Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2019 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Силуети  
 

ПРОЗОРЕЦЪТ НА БОЛНИЧНАТА СТАЯ

         Двама сериозно болни мъже обитавали една и съща стая в болницата. На единия му било позволено да се изправя по един час дневно, за да може да се отече течността от дробовете му. Той лежал на леглото точно до единственият прозорец в стаята. На другия не му било позволено да се изправя и трябвало непрекъснато да лежи. Единственият начин да си запълват времето е като разговаряли. И те разговаряли с часове: за съпругите си, за семейството, за домовете си, за работата, за службата им в армията, за местата, където са ходили на почивка.
         Всеки следобед, когато мъжът от леглото до прозореца се изправял, той прекарвал времето си описвайки на своя другар нещата, които вижда навън. С течение на времето мъжът в другото легло започнал да живее за тези едночасови периоди, през които той сякаш успявал да усети целият живот и цветове на света отвън.
         Прозорецът откривал гледка към парк с красиво езеро. Патици и лебеди плували във водата, дечица пускали хартиени лодки, млади влюбени се разхождали хванати ръка за ръка сред цветя с всички цветове на дъгата. Величествени стари дървета украсявали пейзажа, а силуетът на града се виждал в далечината. Докато мъжът до прозореца описвал всичко с най-дребните детайли, болният на леглото затварял очите си и си представял, че е в центъра на тази живописна сцена.
         В един горещ следобед мъжът до прозореца описал преминаването на параден марш. Въпреки, че другият човек не можел да чуе шума, който се носеше от парада, той можел да го види с ума си – като джентълмен, който го наблюдава от прозореца, изцяло благодарение на описанието на своя добър съквартирант. Така изминали дни и седмици.
         Една сутрин, сестрата дошла както обикновено да донесе вода за техните сутрешни тоалети, но открила безжизненото тяло на мъжът от леглото до прозореца. Той бил починал в съня си. Тя се натъжила много и заплакала, докато извикала санитарите да отнесат тялото на мъжа.
         Другият мъж изчакал да мине малко време и след това помолил да бъде преместен на леглото до прозореца. Сестрата, която помолил била щастлива да направи това и дори след като го преместила с помощта на един санитар се уверила първо, че се чувства удобно и след това го оставила сам.
         Бавно и изключително болезнено, човекът се изправил на единия си лакът, за да отправи първия си поглед през прозореца на болничната стая. Най-накрая той щял да изпита радостта да види всички красиви неща със собствените си очи!
         Бавно се завъртял, за да може да насочи погледа си точно през прозореца. За негова огромна изненада през него обаче се виждала грозна сива стена. Човекът се натъжил много. Попитал сестрата какво би могло да е принудило неговият починал съсед по легло да му описва всички тези прекрасни неща, които той бил чул. Сестрата отговорила, че човекът е бил сляп и не е виждал дори и стената през прозореца.

Тя казала: “Вероятно просто е искал да те окуражи”.

Неизвестен автор

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg