Празници през март

          1 март. Именници: Марта, Мартин, Евдокия. Летник, Баба Марта е празник, с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон. Първомартенската обредност заема важно място. В този важен момент на преход се спазват редица профилактични и предпазни мерки, свързани с представата за обновяването на природата и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси. Рано сутринта на празника във всеки дом започва основно чистене, изтърсване, изтупване на дрехи, измитане на къщата и двора, почистване на комина, замазване на дупките. Това чистене е свързано с магическото изгонване на бълхите, символизиращи злото. Сметта се изхвърля далеч от дома. Почистването често се смесва с паленето на огън (начало на пролетните огньове) в двора, който домашните прескачат с лице към изгрева на слънцето. За да се умилостиви Баба Марта – символизираща обновяващото начало, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното ще разсмее баба Марта и времето ще бъде хубаво. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. Едно от най-съществените изисквания в първомартенската обредност е изработването на мартениците. Мартениците се правят от бял и червен конец, който се усуква наляво и се връзват на ръката или дрехата за здраве. С Мартеница окичват домашни животни и плодни дървета, защото се вярва, че тя носи плодовитост. Връзват също и по някои стопански постройки и предмети от бита. Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и я слагат под камък и след девет дена гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки, ще има голям приплод от едър рогат добитък, ако има червеи ще се въдят много коне. По намереното под камъка момите гадаят ще се омъжат ли и какъв ще бъде женихът им. Затова някъде Мартеницата се нарича гадалушка.
          9 март – Свети четиридесет мъченици. Именници: Младен, Младенка. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред. Палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит. В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените. Църквата определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний (четвърти век).
          25 март – Благовещение. Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел. Обредна трапеза: риба (печена или варена), шарена пита, лучник. Благовец, Благовещене, Благоец в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.

ЗиС

Нагоре
Към Съдържанието на броя