от които дават живота си за Свободата. Когато Константин Иречек посещава Брацигово в края на 19 век пише:
"Брацигово ме изненада със своето оригинално местоположение, сгради и население. Неговите 530 високи къщи с червени стрехи и тъмносиви стени са гъсто сбити. Тесните улици които, ту се издигат нагоре, ту се спускат надолу по неравния терен, издадените чардаци и чакми на пръв поглед напомнят средновековните градове в западна Европа. На източната страна над цялото местоположение господства бяло училище на три ката, съградено преди 2 г. Особено впечатление прави масивната каменна църква "Св. Йоан Кръстител" от 1833 г., вътре тъмна, с две кубета. Жителите – 3154 души се делят на 3 народописни елемента, които живеят в отделни части на града".
          В църквата "Св. Йоан Предтеча" е укрито и съхранено бойното знаме на априлските въстаници от 1876 г., за да стигне до нас. Жители на града участват в освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., сръбско-българската война през 1885 г., балканските войни през 1912-1913 г., Първата Световна Война през 1914-1918 г., участват в политическите борби през 1923-1925 г., после през 1941-1944 г., в Отечествената война през 1944-1945 г. През 60-70-те години на миналия век преживява икономически и духовен подем, с три средни училища и театрални постановки в читалището на професионално равнище. Тогава Брацигово се преобразява като съвременен град и става център на община с 6 села. И верни на традицията, завещана от столетия, в Брацигово и околността, местните жители реставрираха и почитат завещаните от дедите параклиси на Св. Атанасий, Св. Тодор, Св. Георги, Успение Богородично, Св. Марина, Св. Св. Апостоли Петър и Павел, Въскресение Господне, Покров Богородичен, Въздвижение на Св. Кръст, Св. Петка, Св. Йоан Рилски, Св. Архангел Михайл, Св. Стилян Пафлагонийски. Почитат се и местата, където са се намирали християнски храмове, а именно Св. Илия и Преображение Господне. Възобновена е църквата при някогашния манастир Св. Троица. И днес, в началото на новия век, застанеш ли по залез на височините, оградили Брацигово, ще го определиш като крила на ято птици, сгушени по покриви около издигнатата като букет със зеленината си градска градина, ще видиш наоколо като бисерна огърлица 14-те бели параклиси, а може вятърът да събуди спомена в теб за да се докоснеш до вечността...

Звук и светлина

Нагоре
Към Съдържанието на броя