ЗАЕДНО НА ПРАЗНИК, КАТО НА ПРАЗНИК!

         Две организации – един празник. Така териториалната ни организация на сляпо-глухите в Горна Оряховица заедно с членове от териториалната съюзна организация на слепите отбелязахме датата 14 февруари – Трифон Зарезан.
         Председателят Иван Лицов като домакин приветства всички присъстващи с добре дошли и отправи пожелания за приятно прекарване и нека настоящата година да бъде богата на гроздови реколти и по-често да имаме поводи за събиране. Присъства и нашият председател на ТСО и сътрудник на ТО на НАСГБ – Катя Кряжева. Не липсваше и традиционната почерпка. Дойде време и за веселата част, изпълнена с много емоции и музикален съпровод на живо. С песни и танци атмосферата стана още по-динамична. Имаше и привърженици на другия празник – Св. Валентин. Човек и добре да живее, винаги има поводи да празнува. Всички останаха много доволни. Е, когато има настроение, нещата се получават. Колкото и напрегнато да живеем, трябва да отделяме време за малките радости. Можем да бъдем щастливи, че сме заедно и умеем да се забавляваме. Нека по-често да сме усмихнати и да пазим доброто в себе си. Всеки ден може да бъде празничен, дори и без повод. Важното е да правим необходимото, за да живеем по-достойно!

Димитър Димитров

С МНОГО ЛЮБОВ И С БЪКЛИЦА ВИНО

         Времето – колко страшно – без приятели, без книги, без музика. Стократно – без любов! А виното? Виното е благословено, защото е символ на християнската вяра и по-точно на Христовата кръв.
         Ние, българите, отбелязваме на 14 февруари един хубав празник – на виното и любовта. Този ден бе очакван с нетърпение от членовете на ТСО на слепите и ТО на сляпо-глухите в Асеновград. Хубаво е, когато се срещнеш и повеселиш с добри приятели. Особено щом темата е: Вино и любов. Тесен се оказва клубът всеки път, когато има празник. Хората пристигаха с радост в сърцата за тази среща. Председателят – Иван Шопов, членовете на УС на организациите и сътрудничката, както винаги посрещаха членовете и техните придружители с усмивка и топлота.
         Най-напред бе прочетено слово за Трифон Зарезан, а после за любовта. Пресъздаден бе ритуала за зарязване на лозето. Бъклицата с вино бе украсена със здравец и червено цвете. Лозовите пръчки бяха подрязани от майстора на виното Атанас Николов. Той предаде своя опит на по-младите. Красимир Касабов пое щафетата. Раздадена бе пита за здраве. Винопроизводителите почерпиха със своите вина, а дамите – със специалитети и сладкиши. В празничното пространство се носеше песента “Най-хубавото вино е от Асеновград... нарича се мавруд.” Отново сърцата пулсираха, изпълнени с радост, затова че бяха уважени и обичани. Лицата грееха с усмивки и светлина, която им даваше сили да продължат напред с протегнати ръце в трудната борба за победата над мрака. Нека тези хора бъдат винаги обичани и подкрепяни от нас, зрящите!

Славка Ставрева

141 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

         На 19.02.2014 г. членове от ТО на НАСГБ – Варна отбелязаха с тържествен концерт 141 години от гибелта на Левски. Тържеството се откри, както винаги от председателя – Станчо Добрев, който с няколко думи отбеляза годишнината от смъртта на Апостола на свободата. Ганка Параскевова накратко разказа за живота и дейността на Васил Левски. На фона на музика от песента „О, майко моя”, състав „Детелини” изпълни поетичен рецитал за Левски. Две дами държаха запалени свещи, докато се рецитираше и пееше. След рецитала Ганка Параскевова и Стефка Мирева изпяха песента „Кажи ми горо, кажи на мен”. Параскевова продължи с разказа кога е заловен Левски, къде и кога е прочетена смъртната му присъда и на коя дата е изпълнена. Накрая се изпя най-трогателната и най-вълнуващата за всяко българско сърце песен – „О, майко моя”. Всички бяха силно развълнувани макар, че с тая песен се изпитва национална гордост от делото на този гениален син на България. Тържеството посветено на Левски беше много вълнуващо и накрая Ганка каза още няколко силни думи за Апостола. Напомни на всички, че през 2007 г. чрез национално телевизионно запитване се избра под номер едно в списъка на най-великите мъже в България за вечни времена – Васил Левски. Така завърши тържеството, посветено на легендарния син на България – Васил Левски, отдал най-скъпото от себе си, а именно – живота си пред олтара на свободата.

Ганка Параскевова

СИЛАТА ДА ЖИВЕЕШ ЗА ДРУГИТЕ

         В живота на човека няма нищо по-хубаво от това, в студените зимни дни някой да ти стопли душата с нещо хубаво и приятно. Всъщност има!
         По-хубавото е, когато ти го правиш за другите, когато радваш другите и им доставяш топлина и светлина!
         През изминалите години Съюзът на слепите в България радва своите членове с множество мероприятия, осъществени чрез спечелени проекти.
         Последният такъв обхваща пълната гама дейности в областта на спорта и музиката. За представителите на музикално-танцовото изкуство в Съюза на слепите в България всеки един концерт е значим и носи удовлетворение за изпълнителите, за самите организатори, а най-вече за тези, които в продължение на месеци са работили за да могат нещата да се случат.
         Първото мероприятие, включено в културно-масовата програма на последния мащабен проект на ССБ, се състоя в град Кюстендил. Като част от дует „Настроение” искам да споделя своите чувства и емоционални преживявания от участието ни в концерта. От началото на създаването си досега, дует "Настроение" пътува непрекъснато из цялата страна по различни поводи. Самите пътувания за нас са станали част от живота ни и трудно бихме били изненадани с някое непознато или неочаквано събитие. С Кюстендил обаче нещата не стояха точно така. Обаждането на председателя на РСО Пловдив – г-н Велик Атанасов ни свари малко неподготвени за пътуването до града на ябълките и сливите, понеже почти бяхме забравили за този концерт. Стегнахме набързо багажа и на 27 февруари сутринта хванахме влака за София, откъдето щяхме да пътуваме до Кюстендил с автобуса на софийските групи. Тук не мога да не отбележа невероятното колегиално и всякакво друго положително отношение на софиянци към нас.
         На централна гара София ни посрещна председателят на софийската организация г-н Асен Алтънов. С него се познавам отскоро, но с ръка на сърцето мога да кажа, че е изключителен човек. Той не остави нито за миг необгрижвани не само нас, но и всички останали изпълнители и техните придружители.
         Сред шумни шеги и закачки към 12.30 ч. тръгнахме от столицата за Кюстендил. Бях приятно изненадан, че за разлика от пътуванията ни с пловдивските групи, тук нямаше предварително запазени места и всеки сядаше, където му харесва.
         Около три часа пристигнахме в красивия и изумително чист град Кюстендил. Скътан в диплите на Осоговска планина, той предлага спокойствие, тишина и уют на своите гости. Сякаш четката на Владимир Димитров – Майстора беше пръснала капки цветна дъга в наша чест. Напук на ветровитата и вечно намусена Баба Марта, Кюстендил ни посрещна със слънце и пълна улица мартеници. Автобусът ни свали пред модерния пететажен хотел „Рамира”, където изненадите за нас продължиха с пълна сила. В случая имам предвид организацията на последвалите моменти от проекта. Под вещата ръка на г-жа Зоя Колева бяхме настанени в хотела за отрицателно бързо време. Нейните организаторски качества проличаха и в самия концерт, а и след това. Като грижовна майка, тя следеше да не ни липсва нищо, въпреки че ние, слепите си падаме малко капризни същества и си е истинско геройство да ни се угоди. Затова сме искрено благодарни за всичко, което направи по време на престоя ни в Кюстендил. След настаняването в хотела и едночасова почивка г-жа Колева ни заведе в читалището, където трябваше да се проведе фестивалният концерт. Всеки един от изпълнителите изпробва озвучителната техника, направи своите репетиции и после се оттегли за подготовка за концерта. Сред много приятелски поздрави и приветствия присъстващите представители на медиите успяха да се запознаят с идеята, пътя на изграждането и самото осъществяване на този грандиозен проект.
         Концертът в Кюстендил премина по най-блестящия начин. Под вещото ръководство на г-жа Колева водещите на програмата посрещаха и изпращаха изпълнителите с необходимото уважение към техния труд. А самите изпълнители оправдаха доверието, оказано от страна на целия екип на проекта. В един миг от огромната сцена към залата полетяха красивите шлагерни песни на група „Люлин”, буйните хороводи на софийската формация за танци, незабравимите македонски песни на кюстендилската група, естрадните поп хитове на дует „Настроение” и златните рок парчета на „Веселите момчета”. Едва ли някой от нас разбра как измина времето, как свърши концерта. Само аплодисментите в залата показваха, че сме изпълнили на сто процента това, за което бяхме дошли.
         След приключването на вечерния концерт, емоциите и настроението се пренесоха в уютния ресторант на хотела. Тук сред стихналите от приятната умора изпълнители, се разнесе гласа на човека-двигател на нашия съюз, неговия председател, г-н Васил Долапчиев. Краткото слово, с което приветства и поздрави всички нас беше пропито от чувство на гордост за добре свършената работа, от нескрита радост за неограничените възможности на незрящите, от чувство на обич на баща към своите талантливи деца. След това последваха наздравици и традиционните български песни и хора. След тях спокойна, тиха разходка по освежените от нощния въздух улици. И сутрин, пробудена от гласовити кюстендилски петли.
         А на връщане сякаш по поръчка от уредбата на автобуса прозвуча познатия рефрен:

Казват че без любовта, прозаичен бил света!
Но нали гори, без пламък любовта дори!
Нека две следи, да оставим аз и ти,
в този свят студен, бъди до мен!
Бъди до залезния ден!

         Искам да изкажа огромна благодарност на г-н Долапчиев, г-жа Колева, на г-н Алтънов, на домакините в лицето на Боби Лазаров и на всички останали организатори и изпълнители, за следата, която оставиха в сърцата на дует „Настроение”!

На Многая лета!

Кирил Дамянов

Нагоре
Към Съдържанието на броя