Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2022 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
o

 

 

 

 

 

  Делници и празници  
 

ДВА ПРАЗНИКА В ЕДНО

На 11.02.2015 г. ТО на НАСГБ – Варна отпразнуваха „Трифон Зарезан" и „Свети Валентин". Макар че на пръв поглед двата празника се различават, любовта ги обединява. Тържеството се състоя в Културния дом на ССБ, на което присъстваха 35 души. Председателят, Станчо Добрев, поздрави присъстващите с празника на виното и любовта, като им пожела приятно прекарване и добро настроение. Празненството продължи със стара българска традиция. На фона на веселата песен „Село Бреница", група лозари, винари, кръчмари, в народни носии, предвождани от Ганка Параскевова и две хубави, снажни българки, които държаха табли в ръце с погача, бъклица с вино, лозови пръчки и лозарска ножица. Цялата група се отправи към избрания за тази година Трифон Зарезан – Царят на лозарите – Станчо Добрев, облечен също в селска носия. Параскевова го поздрави и се обърна към него с думите: „Трифон Зарезане, аз, кметицата на село „Пияно голо Бърдо" водя всички лозари, винари, кръчмари от нашето село, за да ги благословиш и пръв да зарежеш лозовите пръчки, които ти носим. Дано има голям берекет на грозде и вино. Защото без вино животът е пуст, без радост, без любов, като сив отминал ден”. Изпя се песента „Вдигни над лозе бъклицата тежка", след което Трифон Зарезан заряза, благослови лозарите да им са пълни бъчвите, отпи от бъклицата тежка и пожела на всички, които обичат и пият от Елексира на живота, да са живи и здрави! Групата завърши с песента „Садила мома край море лозе".

            След това се премина към модерния празник на любовта. Нека има обич, разбирателство, уважение и любов между нас, защото без тези най-желани и красиви чувства няма щастие, няма радост в живота ни. Всички знаем, че младостта прави грешки, зрелостта се бори с тях, а старостта съжалява за тях. И днес достигнали до златната възраст ние знаем как да живеем, да работим, да се веселим. И на този ден да си отправим най-сърдечни пожелания за милион сбъднати желания. Нека за "Свети Валентин" вдигнем тост на екс за тези, които са създали Дионисиевия елексир. Ганка Параскевова рецитира няколко стиха, посветени на любовта и представи хумористичен и забавен скеч специално за пияните мъже. Вокална група „Детелини" и дуета "Нежни сърца" представиха свои изпълнения, след което веселието продължи с музика и танци. Така сред смях, веселие и закачки завърши този хубав ден, изпълнен с много емоции и радост. На участниците в програмата, Параскевова поднесе чаша с подходящ надпис за любовта и виното, придружени с по един карамфил. Всички присъстващи останаха доволни от добре организираното мероприятие. Нека да сме живи и здрави още дълги години, за да празнуваме заедно тези хубави празници!


ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО ТЪРЖЕСТВО В ПАМЕТ НА

АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

На 19.02.2015 г. се навършиха 142 години от гибелта на великия син на България – Апостола на свободата – Васил Левски. И тази година в Културния дом на ССБ – Варна се проведе възпоменателно тържество в негова памет, организирано от Ганка Параскевова. Присъстваха много членове от организациите на НАСГБ и ССБ. Участниците от състав „Детелини" – Станчо Добрев, Ганка Параскевова, Дияна Кръстева, Ваньо Биячев, Елиза Кочева, Стефка Мирева и Тошо Кирилов бяха подготвили прекрасна програма, изпълнена с много любов. Тържеството се откри на фона на песента „О, майко моя", при което две дами с големи запалени свещи в ръка се разминаха два пъти и се започна поетичния художествен рецитал в памет на Васил Левски. Групата изпълни песните „О, майко моя" и „Кажи ми горо".

            На 26.12.1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. На 22.01.1873 г. е произнесена смъртната му присъда и на 19.02.1873 г. е изпълнена. Загива най-великият българин, отдавайки живота си – за свободата на България.

            През 2007 г., чрез телевизионно запитване, Васил Левски е избран като номер 1 в списъка на най-великите българи за вечни времена. Неговите заветни думи: „Всичките народи в България ще да живеят от едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът." – ще останат завинаги в сърцата на българите. На този ден няма българин, чието сърце да не се развълнува от величието на неговия безсмъртен подвиг.

Блока подготви: Ганка Параскевова


ЦВЕТЯ ЗА ПРАЗНИКА

            Най-възрастният член на териториалната организация на сляпо-глухите – Добрич е Николина Пейчева. На 26-ти февруари тя навърши 96 години. Ако някой си мисли, че по цял ден лежи и брои болестите си, се лъже. Баба Николина е винаги усмихната и жизнена. Любимото й занимание е да слуша радио. Обича хубава музика, запозната е и с актуални политически въпроси. Ползва мобилен телефон за контакт с роднините. Посрещна ни отзивчиво и ни покани да седнем в уютната й стая. Тя живее с малката си дъщеря – също наш член – Ваня Петкова. Николина Пейчева е родена през далечната 1919 г. в Северна Добруджа – сега Румъния. Преселва се с родителите си, когато южна Добруджа е върната към пределите на България. Разказва, че началото е било трудно. Всичко е постигнато с много труд. Създава свое семейство. Ражда три деца – син и две дъщери. Има 6 внука и 5 правнука. Попитахме я коя е тайната на дълголетието. Тя с усмивка ни отговори, че търпението, добрата дума и сговора са ключовите фактори. Не спазва определена диета, но се храни редовно и по малко. Избягва месото. Обича риба и зеленчуци. От ТО на НАСГБ – Добрич й занесохме торта, лакомства и букет от красиви цветя. Освен здраве и спокойни дни, й пожелахме да ни даде възможност да отпразнуваме и стотния й рожден ден!

Калинка Ковачева


ПЕСЕНТА Е ЛЮБОВ, А ЛЮБОВТА ПЕСЕН  

           Съставът за стари градски песни „Антица” към ТО на НАСГБ – Добрич, изпрати 2014 г. като юбилейна. Той отбеляза своята 10-годишнина. Началото! То започна с един телефонен разговор. Калинка Ковачева ми се обади да поздрави състав „Добрич”, в който аз пея, понеже присъствала на нашия 10-годишен юбилеен концерт. След приятните думи, които чух от нея, изключително компетентните й оценки за изпълненията ни, имаше и една молба. Тяхната организация решила да сформира такъв състав, та аз да помогна при избора на участниците и репертоара. Бях малко изненадана и не знаех какво да отговоря, но дадох съгласието си щом става дума за помощ. Уговорихме се!

            В определения ден отидох в клуба, където се бяха събрали повече от 20 човека. Запознах се с всички, прослушах желаещите и запяхме заедно със Златка Ганева, Добринка и Георги Тончеви, Гинка Русева, Мария Костова, Мария Андреева и Калинка Ковачева. Приятно бях изненадана като разбрах, че ще акомпанира Станчо Станчев, който в същото време беше акордеонист на нашия състав, но и член на организацията на сляпо-глухите. Оказа се, че няма много време за подготовка, защото на 26 юли ще посрещаме гости от Пловдив, а на 7 септември ще трябва да се явим на Фестивал в същия град. Беше краят на месец юни 2004 г. Решихме съставът да носи името „Антица” – красивата героиня на Йордан Йовков от цикъла „Вечери в Антимовския хан”. Репетирахме по няколко пъти на седмица, за да можем да подготвим репертоара. В състава дойде да помага и Маргарита Димитрова, тъй като нейният баща беше член на организацията. Спряхме се на песните „Заспали чувства”, „Дете на моите години” и „Помниш ли, мила”. На 26.07.2004 г. заедно с гостите от Пловдив изнесохме концерт в зала „Зорница” на НЧ „Йордан Йовков”. Първото голямо изпитание беше на 8.09. същата година, когато се проведе Национален фестивал на изкуството за сляпо-глухи в гр. Пловдив. Вълнението ми беше голямо, но се въздържах, за да не разберат участниците. Исках да покажат възможностите си, а те можеха много и то постигнато за кратко време. Представихме се отлично, но чакахме думата на журито. И резултатът не закъсня! Когато чухме: „1-во място за състав „Антица” – Добрич – диплом и парична награда, всички наскачахме и викахме от радост. Истински бях щастлива. Радвах се не за себе си, радвах се за тия мили хора, които положиха толкова старание, разбрали какво се изисква от тях, вложили цялото си сърце и душа и пяха за публиката. Първо такова представяне – първо място! Какво повече да искам от това? Моите момичета и момчета разбраха, че могат, че не са по-различни от другите, че песента е любов, която трябва да докосне най-нежните човешки чувства. Летвата е вдигната високо! Това първо място задължаваше много! Започна се дългият маратон. От фестивал на фестивал, от град на град, от сцена на сцена из цялата страна. Името на състав „Антица” за 10 години не слезе от първото място. Същата година на 14-ти октомври на фестивала „Листопад на спомените” във Варна спечелихме 1-ва награда, диплом и статуетка. През 2005 г. Националният фестивал на художествена самодейност за сляпо-глухи се проведе в гр. Добрич и съставът отново спечели 1-во място, диплом и парична награда. През 2006 г. участвахме в концерт в залата на малкото НДК – Варна и след това в чифлика Батово пред европейска делегация. Същата година беше излъчено специално предаване за състава по телевизия „Добруджа”. През 2007 г. на пореден фестивал на НАСГБ спечелихме 1-во място, диплом и парична награда. През 2008 г. към състава се присъединиха Ваня Петкова и Светла Маринова. Същата година изявите протекоха по следния ред: гр. Перник – Национален фестивал на хора с увреждания – 1-во място, диплом и златен медал, гр. Варна - Международен фестивал на сляпо-глухите – 1-во място, диплом и статуетка, гр. Варна – Фестивал „Листопад на спомените” – златен медал. През същата година ТО на НАСГБ – Добрич, изготви проект, финансиран от Община Добрич, с който бяха закупени тоалети за състава. Записахме DVD с цялата програма на състава, включително автентичния обичай „Лазарки” и индивидуални изпълнения на самодейците.

            През 2009 г. отново взехме участие в Републиканския фестивал в гр. Перник и спечелихме златен медал. През месец август, същата година, на 7-мия Национален фестивал на сляпо-глухите в гр. Пловдив извоювахме отново 1-во място. През юли 2011 г. на 8-мия Национален фестивал в гр. Пловдив отново бяхме първи. През 2013 г. Община Добрич обяви състав „Антица” за най-добра музикална група и ни връчи почетен плакет на общината на 1-ви ноември – Деня на народните будители. Юбилейната 2014 г. отбелязахме по най-нетрадиционен начин. Участвахме в галаконцерта на 2-ия Международен фестивал на художествената самодейност в гр. Пловдив. За тази изява бе публикувана моя дописка в бр. 11 от 2014 г. в сп. „Звук и светлина”. Безбройни са изявите на състава през тези 10 години. Участвали сме в концерти във връзка с бележити дати, празници и клубни тържества. Нашите песни са звучали в много градове на страната. Почти всяка година, снимки на състава от съответното награждаване, с кратка хроника, са отпечатвани в годишното издание на община Добрич – „Дарования”, в което са включени състави и индивидуални изпълнители, спечелили призови места през годината на държавно и международно ниво. Моята работа в състава започна с уговорката за помагане, но стана така, че аз вече 10 години работя в него и това ми носи изключително удоволствие. Признавам си, че в началото ми беше много трудно, не знаех как да намеря подход към всеки един поотделно. Някои не ме виждаха, други не ме чуваха добре. Но с взаимни усилия постигнахме много. Научиха ме, че когато човек силно желае нещо, когато иска да докаже, че и той е като останалите, има начин. Често пъти, изправена пред ежедневните проблеми, не бързам, а се спирам и заемам позиция като тяхната. А именно, бавно и с разум да изляза от ситуацията. Не зная дали аз съм ги научила на нещо, освен да пеят, но те непрекъснато ми показват как трябва да ценя онова, което животът ми е дал.
Как да бъда подредена, да се веселя от сърце и винаги да помагам на стоящия до мен човек. Удивителни хора! Благодаря Ви, скъпи приятели! Благодаря на Калинка Ковачева, на Димитър Парапанов, община Добрич, читалище „Йордан Йовков – 1870”! Благодаря на приятелите на състава: Маргарита Димитрова, Снежана Кирилова, Мария Андреева, инж. Валентин Славов, Валентин Христов и преди всичко на сляпо-глухите самодейци: Светла Маринова, Ваня Петкова, Калинка Ковачева, Златка Ганева и Станчо Станчев.

            Започна второто десетилетие. Дано сме здрави, за да имаме възможност все така да издирваме и разучаваме хубави стари градски песни, песни за любов и разлъка, за приятели, за красивата природа, за всичко, което прави живота ни благ и осмислен. Към нови успехи по нашите сцени, а защо не и извън България?! В края на моята изповед, ще кажа и аз като незаменимия Драган Тенев:

                        „Минаха години,

                   остарях с вас и аз,

                   но не се предавам

                   пея още с пълен глас….”

            Пейте и Вие, драги читатели, защото какво е животът без песен – нищо! Нали песента е любов, а любовта – песен!

                                 Мария Паскалева –
ръководител на състав
„нтица”



С ПРОЛЕТЕН ПОЗДРАВ ОТ ПЛЕВЕН

И през 2015 г. членовете на ТО на НАСГБ – Плевен, продължават своя разнообразен и пълноценен живот. Не спира традицията ни всеки четвъртък да се събираме в Клуба на чашка кафе и разговори на различни теми. През януари тържествено отпразнувахме Бабинден. А февруари отбелязахме "Св. Валентин" и "Трифон Зарезан". Март е наситен с много хубави, пролетни празници. Въпреки, че първи март беше неделя, ние се организирахме и по обяд се отправихме на излет до местността „Шаварна“, която се намира на 3 км. от града. До нея води екопътека. По пътя сред смях и закачки неусетно стигнахме до гората. Поседнахме на пейките, поздравихме се за Баба Марта и си разменихме мартенички. След това се разходихме из гората и всеки си набра букетче синчец и торбичка коприва. Поизморихме се и влязохме в кафенето на хижата, където отпочинахме на чашка ароматно кафе. По обратния път беше много весело. Чистият въздух и пролетното слънце ни заредиха с много положителна енергия и весело настроение. Осми март беше студен и дъждовен. Всички организации на хора с увреждания от нашия град отпразнувахме заедно Международния ден на жената в топло и уютно заведение. Поздравления към дамите поднесоха Димка Първанова, Дора Славова и Иванка Христова. Г-жа М. Антонова подари на всички красиво изработени поздравителни картички с цвете. Песните и танците продължиха до късно следобед, а за веселото ни настроение грижата и този път беше на Пламен Трифонов, за което му благодарим. Разделихме се щастливи и доволни до следващия път.

Иванка Христова


ТАЙНСТВОТО НА СВЕТЛИНАТА

Любовта? Светлина, извисяване. Без нея времето е страшно. Нужни са двама. А какво ще кажете за безусловната любов, която не поставя условия и сътворява чудеса? Виното? От векове познато. Питие и лекарство, символ на християнската вяра и по-точно на христовата кръв. За пореден път членовете на ТСО-ССБ и ТО на НАСГБ – Асеновград отпразнуваха деня на виното и любовта. В новата зала, определена за спортуване имаше място за всички. Председателят Иван Шопов и сътрудничката Пенка Христозова посрещаха членовете, техните придружители и гостите. От Пловдив гостуваха: Георги Генов – председател на ТСО „Пулпудева“, Костадин Дечев – председател на КС на РСО и вокална група „Тракийски цвят“ с ръководител Марин Маринов – тамбура. Техните изпълнения бяха високо оценени и бурно аплодирани. В програмата взеха участие и членовете на ЛК към НЧ „Свети преподобни Паисий Хилендарски“ Йордан Кожухаров и Виктория Стефанова. Те изнесоха рецитала „Българийо, за тебе те умряха“, по случай наближаващия празник Трети март. Сърцата трепетно пулсираха от това изпълнение. Песента „Многая лета“ изправи всички на крака. Енергията беше вседокосваща. Следваха стихове за любовта. Георги Генов чете стихове от Недялко Йорданов, а Лушка Маджарова декламира свои стихове. По-късно, с венеца на Трифон Зарезан и бъклица с вино, Алекси Ладжев – дългогодишен лозар и винопроизводител предаде своя опит за зарязване на лозите на младия Красимир Касабов. Залата бе пълна, и масите също със специалитети и домашно вино. Семейство Палиеви почерпиха със сармички, които бяха отличени на градския конкурс „Най-вкусните станимашки сармички“. В празничното пространство незрящите се чувстваха в своята вселена, изпълнени с много вяра, надежда и любов. Душите откриха тайнството на светлината – обичта и приятелството на хората. Именно това им дава сили и кураж да продължават напред в трудната борба. Победители на мрака, ние зрящите сме с Вас! Винаги ще Ви подкрепяме, уважаваме и обичаме, скъпи приятели! Желаем Ви много здраве. С усмивките на любовта живейте!

Славка Ставрева      

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg