Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Щрихи от родината

 
 

ПЪРВАТА ЕЛХА У НАС - УКРАСЕНА НА ФРОНТА ОТ ВОЙНИЦИТЕ НА ГУРКО

Първата коледна елха по българските земи е била украсена през 1877 г. Коледното дърво е било украсено в полеви условия от войниците на генерал Гурко. Това се е случило по време на Руско-турската освободителна война. Според свидетелствата, украсената елха много изненадала българските опълченци, които дотогава познавали елхата само като дърво.

Първата елха пък, украсена в частен дом е грейнала в салона на Стефан Стамболов, когато той е бил министър-председател. Любопитна подробност е, че след края на тържеството в дома си, той е предложил на всички присъстващи да вземат елемент от украсата за себе си.

Това всъщност е бил голям жест, защото цената на комплект за украса на елха, изработена по стандартите на европейските майстори от края на 19 век, е възлизала на поне 30% от годишния бюджет на средностатистическо градско семейство.

След този пример, в домовете на българските първенци, се възцарява традицията за украсяване на елха. Поканата за участие в празника "Елха" е била знак, че поканеният е част от елита на обществото.

Първоначално украсата е включвала гирлянди от цветни хартии и орехчета, опаковани със станиол, с гирлянди от пуканки и памучета в клонките, имитиращи сняг. Стъклените украшения са навлезли през 20-те години на 20 век. Те наистина са били много красиви, но и много скъпи. Най-евтините комплекти са се движили в порядъка на 10-12 лева, но е имало и украси, стигащи до 100 лева. Според справките от онези години, доходът на семейството за месец средно е бил 30 лева, което говори колко солидно финансово перо е била тази украса за бюджета.

Първата обществена елха е украсена през 1879 г. по инициатива на княгиня Клементина. Целта е била да се приобщят учениците от софийските училища. Всяко дете, което е пристигало в уречения час, е можело да открие своя подарък под елхата. От този момент в България тръгва традицията коледните подаръци да се поставят под елхата. Идеята на това тържество е била не само да приобщи младото княжество към европейските традиции, но и да изгради дисциплина при посещенията на тържествата.

Първите коледни балове са били организирани от туристическите дружества и офицерските общности, а една от целите им е била благотворителност.

В първите години на 20 век, когато са се празнували светлите дни, Коледа е бил важният семеен празник. Тенденцията тогава е била подобна на днешната по отношение на членове на семейството, които са работили или учили в чужбина.

През 20-30-те години на миналия век много българи са работили като градинари в Западна Европа, а в други семейства децата са учили в Русия, в съседни държави или в европейски университети. На Бъдни вечер, те се завръщали по родните си места, и затова празникът бил много чакан и съответно отбелязван подобаващо. В България тогава не е съществувала традицията новата година да бъде посрещана на площада, но в първите десетилетия в градовете, където е имало военни гарнизони, е въведена традицията да бъдат изстрелвани илюминации в празничната нощ. За първи път това е сторил Софийският гарнизон, но на следващата година "зрелището", както го наричат тогавашните хроникьори, се е случило и в Търново. Според свидетелствата, първоначалните реакции на хората били много разнопосочни. Те не са очаквали светещо небе, съпроводено с шум и са се чудели какво става. Дори в уплахата си много от тях са пропускали да видят красотата на самите фойерверки.

Княз Александър Батенберг полага традицията за размяна на подаръци по време на празниците като утвърждаване на европейската традиция. От запазени писмени документи и от факти в тогавашната преса, става ясно, че книгите са били най-предпочитани. Било е почти задължително децата да получат книжка за празника. Тези издания са били много красиви, с твърди корици, с ръчна украса. Играчките също са били акцент, но книгите са държали първенството, при това децата не са имали нагласата, че това е подарък от Дядо Коледа или Дядо Мраз, а са знаели кой близък човек, коя поучителна история им е подарил.

Първите коледни и новогодишни картички са се изпращали след Руско-турската освободителна война. Традицията за размяна на картички е възприета от Русия. В началото те не са били особено евтини, тъй като тиражите са били доста ограничени. Поради тази причина е съществувала практиката да се изпращат благопожелания за празниците върху визитни картички. Това се правело не само от хората, които са се занимавали с бизнес, но и от учители, лекари, общественици. Характерно е, че модните тенденции са "идвали" в страната по вода.

Първите коледни картички навлизат в България от крайдунавските градове, най-често от Виена. Образите са с различен сюжет. Някои са строго религиозни, като изобразяват обикновено сцената на Рождество, ангелчета или Божията майка. Други имат по-весел характер - с образи на деца. Има дори такива, които на пръв поглед нямат отношение към коледния дух и върху тях са изобразени птички и цветя.

През 30-те години в България се появява и Дядо Коледа. Малко хора обаче знаят, че паралелно с него у нас се е почитал и Дядо Мраз, и то далеч преди 1944 г. Двамата старци са битували заедно - единият "пристигнал" от Западна Европа, а другият - от Русия. Придружителката на добрите старци - Снежанка, се появява доста по-късно. Тя излиза на сцената през 60-те години на миналия век.

Източник: www.varnautre.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg