Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Традиции

 
 

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА СУРВАЧКАТА

Дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница, сурвакия), традиционно използвана в България на Васильовден (1 януари), има различна украса в различните краища на страната, но формата й е строго стилизирана. Сурвачката от Добруджа е типична и за по-голямата част от страната. Същата форма има и сурвачката от Перник, но както изглежда, като че ли тя стои много по-близо до началния старинен модел, представящ същността на българската сурвакница.

В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окичва и с монети. Задължително е обаче сурвачката да е дрянова пръчка, а нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на единично или двойно кирилско "Ф", а най-отгоре да остане снопче от връхни клончета. Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари (суркуватници, суркувачи) посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по гърба изричат благопожелания за здраве, благоденствие и сполука. Вярва се, че сурвачката носи магическа сила и прави пожеланията по-реални. Дряновата пръчка, оформена като сурвачка, обаче има магическо действие само в един ден от годината. През другите дни тя е обикновена вършина!

Първи януари, когато се сурвака, е Васильовден, ден на Свети Василий. Този светец, един от тримата най-големи богослови (отци) на християнската църква, е роден в град Кесария (Кападокия, Мала Азия) и е станал архиепископ в родния си град. Това обаче едва ли има отношение към обичая и целта на сурвакането, освен простото съвпадение на датите. На второ място в този ден започва календарната година според Юлианския и по-късния Григориански календари, което би могло да има връзка с обичая, тъй като той има за цел измолване на здраве и благополучие през новата година. В същото време обичаят сурвакане има нехристиянски характер и най-вероятно е наследство от по-ранни езически вярвания.

Макар че смисълът на обичая да е ясен, неговият произход е спорен. Няма данни кой народ - траки, славяни или прабългари, са го използвали и предали на съвременните българи. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница, сурукница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва година!), са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.

Съществуват две оригинални идеи за формата и функцията на българската сурвачка, които стоят в органично единство. Първата идея е, че по форма сурвачката е образ на т.нар. "световно" или иначе казано "божествено дърво". Втората идея е, че по функция сурвачката е безкръвно (растително) жертвоприношение, което за кратко време носи в себе си божествена сила.

Още от най-древните предхристиянски времена са се извършвали жертвоприношения - кръвни (животински) и безкръвни (растителни), за да се омилостивят езическите божества и да се спечели тяхната подкрепа. В момента, в който божеството слиза на земята и влиза в досег с жертвата, за да я приеме, тя придобива за кратко време част от неговата положителна енергия. През този преходен период жертвата започва да проявява приетите от божеството магически свойства - да лекува, да пази от зли сили и болести, да носи сполука и благоденствие. В книгите са описани голям брой такива жертвоприношения, наследство от езическото време, кръвни и безкръвни, които са се запазили в празничния календар на българите. Например - кръвта на жертвеното гергьовско агне има лечебна сила; главните на огъня, запален на Сирни Заговезни (Кукеровден) се внасят вкъщи за предпазване от бълхи и въшки; пепелта от изгорения на Сирни Заговезни конец се пази заради лечебната му сила; частите от пожертвания петел на Петльовден (20 януари) имат чудодейна сила; същото се отнася и за пожертваната на 18 януари кокошка. Чудодейна сила са имали и клонките (безкръвна жертва) на Връбница, които се използвали като цяр срещу болести и магия против градушка. Но най-силни и разностранни са чудодейните качества на българската новогодишна сурвачка: сурвакват се хора и животни с наричане да бъдат здрави и честити; пъпките на сурвачката се наричат с различни благопожелания и се поставят в новогодишна семейна баница, известна като баница с късмети. Жените мият косите си с вода, в която са потопени пъпки от сурвачката. Накрая сурвачката се хвърля в река, за да има повече дъждове и всичко да върви леко като по вода.

Изброените по-горе качества на сурвачката, проявяващи се само в определен отрязък от време около Нова година, се припокриват напълно с известните качества на езическите жертвоприношения. От тук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена срещу Нова година, е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо божество, вероятно Слънцето.

Видът на жертвоприношението - дренът също е избран неслучайно, защото това дърво се отличава с по-особените си качества от останалите видове дървета. Дрянът има много твърда и жилава дървесина, от която се правят духови музикални инструменти. От всички дървета той напъпва най-рано, още по времето на зимното слънцестоене, когато денят спира да намалява и започва да расте. Макар че по нашите земи тогава започва зимата, фактически от този момент започва новият цикъл на Слънцето и на възраждащата се природа. По тази причина старите цивилизовани народи (месопотамци, египтяни, иранци, кавказци, гърци, римляни) са посрещали деня на зимното слънцестоене като свой най-голям празник, известен като "празник на възраждащото се Слънце". Някои от тези народи са започвали новата си година от този ден. Този празник, като начало на годината, се е тачил и от старите българи, които са го наричали Коледа, чиято семантична основа "кол" има ирански произход и значи "срок от време, година, начало на годината". След дълго колебание в IV век, християнските богослови приемат, че Исус Христос е роден в деня на възраждащото се Слънце. Оттогава християните празнуват този ден като Рождество Христово.

И така, в дните, когато най-ценно е времето прекарано със семейството, защо заедно с децата или внуците не си направите собствена сурвачка, която да украсите сами и с която мъничетата да сурвакат на празника? Така ще вплетете Вашата енергия и наричания за по-здрава и щастлива година. Нанизвайки пуканките ще си пожелаете това, което Вие и Вашето семейство искате, ще прекарате заедно една топла вечер, ще разкажете на децата за символиката на празника, ще ги научите на стихчето за сурвакане... Не е трудно, а и не Ви трябват много материали.

На първо място, разбира се, е дряновата пръчка. Най-добре е да си я отрежете сами, ако имате тази възможност. Ако не - на пазарите предлагат неукрасени дрянови клонки именно за тази цел. Първо връзвате с червен вълнен конец долните клончета на кръг, а след това и по-горе по стъблото още едно кръгче - по-малко. Най-общо основата на сурвакницата заприличва на буквата "Ф". След това правите гирлянди от нанизани пуканки, другия вид са от сушени плодове. Тук-там връзвате суха червена чушка и панделки от червен конец, както и бяла неоцветена вълна. Каквото Вие решите. Това е ако искате да спазите традицията. Но, разбира се, бихте могли да изберете и по-модернистична украса - с мъниста, дървени топчета, панделки, или оцветени с боички макарони. С последните децата се забавляват много в приготвянето им, а също така и се нанизват много лесно без да се използва игла. Така в украсата ще се включат дори и по-мъничките дечица, които също искат да участват. Какъв ще бъде Вашият стил на украсяване, избирате Вие. Най-важно е да се забавлявате и да пренесете всички добри пожелания в направената сурвакница, а тя става много красива, когато е сътворена с любов и много смях.

Иван Иванов
Източник: www.uchiteli.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg