Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 
Полезна информация
 
 

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ, НО НАЙ-МАЛКО ИЗЛИШНИЯТ ПОДАРЪК

Голяма част от последния месец в годината прекарваме в търсене, свързано с вечните въпроси на декември: какво да вземем за подарък, какво искаме за подарък, кой е най-добрият подарък? Най-големият, но най-малко излишният. Най-изненадващият, най-затрогващият, най-специалният.

Парите нямат значение, само да го намерим - за всички тях, близките. Но и за себе си да знаем, за да им отговорим честно, като ни питат какво искаме, от какво имаме нужда, с какво да ни помогнат. Да се улесним и тази година да сбъднем тайнството на голямото подаряване.

Нека да затворим очи. Нека да повикаме мислено своя подарък. Нищо не се случва, разбира се. А и какво очаквахме? Трябва да знаем, че най-големия подарък можем да си го поднесем сами. Без картичка, но с много дълга панделка. Толкова дълга, че като я дръпнем, губим представа колко време е минало, докато видим резултата. Ала щом се докоснем до съдържанието, се понасяме към небето от щастие, леки като перце.

Истинска, неподправена красота! Неслучайно Майка Тереза е казала, че "Най-красивият подарък е прошката".

И най-трудният също! Защото, за да простим, трябва да се променим. Трябва да видим извършителя по-пълно , дори когато той всъщност сме самите ние - едновременно като добър и като лош. Да прозрем и слабостите му, отвъд неговата сила, и да се откажем от идеализирания образ, който сме си изградили за него.

"Ако само обвиняваш, без да поемеш своята част от отговорността, няма как да се случи прошката", по думите на д-р Гила Офър, психоаналитик и преподавател в университета на Тел Авив.

Прошката е безценен подарък! Което не означава да забравим! Прошката не е изтриване на паметта, а съзнателно решение да пуснем миналото на свобода. Тя е отказ от гнева и тъкмо затова е най-големият подарък.

Още през 1978 г. хирургът Дабни Юин, специалист по кожни изгаряния, открива лечебната сила на прошката. Като дежурен в спешната помощ на болница в Ню Орлиънс, той се изправя пред тежки случаи. Като например, пациент, подхлъзнал се и паднал до коленете в разтопен алуминий.

Онова, което прави д-р Юин в конкретната история, а и в много други, шокира тогавашните му колеги, но днес е известно в сферата на медицинската хипноза като индукция. Той инструктира пациентите си да се отпуснат, да дишат дълбоко и да затворят очи. Казва им да си представят, че засегнатите части от тялото им са опаковани в лед. И добавя още една молба - да се освободят от гнева и да (си) простят. Вярва, че така увеличава шансовете им да се възстановят и практиката му скоро го доказва. Мъжът с жестокото алуминиево изгаряне е заплашен от ампутация, но вместо за месеци, се подобрява за 18 дни!

Обяснението според Юин е, че пациентите с изгаряния в спешното често са ядосани, не без основание. Нечия чужда грешка или тяхната собствена ги е докарала дотук, затова и те изпитват или гняв, или вина. Тези емоции не им позволяват да се отпуснат и пречат на тялото да приеме присадената кожа. "Онова, което си мислиш, се отразява на тялото ти" - казва хирургът и дава на пациентите си за пример изчервяването на лицето при изпитването на срам. Казва им: "После все ще можеш да потърсиш правата си по законов път. Има защо да си ядосан. Но засега нека оставим всичко това настрана и да насочим тази енергия към оздравяването."

Прошката прави тъкмо това. Освобождава ни от една огромна черна дупка, която досега е всмуквала силите ни и ги е цедила ден подир ден. Така че, когато простим, може и да изглежда сякаш даряваме милост на някой друг, сякаш спираме да го държим отговорен. Ала всъщност правим подарък най-вече на себе си.

"Да не можеш да простиш е като да подпираш врата, защото искаш някой да остане залостен зад нея." - обяснява американската психотерапевтка Джули де Азеведо Ханкс. "Но по този начин затворниците са двама. Ти също се оказваш застопорен от другата страна на вратата."

Ханкс разбива митовете, свързани с прощаването, настоявайки, че то в никакъв случай не е отстъпление. Прошката не е проява на слабост и не означава, че спираме да защитаваме правата си (както обещава и д-р Юин на своите пациенти).

"Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните. Принципът "Око за око" може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят." - казва Махтма Ганди. Да простим е тъкмо обратното на отстъпление. Това е начин да пристъпим напред без нито една жертва и да защитим себе си, да изберем себе си, да бъдем себе си, въпреки всичко случило се.

Най-големият подарък няма клеймо...

Сега да отворим очи. Вече разбрахме, че с някои свои действия сме наранили определени хора, че сме отлагали там, където е трябвало да натиснем. И че сме натискали там, където тялото и умът ни са имали нужда от почивка.

Виждаме и панделката. Нека да протегнем ръка към нея, към най-скъпия подарък, който някога сме си подарявали. И който се молим да получим и от най-близките ни.

Не говорим за пари, разбира се. Те нямат значение, прошката е безценна. Стига да я намерим. Или да успеем да я дадем. Дори и без да е потърсена. Най-големият подарък, за разлика от вечните въпроси на декември, няма клеймо. Но веднъж доставен, остава завинаги.

Източник: www.lifebites.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg