"Звук и светлина" - онлайн издание на НАСГБ

На 14.02.2012 г. членовете на ТО на НАСГБ и двете ТСО в гр. Варна отпразнуваха съвместно празниците на Трифон Зарезан и деня на влюбените – Св. Валентин. Председателят на сляпо-глухите Станчо Добрев откри тържеството с кратко слово и пожела на присъстващите весело прекарване и добро настроение. Ганка Параскевова бе подготвила беседа за празника Трифон Зарезан, като разказа кой е Трифон, какво символизира празника, откога се празнува и какво се прави на този ден. Тя обясни, че църковната служба е по-тържествена от обикновено, прави се водосвет, след което мъжете-лозари отиват на лозята си. По традиция носят варена кокошка, погача, червено вино и светена вода. Всеки зарязва по няколко пръчки в лозето си полива го с червено вино и поръсва със светена вода, за да има богата реколта. След зарязването стопаните се събират на обща трапеза, на която се веселят, пият, ядат от донесените ястия и играят народни хора. После се завръщат в селото, където ги посреща населението. Там също зарязват лозови пръчки пред събралите се винари, градинари, лозари, кръчмари и гости. След беседата прозвуча песента „Садила мома край море лозе”. По български обичай и традиция в някои области в страната се избира цар на лозарите. Той ги предвожда и ако през неговото царуване годината е успешна се преизбира и за поредни години напред. При нас единодушно се избра за цар Станчо Добрев, който заряза лозовите пръчки и благослови присъстващите градинари, винари, лозари и гости на празника да имат много грозде и пълни бъчви с вино. След пожеланията на царя, прозвуча песента „Вдигни над лозе бъклицата тежка”. С третата песен „Село Браеница” се поздравиха празнуващите и любителите на вино – елексирът на живота, защото живот без вино и жени, без музика и песни е живот без радост, обич, наслада и любов, с една дума – пустош. За разлика от миналата година, когато беше представен спектакъл с богове от гръцката митология, тази година ръководството реши празника да се проведе по български обичай и традиция. Ганка Параскевова изненада присъстващите с интересна и забавна атракция. Тя излезе пред всички с чаша вино, която била дадена от боговете, за да обясни какво представляват мъжете пийнали от 0 до 70 градуса.
          0 градуса означава мъж мечта, за всяка хубава жена, необуздан жребец, незаменим любовник и приятел, несравним компаньон.
          20 градуса пийнал мъж означава, че жена му го гледа накриво и с поглед му се кара: „Ти си пиян!”; “Пак закъсня, ще те изгоня от къщи.”
          40 градуса пийнал мъж означава, че жената му се кара: „Ти си пиян, но все още си ни нужен нам”.
          60 градуса пийнал мъж означава, че жената се обръща грубо: „Пак си пиян, време ти е да умреш от срам”.
          70 градуса пийнал мъж. Жената разярено му вика: „Пиян си като дърво, не те искам в мойто легло”.
          Така сред веселие, шум, смях, закачки, танци и музика завърши лозарския празник, след което започна деня на влюбените – Св. Валентин.
          С песните „Стари ли сме, щом обичаме” и „Червено вино снощи пих” се откри вторият празник и се поздравиха всички, които са влюбени и обичат виното. Отново Ганка Параскевова представи на аудиторията някои сентенции:
          Виното опива, а любовта опиянява.
          Любовта на младата жена е бурна, невъздържана и огнена, като младото вино.
          Любовта на зрялата жена е като старо, отлежало вино, трайна, с букет от аромати и опияняваща.
          Любовта е най-красивото и възвишено чувство, което вдъхновява и стимулира живота на хората. Ценности като уважение, обич и любов ни дават сили да се борим с трудностите и проблемите в живота и той да бъде по-радостен, по-щастлив и по-пълноценен. Разделихме се с пожелания на такива празници винаги да се събираме и празнуваме, да сме живи и здрави всички.

Тази година членовете на ТО на НАСГБ-Добрич отбелязахме Баба Марта по-нетрадиционно. В сравнение с миналата година не аранжирахме табло и не организирахме тържество, но още в началото на февруари закупихме прежда и нашите жени изработиха с много любов над 200 интересни и красиви мартеници. Те послужиха да зарадват всички наши членове, сляпо-глухите приятели от страната, редакциите на вестник „Тишина”, на списанията „Зари”, „Звук и светлина” и „Кураж”. Не забравихме да изпратим и на журналистите от радио Хоризонт”, „Дарик”, „Добруджа” и др. Пожелахме им да са здрави и да имат повече късмет през 2012 г.
В следобедните часове на първи март се включихме в поздравителния концерт, организиран от народно читалище „Йордан Йовков”, посветен на деня на самодееца. ТО на сляпо-глухите взе участие с нашата поетеса Светла Маринова. Тя изрецитира стихотворението “Калиакра”. Изпълнението й събра бурните аплодисменти на публиката.
В деня на освобождението на България – трети март, поднесохме цветя пред паметника на руските освободители. По този начин се включихме в общоградското поклонение, заедно с областна и кметска управа, официални гости и приятели на гр. Добрич. Сведохме глави пред героизма. Всеки народ трябва да има минало, за да има и светло бъдеще. Хубавото е, че на тези празници сме заедно. Само този е пътят за единното ни бъдеще.

На 24-ти февруари група от териториалната организация на сляпо-глухите в Добрич посетихме Николина Пейчева за 93-ия й рожден ден. Домакинята се изненада и зарадва много на гостуването ни. Усмихнато прие скромните подаръци. Настани ни да седнем в уютния й дом и ни почерпи с баница, лично приготвена от нея. Завързахме непринуден разговор. Освен, че е добър кулинар, тя е и много сладкодумна. Разказа ни за дългия си живот, за преживените радости и неволи. Родена е в село Фрикасей – Румъния. Преселва се със съпруга си в с. Змеево – Добричко, където е живяла до 1989 г., а след смъртта на съпруга си, се мести при малката си дъщеря – Ваня Петкова (също наш съюзен член) в града. Баба Николина има две дъщери, един син, шест внука и четири правнука. Тя членува в нашата организация от 1999 г. Николина Пейчева ни довери, че тайната за дълголетието й се крие в добротата, отстъпчивостта и компромисите. Тя каза, че винаги е премълчавала и е избягвала конфликти. Обикновено е приемала ролята на душеприкасчик. Казва, че обича хората и се е сприятелила с всички живеещи от жилищния блок. Най-много възрастната жена обича своите правнучета. По време на гостуването тя ни изпя и няколко румънски песни.
Разделихме се, като й обещахме да я посетим отново и задължително същите хора да отпразнуваме и нейния стогодишен юбилей.

На 20-ти февруари в клуба на инвалида активната самодейна членска маса от ТО на НАСГБ-Пловдив и от клуба на инвалида на Община Пловдив – район Централен се събраха да отпразнуват 73-ия рожден ден на председателя на НАСГБ Димитър Парапанов. Въпреки

студеното и неприветливо време и затрудненото пътуване по автобусите, членовете дойдоха в добро настроение и с голямо желание да поздравят своя ръководител и създател на НАСГБ. Когато Димитър Парапанов се присъедини на огромната трапеза присъстващите станаха на крака и запяха
”Многая лета”. Разбира се, председателят не очакваше такова посрещане и развълнуван заяви, че не заслужава чак такава чест, но всички единодушно признаха, че за нас – сляпо-глухите той е нашият баща и пастир. Димитър Парапанов създаде НАСГБ, издири от цялата страна сляпо-глухите с много усилия и труд, създаде им организации в цялата страна, където те имат възможност да се събират и изявяват, като самодейци, спортисти и поети.

Помогна по отделните общини да се открият клубове, където да провеждат своите мероприятия. Спомогна за издаването на поетичните стихосбирки на клуб „Вдъхновение” от сляпо-глухи поети. Създаде и продължава да ръководи печата на списание „Звук и светлина”, което в първите години се издаваше само на черно-бяло, а после на аудио касети, а сега го издаваме на плоско печатен шрифт, брайлов вариант, говорящо (на диск) и в интернет. Организира всяка година Национални празници на специфичните възможности на сляпо-глухите, където хората с увреждания могат да се съберат, да се видят и обменят опит. Парапанов благодари за оказаното му уважение и подкани членовете да се почерпят и повеселят. Прочетоха се поздравителни адреси по случай повода и заваляха цветя и подаръци, с пожелания за още много години здраве, всеотдаен труд, спокойни и радостни дни и разбира се несекващи успехи и постижения по пътя, който е поел да извърви за хората с увреждания. Вдигна се шумна и весела наздравица, след което Парапанов мина да се чукне с всички присъстващи. Марин засвири с тамбурата, а певците запяха
един по един.
Всеки се беше подготвил с определен поздрав, а след индивидуалната програма запяха всички и се хванаха на дълго и весело хоро. Така не усетихме в закачки, поздравления, смях, песни и хора как времето премина. С нежелание хората започнаха да си тръгват и отново пожелаха на Димитър Парапанов, все така да се събираме за хубаво и да сме живи и здрави още дълго време, но най-вече той да е жив и здрав, защото без него ние нямаме път на развитие занапред.

Възпоменателно тържество посветено на 139 г. от обесването на Левски

На 21.02.2012 г. се организира и проведе възпоменателно тържество в чест на 139 г. от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Тържеството се откри от Ганка Параскевова, която запозна присъстващите с живота, революционната дейност и безсмъртното дело на великия български революционер, отразено в творчеството на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Негови творби, посветени на Васил Иванов Кунчев са: “Апостола в премеждие” и “Чистия път”; одата за Левски в “Епопея на забравените”; в повестта „Немили Недраги” и др. На фона на подходяща музика започна подготвения рецитал за случая от Динко Костадинов. Той ни разказа за дейността на Дякона, неговата агитационна работа да обикаля манастири и села, да убеждава народа да се включва в борбата за свобода и издекламира стихотворението „Манастира есен беше…” След него Станчо Добрев изрецитира с чувство и патос стихотворението „Девет години той скита без дом, без покой…”. Ганка Параскевова пък издекламира стихотворение за силата, смелостта, безстрашието и самоотвержеността на Апостола. Ваньо Биячев рецитира за родолюбието и себеотрицанието: Левски сам се лишава от дом, семейство, спокоен живот, за да бъде полезен на народа си – „Дал си бе живота…”. Последния рецитатор издекламира „О, бесило славно”. Накрая Ганка Параскевова прочете заключителни думи за Васил Левски: „О, Апостоле славен, един от най-достойните синове на България! Твоето безсмъртно дело живее и ще живее в народната памет и съзнание, както сега, така и през бъдните години. Ти заслужаваш уважение, признателност и преклонение от целия български народ.” Литературно-поетичният рецитал завърши с песента „О, майко моя”, която развълнува всички присъстващи. Поклон пред светлата му памет!

На 24.02.2012 г. група сляпо-глухи от ТО на НАСГБ-Пловдив посетиха Балабановата къща в стария град, където се чества 90 г от рождението на Назъм Хикмет. Поканата получихме от читалище „Назъм Хикмет” – Пловдив, което бе организирало програма, посветена на този велик поет. Назъм Хикмет е турски писател, роден на 20 януари 1902 г. в гр. Солун, починал на 3 юни 1963 г. в гр. Москва, СССР. Поет, писател, сценарист, драматург и обществен деятел, той е основоположник на турската революционна поезия и е лауреат на „Международната награда на мира“ (1950 г). Понякога е наричан „комунист романтик“ или „романтичният революционер“. Много често е арестуван заради политическите си убеждения и прекарва голяма част от живота си или в затвора или в изгнание. Женен е 4 пъти. Умира от сърдечен удар. Поезията му е преведена на повече от 50 езика.
Четоха се негови стихове, свириха се симфонии на пиано от Гершуин и подробно се разказа за живота и делото на поета. Присъстваха много поети, писатели, представители на различни издателски къщи, учители, преподаватели в ПУ „Паисий Хилендарски”, общински представители отговарящи за отдел култура.
Читалището е започнало с 5 000 заглавия, а сега разполага с 14 000. Екипът, който работи в читалището е винаги усмихнат и готов да помогне с каквото може. Дори да не знаете какво Ви е необходимо, те веднага Ви насочват и Ви съветват от какво ще имате нужда, кое ще е по-добре за Вас. Прочетоха се поздравителни адреси и се връчиха грамоти на персонала за неговата всеотдайна работа. Група „Родопско ехо” изпълниха три песни, а накрая запяха „Многая лета”, при което всички станаха на крака и също запяха. Събитието се проведе на втория етаж на Балабановата къща, а на първия бяхме поканени на чаша вино от домакините. Празникът завърши с интересни интелектуални разговори.
Тръгнахме си духовно обогатени и благодарни за поканата.