Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2019 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ
o

 

 

 

 

 

  Делници и празници  
 

ВЪЛНУВАЩО ПОСЕЩЕНИЕ ДО СЛЪНЧЕВИЯ ДОБРИЧ

         На 08.10.2013 г. се отзовахме на поканата за обмяна на опит от председателя на ТО-НАСГБ Добрич – Калинка Ковачева. Понеже е трудно придвижването от Горна Оряховица до Добрич, обърнахме се с молба към кмета на града – Добромир Добрев за транспорт от Общината. Кмета се отзова веднага и в уречения ден потеглихме към нашите приятели с добро настроение и много усмивки. Посрещнаха ни с радост, цветя, прегръдки и целувки. Посетихме етнографската къща в града, където от вратата още ни посрещна лъчезарна и усмихната екскурзоводка. В двора имаше запазен кладенец и чемшири, които бяха интересно оформени с форма на яйце. Тази е единствената къща оцеляла от времето и е била собственост на богат човек. Видяхме детска люлка, котли и други битови принадлежности. Къщата се състоеше от много стаи, но не можеш да влезеш в някоя от тях поотделно, а от една в друга. Учудващо беше, че живущите са спели на земята, защото са нямали легла. Направихме си снимки за спомен, благодарихме за беседата и се разделихме с екскурзоводката. Домакините ни заведоха към музея на старинния град. Къщите бяха покрити с турски керемиди, както е било на времето. Музея тук не работеше за посетители, но домакините се бяха погрижили да се отвори специално за нас. Трудно ми е да разкажа за всички неща, които видяхме и чухме от разказите на екскурзовода, но ще спомена едни от най-важните. Тук се намира откритото злато край Дуранкулак, което никъде другаде по света не се среща. Най-големия акропол с 1200 гроба е намерен в този район. След музея отидохме в клуба, където Калинка Ковачева ни разказа за дейността на ТО-НАСГБ Добрич и подари на ТО-НАСГБ Горна Оряховица стенен часовник за спомен от гостуването ни. Всички членове получиха символични подаръчета от сърце. Направи ни впечатление, че членската маса е много задружна, помагат си един на друг и не пропускат отбелязването на нито един празник. Председателят на ТО-НАСГБ Горна Оряховица, също разказа за живота и дейността на териториалната си организация. След това се премина към веселата част, която включваше томбола с изненади, почерпка, пиене, танци и различни весели и забавни разговори. Не усетихме как премина гостуването ни в гр. Добрич и си тръгнахме с добро настроение и скъпи спомени от преживяното.

Иван Лицов

* * *

         8 октомври бе много хубав ден за нашия Управителен съвет на Териториалната организация на сляпо-глухите в гр. Горна Оряховица. Тогава имахме уникалната възможност да посетим слънчевият, неповторим и красив Добрич, където осъществихме среща-обмяна на опит с местните сляпо-глухи. Екипът ни начело с председател Иван Лицов и членове: моя милост Димитър Димитров и Иван Кожухаров, председателят на Контролния съвет на НАСГБ Маринка Маринова и сътрудничката ни Катя Кряжева останахме силно очаровани и приятно изненадани. Добруджанци, водени от техния председател – учтивата, любезната, сладкодумна и винаги носеща весела усмивка и положително настроение г-жа Калинка Ковачева заедно с членове, ни посрещнаха изключително горещо и приветливо. Гостуването ни стартира с посещение на етнографския музей, където разгледахме интересни изделия, свързани с богатите фолклорни и житейски традиции на златна Добруджа. Дойде ред и на стария Добрич и разходката из калдъръмовите улички. Впечатлени сме от красивия център на града с бликащите цветни шадравани и прекрасни градинки. Градът е чудесна атракция, привличаща наши и чужди туристи. Вълнуващите моменти обаче не свършват. Началото на истинските емоции бе поставено след пристигането ни в клуба на Териториалната организация, където заваляха куп изненади към нас. При отварянето на вратата ни посрещна друга част от членовете. Бяхме трогнати и развълнувани. Започнаха да ни поднасят букети с цветя, китки здравец, домашно приготвени пити и най-различни вкусотии от самите членове. С много настроение и усмивки протече нашата среща. Така беше даден обяд в наша чест. Споделихме взаимно всичко, което ни вълнува от ежедневието. Всеки имаше какво да разкаже за своята организация. Припомнихме си моменти от спортния празник и фестивалът на художествената самодейност, състояли се в Пловдив през месец септември. Направихме си чудесни снимки. Настъпи друг важен момент. Като подарък за нашата организация председателят Иван Лицов получи стенен часовник. Подаръци имаше и за всеки, но малки и скромни от сърце. Спретнахме весел купон, в който градусът на вълнението рязко се повиши. С музика, песни и танци прекрасно се забавлявахме. Тази година организацията в Добрич отпразнува своя 15-ти рожден ден. Ние от своя страна можем да им пожелаем здраве, щастие, късмет, постигане на много успехи във всички начинания! Впечатлени сме от перфектните условия и климат, с които разполагат. Уютната и гостоприемна обстановка кара всеки да се чувства добре дошъл на добруджанска земя. На земните хора Бог дава само добро. Скъпи добруджанци, позволете ни да изкажем своята благодарност към Вас за веселото посрещане и отделеното време, за приятното удоволствие да бъдем заедно, защото Вие сте нашите истински приятели в лицето на Калинка Ковачева. Особено сме щастливи, че Ви има и хора като Вас заслужават голямо внимание. Неповторимият спомен от нашата среща дълго ще живее в нашите сърца. Нека нашето приятелство носи много позитивни емоции и добра комуникация помежду ни, която да укрепва усилията за по-добър живот и спомага за полезното развитие и винаги да правим добро както на самите нас, така и на останалите. Бъдете здрави и щастливи и Бог да е с Вас!

Димитър Димитров


ЕДНА ЧУДЕСНА ИНИЦИАТИВА!

        По решение на УС на ТСО – Асеновград на 21 и 22 септември т.г. беше организирана екскурзия. Маршрут: Асеновград – Пампорово – Смолян – Златоград с нощувка – Гърция. Водачи на групата: Иван Шопов – председател и Алекси Ладжев – заместник председател. Свежо утро, пълен автобус, прекрасно настроение... И на път. Първа спирка Пампорово – посещение на църквата “Успение на Пресвета Богородица”. По автобусния микрофон Пенка Христозова вече е съобщила богата информация за обектите, които ще се посетят. Та всички знаят, че през 1933 г. се слага началото на родопския курорт и престижен ски-център днес – Пампорово; че името му идва от керванджийските мулета на Райчо Белев, които като пампор (влак) се виели из планинските пътеки. А църквата, построена изцяло от дарения, е осветена през 1999 г. Великолепните стенописи, проектирани и изпълнени от проф. Тома Върбанов и Вера Томова през 2003 г., дърворезбованият иконостас и звучащата църковна музика на запис внушават молитвено смирение... Автобусът се спуска към Смолян. Някой се е погрижил в този момент да зазвучи песента за Дельо хайдутин. До Общината в Златоград има негов паметник, а недалеч от там е мястото, където е бил смъртно ранен между 17-ти и 18-ти век. В Смолян пък живее Валя Балканска. Нейното изпълнение на песента за легендарния хайдутин и до днес лети в космоса. В Смолян групата посещава храма “Св. Висарион Смоленски” до Планетариума, осветен на 2 юли 2006 г. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от 17-ти век. Втори по големина в България – след “Св. Александър Невски” – София. Камбанарията му е 32 м. висока. Има 11 камбани, от които най-тежката е 2 т.. Главният иконостас е изработен от Кънчо Цанев. Иконите са рисувани от иконописци под ръководството на Елена Дечева и Дечко Дечев. Строежът е финансиран от частни дарения – около 3,5 милиона лева. Групата попада на църковния ритуал “Прибиране на Светия Кръст от Кръстовден”, изпълняван от отец Запрян. Духовно обогатени, отново на път. През Мадан за Златоград. Беловидово и Алтън Касаба са някогашни имена на това селище, намиращо се днес на 5 км. от гръцката граница. Нощуване в хотел “Гребенци”. Но преди да дойде време за сън, има още интересни неща да се случат. В трапезарията на хотела – среща-разговор с председателя на РСО – Смолян Теменужка Миткова, сътрудника Златко Златков и председателя на организацията на инвалидите в Златоград Сашо Байрев. Втората част от срещата е с развлекателен характер – с акордеона на Златко Златков, с песните, изпълнени от Иван Шопов и Теменужка Миткова.
         Кулминацията на този ден обаче предстоеше. Златоградският Етнографски ариален комплекс с реставрираните старинни къщи: Александровите къщи, Згуровата къща, Таневата къща, Пачиловската къща, Етнографския музей и много още; надписите: цървулджия, тъкачница, сарачь, грънчарь, дюкянь, гостилница и т.н. създават завладяваща екзотика. Тук от ранните вечерни часове, та до късна доба се вихреше веселие. Наредените маси по калдаръмената улица, предлаганите традиционни ястия, превъзходните вина, българската и гръцка музика на живо бързо катализираха настроението. Виха се хора, игра се сиртаки... Част от това веселие беше и асеновградската група. Така е, когато присъстваш на празника на града. Следващият ден, за съжаление, донесе разочарование и огорчение, а за ръководителите на екскурзията допълнително напрежение. По план в този ден предстоеше влизане в Гърция – през Ксанти до курортното селище Миродато на Бяло море. Въпреки безупречната предварителна организация, уви, това не се случи. Трите ангажирани микробуса от Златоград за групата не бяха допуснати на гръцка територия. Причината?! Забрана за МПС над 2 тона поради профилактика на пътя, а микробусите бяха поне четири тона. Стигаш до граничния пункт. Чакаш половин час дано стане някакво чудо. Чудо не става! И обратно. Курсът платен, но неосъществен. Фирмата се оказва коректна и връща парите. Ами главоболието и напрежението кой ще ги върне?! Автобусът потегля към Асеновград. Огорчението се превъзмогва и доброто настроение отново завладява всички. Та нали преди това имаше един незабравим ден. Колко по-хубаво, обаче, щеше да бъде, ако към този незабравим ден беше прибавен още един. Какъвто беше замисълът!

Йордан Кожухаров


ДЕНЯТ НА БЕЛИЯ БАСТУН –
ПРАЗНИК ИЛИ ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ?

         Всяка година 15 октомври се отбелязва като ден на белят бастун от слепите граждани на България. Някои от нас му се радват толкова много, все едно на този ден е настъпила Коледа. Други, затворени между четирите стени на старите, олющени и неугледни общежития, не знаят дори кога и кой се е сетил да отдаде полагаемата се почит на най-древният помощник на незрящите хора. Ако трябва да бъда честен, дори и аз не съм много наясно с това, не толкова кога и кой, а защо. От позицията на сляпо-движещ се човек с почти 20-годишен стаж, напоследък се замислям кому е нужно цялата тази помпозност. Събираме се на този ден някъде сред природата, хапваме, пийваме, организираме състезания за да покажем колко сме силни и как добре умеем да скачаме на въженце. Минаваме като на конвейер определен маршрут, показвайки способностите си по ориентиране с бял бастун и демонстрираме малко повече от нужното самочуствие. И никой не се замисля дали не е по-добре парите, които се дават за тези два три часа уж разнообразен живот, да се вложат в нещо по-необходимо от бирата и кебапчетата. Като например подобряване на околната среда, в която живеем, пътната настилка в нашите комплекси, в течащите покриви на общежитията. Накрая си тръгваме весели и засмени към домовете. На другият ден за съжаление, всичко започва по старому. Тротоарите пак са трудно проходими и недостъпни не само за нас слепите, ами и за здравите хора. Колите са заели нашето място за движение по тях. Ние се опитваме да се придвижваме, движейки се по платното и за тази високо проявена храброст получаваме от шофьорите за награда цветисти благословии по адрес на родните ни майки, а за десерт мръсна вода и кал от изплисканите нарочно локви. В големите хипермаркети се луташ из наблъскани щандове и се чудиш как да се самообслужиш в този хаос от стоки. Как никой досега не се сети да отвори работни места за слепи брайлисти в тях. Хем щеше да облекчи нашето и без туй напрегнато ежедневие, като на всеки артикул направи и брайлов надпис. При толкова много програми за заетост и преференции за работодателите, наемащи на работа хора с увреждания, умът не ми стига да разбера защо е така. В градския транспорт положението не е по-розово. Колко малко трябва при днешните технологии да се инсталират звукови уредби, които при отваряне на вратите да съобщават кой номер е превозното средство и как се казва спирката, на която се намираш в момента. Проблемът със звуково сигнализиращите светофари може да се каже, че е почти преодолян, поне в по-големите градове. Но пък в подлезите все още има какво да се подобрява и усъвършенства. В тях липсват обозначителни релефни линии, по които слепите могат да се ориентират и движат спокойно без да се блъскат в изнесените извън павилиони маси и разположените по земята стоки на пишман продавачите. Ей така вървиш и преодоляваш препятствие след препятствие, а когато се прибереш в къщи жив и здрав, чудиш се изобщо как си оцелял. Някои от нашите колеги и приятели по съдба обаче нямаха този шанс. Нели Камбурова от Кърджали беше премазана на пешеходна пътека и умря след много мъки в болницата. Наскоро на прав път в София блъснаха председателят на спортната федерация на слепите Иван Янев, който в момента лежи, прикован на легло с два счупени прешлена и дузина тежки травми по цялото тяло. Обикновено ние, българите в такива случаи за собствено оправдание и успокоение казваме: Когато ти е писано нещо да стане – не можеш да го избегнеш, каквото и да правиш. Звучи оправдателно, извинително, но не оправя нещата. Самите ние, слепите имаме вина цялата тази ситуация да ни обгръща и задушава. Малко се борим за правата си и като че ли, още по-малко обръщаме внимание на апатията, която ни е обзела напоследък. Всеки се грижи за собственото си оцеляване и не вижда колко трудно е да се бориш сам с административните, бюрократични недоумици на държавните властимащи. През изминалите една-две години се хвърлиха милиони за рекламиране на какво ли не. За фабрики за грънци, за декодери, за още куп никому ненужни и вредни продукти. Колко ли щеше да струва да се направи едно телевизионно предаване, в което хората два-три пъти в седмицата да бъдат запознавани с проблемите на слепите. Да се разясни по подходящ начин какво е предназначението на белия и червено-белия бастун в нашият живот. Да разбере гледащото общество, че пръчката която незнайно защо наричаме бастун не служи за гонене на мухи и лоши духове, а за помагане при придвижване на слепите. „Тя”, или „той”, е и предупредително средство за околния свят, показвайки му, че не трябва да се пази от нас и да плаши децата си с нас, а да ни зачита като живи същества. Само да можехме малко и ние да се понапънем и да поискаме това онова. Но не като ходим по парковете и градинките и чакаме някой да дойде и да ни реши проблемите, а да хванем бастуните и да излезем на улицата. Там, където са отворените шахти, разбитите тротоари и неработещите светофари. Да ни видят живеещите в нашия град, нашата страна, ако щете в целия свят какви сме, що сме и за какво се борим. От заравянето на главата в пясъка нямаме никаква полза. Време е ние, слепите да разберем, че спасението на давещия се наистина е дело на самия давещ се.

Кирил Дамянов


ВСИЧКО СТАРЕЕ, НО НЕ И ДУШАТА!

         През октомври слънцето е плахо и с несигурност брои своите стъпки, също като белия бастун. Стъпките са смели, когато има обич, вяра и надежда. Тези добродетели са част и от света на незрящите, които не забравят, че силата е в тях, приемат я и с болката продължават напред. На 15.10.2013 г. членовете на ТСО на слепите и сляпо-глухите Асеновград за пореден път отбелязаха този ден. Г-н Иван Шопов и г-жа Пенка Христозова посрещнаха всички. Общинското ръководство също уважи Денят на белия бастун. Прочетен бе поздравителен адрес от кмета д-р Караиванов, а председателят на съюза на незрящите есперантисти г-н Владимир Желев запозна аудиторията със значението на белия бастун. Следваше слово за този ден, както и викторина с въпроси от живота на организацията, историята на цар Иван Асен 2 и Асеновград. Г-жа Лушка Маджарова, която винаги е била пример за подражание и борбен дух, печелила много медали от спортните игри, рецитира свои стихове. Песните, цветята и наздравиците бяха много. Всички си пожелаваха повече здраве, борбен дух, слънце и светлина.
         Всичко старее, но не и душата, защото и мечтите нямат възраст. А времето е сега. Никак не е лесен животът без светлина. Тревожно или мило все ни прегръщат годините, затова тук и сега трябват обич и уважение. Тези хора го заслужават! Те са победители на мрака! И се питам дали сме достатъчно добри към тях на улицата, в магазина, навсякъде?!

            Слушаме ли, мили хора, как белият бастун тихо стъпките брои?

Славка Ставрева


ТУРИСТИЧЕСКИ ПОХОД ПО СЛУЧАЙ
10-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ

         На 23.10.2013 г. – сряда, около 9:00 часа членовете от ТО на сляпо-глухите в община Неделино се събраха пред фонтана в центъра на града.
         Заобиколен от всички страни от членове и придружители на ТО на НАСГБ от Неделинска община, председателя на организацията Стойко Карамфилов приемаше поздравления по случай юбилейния празник – 10 години от създаването на ТО на НАСГБ в гр. Неделино.
         Въпреки, че председателя предложи купона да започне в 10:00 часа в предварително уговорено заведение, като че ли всички се бяха наговорили в един глас и казаха: Отиваме на туристически поход в местността „Черешка”.
         Без никакво възражение председателят Стойко Карамфилов взе акордеона и всички запяха задружно песента „Хайде девойко да идем” и потеглиха с песен към местността „Черешка”, където се провеждат туристически събори. След около половин час хижа „Черешка” беше превзета и угласена от песни и весели закачки. Като че ли и времето беше с нас – хубаво слънчице печеше. Жените-придружители бързо си разпределиха функциите на домакини и се заеха да приготвят обяда. Най-хубавото в този слънчев ден беше на поляната, постлана с родопски одеала. Започнаха и изненадите. Всеки наизвади по нещо сготвено – предложи се родопски качамак, 3 чинии с колаци „палачинки”, родопски клин, пататник, тиквеник и други родопски деликатеси. Но това не беше всичко. Мъжете за да не останат „по-назад” запалиха огън и направиха жарава. Някои от придружителите на мъжете се заеха с приготовленията по обяда. Имаше кюфтенца и пържолки, пекани върху жарава. След като всичко беше готово и сложено на трапезата върху родопското одеало, всички седнаха около нея. Стойко Карамфилов отвори една бутилка домашна ракийка и почерпи присъстващите. Председателя на ТО-Неделино прочете поздравителния адрес от председателя на НАСГБ – Димитър Парапанов и пожела на всички много здраве и дълголетие.
         Сред така богатата трапеза и добро настроение започна веселието. Родопските гласове огласиха гората и чудната природа с песента ”Бела съм, бела, юначе” и много други, със съпровод на акордеон Стойко Карамфилов. И така, с песни и хумор измина един незабравим ден и неусетно дойде вечерта. Всички колективно и с песни слезнахме в града и се разделихме с пожелание за здраве и по-често да имаме такива незабравими мигове.

Стойко Карамфилов


НАЦИОНАЛЕН ПАРА ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

         На 24 и 28 август тази година в НЦСРС “Св. Георги”, гр. Поморие, се проведе Национален пара турнир по канадска борба. Спортното мероприятие бе организирано от сдружение "Спортен клуб за рекреация, интеграция и спорт “Сварок” с председател Недко Недев. Красимира Георгиева бе ръководител на проекта по организиране на спортното състезание, а финансирането е по Фонд „Социална закрила“. Целта на мероприятието бе да даде възможност на хора от различни градове на страната и с различни по степен и вид увреждания да се срещнат на едно място, да споделят проблемите и надеждите си и да премерят сили в атрактивния и прохождащ все още у нас спорт канадска борба.

Красимира Георгиева

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg