Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2023 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
 

 

 

 

 

 

  Приятели от близо и далеч  
 

ИСТАНБУЛ

          Здравей Велики граде! Град на два континента. Тук всичко е велико, огромно и всеобхватно красиво. От екзотиката до великите постижения на цивилизацията. Инфраструктурата е необяснимо колосална. Широки булеварди и авенюта и никъде хаос и безредие. Надлези и подлези – пътищата са безкрайни защото почти няма кръстовища. Радвам се, че доживях да видя това велико творение на десетки поколения архитекти и строители. Градът води началото си още от 6000-7000 г. пр.н.е., тоест вече 9000 години! Смята се, че началото му е сложено от траките. Най-древното име на града е Византион и е образувано от смесването на тракийски и фригийски думи. Този град е основан от тракийския крал Визанс – син на тракийското полубожество Селистрос, отгледан от полубожество Бузич. Визанс пристигнал на това място с народа си от средна Гърция, където имало недостиг на храна. Тук той намерил една много красива местност, а на отсрещния бряг живеели фригийци. За тях се казва че били слепи, та не оценили по-красивото място, което не заели, а оставили траките да го заселят.

          И така тази красива местност се е харесвала на много завоеватели. Тук са се срещали много армии. Стратегическото положение е отлично. Персийският цар Варии е пристигнал с армията си и е изградил първия мост свързващ двата бряга. Следват нападенията на Филип Македонски, който успява да превземе града. След няколко десетки години (около 280 г. пр.н.е.) градът постоянно е атакуван от галите. Следват Витиниите, които са от тракийско потекло. Създават свое кралство от двете страна на Босфора. Но и те не остават незасегнати от постоянните набези, които следват върху им. Тогава те са принудени да поискат закрила от римляните. Така Византион остава в границите на Римската империя под името област Витиния. Римският император Константин първи обявява градът за столица и името Византион се сменя с Константинопол. Векове след векове градът расте и се превръща във важно средище от световно значение. Римляните го наричат втория Рим. Красиви сгради, огромни катедрали след приемането на християнството и особено след 325 г. Строят се огромни крепостни укрепления. Градът се снабдява с прясна вода посредством изградени акведукти.

          През всичките векове непрекъснато се строи и разширява, но и често се унищожават големи територии от възникнали бунтове и въстания. Но пак се възстановява и за да става това по-бързо докарват хиляди нови заселници от Анадола и от Румелия. Възстановяват се крепостните стени, жилищни райони, обществени сгради, джамии, ханища, хамани. Истанбул е разнороден град. Различните народности се настаняват в отделни квартали. Турци, гърци, арменци, българи – всяка си има свой район. Непрестанно обновяван и разширяван, днес Истанбул е един огромен конгломерат от различни култури, но и същевременно свързани. Свързани по един достоен начин в една красива приказна дантела. Това не е град – това е един огромен вълшебен мегаполис – такъв няма втори в света! Босфорът мие двата бряга и от Черно море до Дарданелите десетки кораби сноват из Мраморно море возейки туристи от цял свят.

          И ние – група туристи от България се взираме през прозорците на кораба с намерение нищо да не пропуснем. Но това е невъзможно. Толкова неща има, а ние не можем всичко да обхванем. Корабът се движи бодро и след четири спирания на малките острови спира на петия – най-големия от Принцовите острови, който се казва Бююк ада и ние слизаме. И тук красоти, екзотика. Навсякъде спретнати магазинчета отрупани с какви ли не стоки и изкушения. Не можем да опитаме от всичко, но все пак купуваме по нещо вкусно. Тук не се движат автомобили, а само файтони.

          Ето че определеното време изтече и ние отново поемаме с кораба обратно. Следват ни стотици чайки. Побелява от крилата им. Поемат храна от ръцете на пасажерите. Красиви моменти! А ние щракаме ли, щракаме с фотоапаратите. Пристигаме до брега, където ни чакат автобусите. Автобусите са тук до метрото, където по едни дълги ескалатори слизат и се качват хора, ползващи подземната железница. И докато чакахме един наш закъснял другар все се взирахме наоколо. Морето е на две крачки, а отсрещната страна красиви сгради - дворци. И ние все гледаме, очите ни заболяха от гледане, но то е една фантазия.

          И отново на автобусите. А нашите шофьори са супер. Винаги знаят точното място къде трябва да отидем и къде да минем. А този град – Господи какъв град. По протежение на двата бряга от Черно море до Мраморно – сто и осемдесет километра и все град. И казват, че населението е 18 милиона. Колосално! Как се справят шофьорите! Возят ни до все важни места. Ето че спряхме точно пред Султанския дворец „Долмабахче сарай" и то точно когато се сменяше караула – един красив ритуал, но ни дадоха знак да се „разкараме" бързо-бързо. Оградата е висока 8-10 метра и казват, че оттам не може да прехвръкне мъжки комар, камо ли човек. След това посетихме „Едитепе" откъдето се открива една приказна панорама. И отново край огромните крепостни стени и кули поемаме към България. Все пътуваме и все в град се движим. През дълги тунели и отново пак огромни сгради и небостъргачи. Има такива огромни блокове, където са работните места на живущите и гаражите, и магазините им. Добре е, икономия на транспорт.

          Най-после – Одрин! Тук пристигаме около 22 ч. Купуваме по някой армаган и ядем шкембе чорба. Тук хляба не го пишат в сметката. А е хубав. Който има още лири гледа да ги похарчи в МОЛ-а и хайде в автобусите към Пловдив.

          Довиждане аркадаш Турцийо. Беше ни приятно, но се поизморихме. Друг път пак ще дойдем!

          Драги читателю, всичко това което преживяхме го дължим на един благороден и благодетелен човек. Той се казва Димитър Парапанов и е председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. През цялото време се грижеше като баща за всичко. Той организира среща със сродни организации на хора с увреждания в Истанбул, където ни посрещнаха добре. Пропуснах да опиша за тези неща по-горе, но кое по-напред. Бяха проведени общи мероприятия от наша и от турска страна. Наша фолклорна група изнесе концерт, който много се хареса на домакините. Уговориха се за обмяна на идеи и за нови срещи. Имаше и спортни прояви.

          Благодарим на председателят на НАСГБ Димитър Парапанов за тези незабравими изживяни мигове!
Благодарим Ви, мили хора!

Димитър Кънчев

 
   
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg