ВАНЕСА ВЛАЧКОВИЧ – СЛЯПО-ГЛУХАТА СТУДЕНТКА,
КОЯТО СЕ "ИЗКЛЮЧИ" ОТ ЧУВАЩИЯ СВЯТ

      Ванеса Влачкович се е родила незряща. Влошаването на слуха започва, когато е на седем години. Майка й е имала перфектна бременност, затова сензорните проблеми били шок за всички.
      В гимназията Ванеса се чувства объркана, защото осъзнава, че чува все по-малко и по-малко. Въпреки че използва слухови апарати, скоро става ясно, че те не са ефективни.
      Семейството на Влачкович иска тя да си сложи кохлеарен имплант, когато е на 16 години, но нейните предпочитания са да учи жестов език. Според нея това разочарова близките й.
      Ванеса споделя, че винаги е била между два свята – на чуващите и на глухите, но вече официално е взела решение да се "изключи" от света на чуващите, т.е. да не ползва слухови апарати или кохлеарен имплант. Сега комуникира чрез тактилен жестов език. Също така има клавиатура, която е свързана с брайлово устройство – това позволява комуникация между нея и хора, които не знаят жестов език.
      С членовете на семейството си общува приоритетно чрез съобщения, въпреки че майка й използва жестов език все по-добре. Влачкович казва, че не съжалява за избора си, макар той да е довел до много проблеми в комуникацията. Тя знае дълбоко в сърцето си, че нейните близки никога няма да приемат, това което се случва с нея. Стресът е голям и често й се плаче, защото просто иска да комуникира чрез жестов език с родителите си. Приемането е дълъг процес и въпреки че са минали четири години, никога няма да стане по-лесно за тях. Надява се в бъдеще те да осъзнаят, че за нея жестовият език е това, което за тях е майчиният им език.
      Ванеса Влачкович никога не е позволявала нейната сензорна загуба да е пречка за работата й по посока на живота, който иска. Не вярва, че трябва другите да диктуват какво може и какво не може да прави. И дори за секунда не си е помисляла, че наличието на увреждане ще я накара да отстъпи или ще я направи отчуждена или по-малко достойна.
      Към момента е първият сляпо-глух студент в университета "Ийдит Кауън", където учи журналистика. Първата година на обучение е била трудна за нея и колегите й, но тя е убедена, че си е струвало.
      Спомня си деня, в който разбира че покрива критериите за прием в почти всеки университет, който иска. Споделя, че не може да опише гордостта, която е изпитала, когато прокарвайки пръсти по брайловия дисплей прочита думите, носещи едни от най-добрите новини, които е получавала някога. Трудно би могла да забрави нещо подобно, особено когато е работила ден и нощ, за да види, че се случва.
      Ванеса е страстен защитник на човешките права. През 2016 г. е избрана за "Млада личност на годината за западна Австралия". Това не е първата награда, която е получила за нейната вдъхновяваща работа като застъпник на сляпо-глухото общество.
      Много хора нямат ясна представа какво всъщност представлява застъпничеството. Да бъдеш сляпо-глух не означава да си просто сляп плюс глух – всъщност е едно увреждане, представено като две. Няма двама сляпо-глухи, които да са еднакви, защото степените на зрителните и слуховите увреждания са много различни. Липсата на познания може да бъде възпрепятстваща, но наистина всичко от което има нужда е малко разяснение.
      Освен горепосочената награда Влачкович е била избрана и за "Млад глух австралиец" за 2015 година. Също така е спечелила международно състезание по брайл, както и две награди, отличаващи социалните и академичните постижения на зрително затруднени хора.
      Ванеса посочва, че в основата на нейния успех стоят търпението, постоянството и гъвкавостта, а вдъхновението й е да създава промяна към добро.
      Тя е привърженик на абсолютната нужда на всички хора – глухи, слепи, в инвалидни колички и всички останали – да се наслаждават на живота по същия начин, както всеки един човек без увреждания. Според нея е необходимо обществото да разбере какви са истинските последствия от техните действия и бездействия върху хората с увреждания.
      В края на краищата Влачкович има простичка мечта за бъдещето: Да бъда щастлива. Освен че би желала да пътува по света, да извършва интересни дейности, би искала да продължи да се занимава с едно от нещата, които обича най-много в живота: да бъда мажоретка.
      Тя ще продължи със застъпничеството от името на сляпо-глухото общество, за да стане свидетел на равноправието.

Превод от английски:
Деян Славов и Анна Ройдева

Нагоре
Към Съдържанието на броя