Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

 
Усмивки
 
 

СТИХОТВОРЕН ХОРОСКОП – ДЕВА

Девите са умни, разсъдливи,
ту сърдити, ту добри, вежливи.
Във живота хитро се нареждат,
даже и роднините подреждат.
Ще направят всекиму услуга,
но в замяна...ще поискат друга!
Мъж ли е – той все анализира,
"цаката" на всичко ще намира.
Винаги ще прави точни сметки –
за бензин, за дрехи, за подметки.
Пипне ли в ръцете власт голяма –
друг не ще я вземе – начин няма!...
Ако е жена, е услужлива,
принципна и доста паметлива.
Като Пенелопа уж ще чака...
Дева си е, но изневерява
и съпруга ловко изиграва.
Лъже, маже....и целта постига,
но духовното не й достига!
Близък ли си – теб ще те зачитат,
чужд ли си – теб ще те изритат!
Рибите им знаят номерата –
Винаги засичат им белята.


НЯКОИ ПОЗАБРАВЕНИ И ДРУГИ СПЕЦИФИЧНИ НАШИ ЕЗИКОВИ ПЕРЛИЧКИ, ЗА КОИТО ЧУЖДЕНЦИТЕ МОГАТ САМО ДА НИ ЗАВИЖДАТ

Нека се позабавляваме и посмеем с текста на Кристина Колева на някои позабравени и други специфични наши езикови перлички, за които чужденците могат само да ни завиждат. И да си припомним, че всичко, що е наше, ни прави такива, каквито сме:

Чоглаво ми е на чутурата днес. И как не? Като преял кон обикалям дома и все ми е смарангясано. Шо ле?

Завчера ми беше такова едно шугаво. Цял ден се мандахерцах насам-натам на теферич я с таратайката, я с кракомобила. Кат тръгнъх, не съ спрех. Ама не бачках ич. И шефът ми вдигнал мерника, чак на жената мe изтропал.

Пък аз – кеф ти до ланалъка, кеф ти до хоремага. Джитках последно със стария таралясник, дето вдига страшен джангър. Гъзнисах го зорлем пред кръчмата и джвакайки през локвите от спукания канал се качих горе. Тамън по мръкнало стана тая работа.

Вътре пълно с авери. Сите нехранимайковци. И язе кат них. Дет викат надолу из пиринско "Джяволу порачва печ чилаа виино и едноо чилоо рачиийь бес чебаапчета". Нашморцахме се до безпаметност. Сал кат станав да си въря помня. От зор не нацелих колата, пльокнах се в локвата до нея барем. И нали съм карък – на гръб паднах, носа си ожулих. И ми се чини, че опънах петалата.

Ама де късмет, де.

Колко съм хъркал там не знам, ама зарана се осаферих. Брулнах колата по пътя в един гьол и продължих пешачката. Влизам дома, а жена ми – фльорцата, застанала на вратата на Ф, наточена като крокозъбел. Почна ма отдалеч. Пита ма как съм. Аз й викам: Кат муха в мляко. На убуу място, ма са дави.

И кат се развряка оная ми ти кикимора. На маскара ме направи. Ни съ сящъ, чи съм фурладисъл и без туй. Натаралянкал съм се бил, бил съм са бил напил и й думали комшийките-чинките, че съм са бил бил. На кестерме ми църцорел чучурът, затуй съм бил подгизнал. И какъвто съм шемет, таралясника съм бил забил баш в шанецът край пътя.

Страшен съм бил кукумицин цяла нощ да не нацеля улицата. С такъв киликандзер кат мен не щяла повече да се кахъри. И какъвто съм бил хвалипръцко, пак съм щял да смъцафръцам някоя лъжа, разбрицвайки ципа на галоша, докато го изхлузя. Изпедепцал съм се бил в шикалкавенето, ама все съм се нахендрял балъшки на разни изкилиферчени анджаклами. Всичко й било ясно кат бял ден.

Пък аз къвто съм вързал езика на фльонга, вместо да й се одзверя по мъжки с едно Да бе, да, й викам само Не. Бах мааму и изкуфелник.

Набива ми канчето някое време, аз само мълчах. Откъде й дойде на тая фльорца наум да ми вика миндил, па кат палнах моторетката. Като се разлютих, че не може да ми нервничи като кисела бабичка. А фарфалаците стреснати излязоха от одаята и гледат ту мен, ту нея. Па като прихнаха да се кикотят – хептем ми смарангясаха настроението.

Какво си врат носовете дето не им е работа? Да си се бъцкат с техните си джунджурийки, джаджи, джиджавки и финтифлюшки и да не ме настъпят по мазоля.

Ама чунким имам друг избор, освен да съм джаста-праста?

И вместо да слушам повече тинтири-минтирици, както съм си сдухан и без това, само се тръшнах на дивана и се отнесох в небитието. Та от кривата стойка сигур ми се е изкинала шията и сега как боли кратуната, знай ли се.

И туй то. Намрънках ви се.

Ваш приятел верен, Босилчо Перков Крачунов, мъж на Автономка и зет на Гугутка, баща на Чайка и Родоп, калеко на Пульо, свако на Стафидка, вуйчо на Европ и лелинчо на Рибка.

Статията е публикувана по предложение на Ангелина Кръстева.

Източник: https://izumitelno.com

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg