Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2018 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 

Традиции

 
 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, наричана в някои райони на страната Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника – отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква огъня, наричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!". Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб. По традиция на празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия – 7, защото толкова са дните в седмицата; 9, защото толкова време трае бременността и 12, колкото са месеците в годината. Според църквата, храните на трапезата могат да бъдат до 33 – възрастта, в която Исус Христос се жертва, за да спаси човешкия род. Трапезата трябва да бъде богата и да включва всичко, което се произвежда в домакинството като варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят четирите краища на света. В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване – зимният обичай за плодородие, здраве и късмет. В Коледуването участват млади мъже – скоро оженени, сгодени или ергени. Наричат се коледари, като в различните части на страната думата може да звучи и като коладници, коледаре, коледници. Те започват подготовката си още на Игнажден – 20 декември, когато се сформират отделните коледарски групи, определя се водачът им, който трябва да е по-възрастен от останалите и женен, учат коледни песни, подготвя се облеклото. Традицията повелява коледуването да продължи от полунощ до изгрев слънце. Според преданията именно по това време се появяват свръхестествените същества като караконджули и таласъми. Вярва се, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят. Коледарите пеят по пътя, пред вратата и в къщата. Обредните песни, които изпълняват, са различни, зависят от мястото, на което са и човека, за когото пеят. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния до най-малкия. С песните си коледарите пожелават добра реколта и здраве на семейството, като първата най-често започва с думите:

"Стани нине, господине!

Тебе пеем, домакине!

Добри сме ти гости дошли,

добри гости, Коледари!"

Домакините обикновено даряват коледарите с кравай, пари, вино, а самият обичай завършва с угощение, на което се събират всички коледарски групи. Продуктите, които останат след него, се даряват на бедните, а парите – на читалището, училището и църквата. На Коледа, след църковната служба, всички се събират на хоро, което според вярванията, символизира дълголетието. Вечерята на 25 декември е много по-богата от тази на Бъдни вечер, защото вече е позволено да се яде и месо. И накрая, но в никакъв случай на последно място, не забравяйте да си пожелаете нещо в полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа! Според преданията точно тогава небето се разтваря и всяко желание непременно се сбъдва!

Източник: www.lifestyle.framar.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg