ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ

         Дяволският мост е истински шедьовър на строителството от средновековието. Смайващи са огромните му размери и изключително елегантните му, симетрични форми. Под него минава р. Арда, която образува красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5-6 метра, а дебитът достига над 2600 куб.м/сек. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 г. Мостът е построен в началото на 16-ти век по заповед на султан Селим 1-ви, като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Мостът е разположен на 420 м. надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 м. надморска височина. Дължината му е 56 м., широчината – 3,5 м., наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост. Има островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката с 3 арки и 4 по-малки отвора между тях, „служещи за оттичане нивото на водата”. Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м. Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на 16 в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. По нареждане на султан Селим 1-ви, през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“, в превод от турски – „Дяволски мост”. За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“. Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 г. с указ Дяволският мост е обявен за паметник на културата и заедно със стръмните пешеходни проходи към него, е поставен под защита на закона. Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявайки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата. Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна. Мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането, „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолклорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите). Според последните проучвания в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си „като вгради сянката й”, за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, зидарят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува. Все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (в интервала между 11:00 и 12:00 ч.), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално.

Източник: “Чудесата на България

Нагоре
Към Съдържанието на броя