Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2019 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Абонамент
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

  Силуети
 

ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ – АВТОРЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ХИМН "МИЛА РОДИНО"


      1885 година. Виена, пристанището на Дунава.
      Двадесетина български младежи, сред които е и Цветан Радославов, са прекъснали внезапно следването си. Обявена е Сръбско-българската война.
      Кайзер Франц Йосиф – император на Австрия, подкрепя открито Сърбия.
      Цветан Радославов бърза да се зачисли доброволец. До скромния му куфар е и цигулката му. В първа класа на корабчето се чуват чужди песни, обидни за България. Българите на корабчето са смутени. Цветан се затваря в каютата. Мъчи се да не чува. Нахвърля стихове. Хрумва му, че може да потърси мелодия на стиховете. Хваща цигулката.
      Така, още с листче в ръка, той се връща при приятелите си. Запяват, отначало плахо, "Мила Родино", цигулката приглася. В онзи миг се ражда песента "Горда Стара планина", която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията той използва известното в родния му край Свищовско хоро. Текстът на химна е променян многократно, за последен път – през 1990 г.

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!


      Поради късогледството му, на Цветан Радославов е отказано да бъде зачислен към бойните части. По негова молба той е изпратен във военния сектор на Червения кръст, където като обикновен санитар се грижи за ранените.
      Всъщност кой е Цветан Радославов? Поет, музикант, художник, драматург, лингвист, познавач на санскрит, психолог, философ, но преди всичко обикновен българин, осъзнаващ своята мисия.
      В софийските си квартири Цветан Радославов неизменно окачва над леглото си портрета на майка си – Паунка. Дръзка жена, която със собствената си ръка от името на женското дружество "Съгласие", написва "Благодарственият адрес" към жените в Единбург, които вдигнали глас след кланетата през 1876 г.
      Дружи със Симеон Радев, който пише за него: "Цветан Радославов беше за мен загадъчен. Учител по философия в една от гимназиите, носеше се легенда за неговата ученост."
      През 1888 г. Радославов става учител в Априловската гимназия в Габрово и неин библиотекар. Воден от стремежа си към наука и знание през 1893 г. той отива да учи отново, този път в Лайпциг, където изучава философия, санскрит, стара история, класическа филология. Негов състудент там е Пенчо Славейков, като и двамата са удостоени с приемането им за членове на две от немските академични дружества – философското и литературното.
      През 1897 г. Цветан Радославов се завръща в България и става учител в Мъжката гимназия в Русе. Преподавателската си дейност продължава в Първа софийска мъжка гимназия, където е учител на бъдещия цар Борис III, а през 1903 г. е преместен във Втора мъжка гимназия.
      Една интересна случка от 24 май 1920 г. Цар Борис III е на парада на учащите се. Съгледал в колоните своя бивш учител, царят с висок глас се провиква:
      – Здравейте, Господин учителю!
      Радославов не чува и тогава царят спира парада, пресича ученическата редица и протяга десница на учителя с думите:
      – Поздравявам Ви с нашия най-голям празник, скъпи учителю!
      Следват и други пожелания, след което царя се връща на мястото си и колоната продължава.
      Цветан Радославов е роден в град Свищов през 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина й Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов.
      След откриването на Трета мъжка гимназия по свое желание е включен в нейния състав, за да остане до пенсионирането си при децата на народа.
      Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика, логика.
      Изявява се също като талантлив художник, етнограф и нумизмат. Рисува пейзажи и исторически картини. Участва в научни излети и публикува своя труд "Титлите на българските владетели", в който доказва, че владетелската титла "цар" има български произход.
      Дългогодишен приятел с Алеко Константинов, Радославов тежко преживява убийството на приятеля си. В първото издание от 1895 г. под заглавието "Бай Ганьо прави избори" Алеко вписва: "Този очерк посвещавам на моя неотделим приятел Цветан Радославов".
      В последните три години от живота си Цветан Радославов се завръща в родния Свищов. Най-любимото място в Свищов за него е музея "Алеко Константинов", където ходи всеки ден и помага в пряката музейна работа на уредниците.
      Дълги години за българската културна общественост остават неизвестни времето и обстоятелствата, при които е родена любимата на всяко българско сърце песен "Мила Родино". Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния "батьо", а те с удоволствие я пеят на семейните сбирки. Не знаят и колегите и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като народна, а причина за това е пословичната скромност на твореца й. През годините Цветан Радославов потвърждава своето авторство единствено, когато е разкрит случайно от един от посветените в тайната.
      А песента полита и до днес като пойна птица, носейки се из цялата страна.

 

Източник: www.bulgarianhistory.org

Нагоре
Към Съдържанието на броя

Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg