Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

  Хоризонти
 

ПО СТЪПКИТЕ НА ХРИСТОС: ПЪТЯТ КЪМ ГОЛГОТА

Само преди дни посрещнахме най-голямото чудо и най-великото събитие за всички християни - Възкресението на Исус Христос. Смъртта е победена! Всеки вярващ в Него, всеки уповаващ се на заповедите Му "и да умре, ще оживее" (Иоан. 12:26). За да приветстват големия празник, хора от цял свят се стичат към Йерусалим, за да посетят най-свещеното място - Божи гроб. Напливът на туристи е нестихващ, независимо от сезона. Около Великден обаче потокът както от чужденци, така и от местни, се увеличава неимоверно. В края на Страстната седмица ежегодно хиляди богомолци от целия свят тръгват по стъпките на Божия син в последния му земен път.

Изглед към съвременен Йерусалим

Via Dolorosa - "Пътят на страданието" очертава стъпките на Спасителя в последния му земен път - от мястото на осъждането до мястото на разпятието му. По дългата половин километър стръмна уличка в Стария Йерусалим, с тежък кръст на раменете, вървял Исус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт - Голгота.

Кръстният път започва от Лъвската порта в мюсюлманския квартал и стига до гроба Господен в християнския квартал. Разделен е на 14 спирки, всяка от които е свързана с определена случка по време на мъчителното изкачване. Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Девет са по тясната Via Dolorosa, а последните 5 се намират в храма на Божи гроб.

За начало на Пътя се смята Преториума - крепост на Марк Антоний, седалище на римския гарнизон, където Исус е разпитан и обвинен на кръстна смърт от Пилат Понтийски. Смята се, че именно тук прокураторът на Юдея показал Исус пред народа и произнесъл думите: "Това е човекът!" (на латински "Ecce Homo"). Оттогава арката, част от източния вход към римския град Елия Капитолина, се нарича така. От дясната страна на улицата са два параклиса – на Бичуването и на Осъждането.

Това са местата, където Божият син е бичуван и където взима Кръста. "Обаче Той не избягал от кръста. Не се карал с Бога, не размахвал юмруци, не богохулствал. Не се опитвал дори да преговаря. Казал само: "Но нека бъде не Моята воля, а Твоята" (Лука 22:42). Тук е втората спирка от Скръбния път.

Арменски католически параклис бележи третата "станция" и мястото, на което Христос пада за първи път. Замерван с камъни, поругаван от насъбралата се тълпа, Той се сгромолясал изтощен под тежестта на Кръста. Каменен барелеф на входа на църквата изобразява този момент.

След десетина крачки се открива зданието, олицетворяващо четвъртата спирка от Пътя на страданието. Тук Исус среща майка си. Прочувствена прегръдка е последното им докосване и прощаване на този свят. Параклисът с име "Скърбящата майка" е увековечил този момент, а на входа му снежнобял барелеф описва трогателната сцена между Божия син и Дева Мария.

"А когато излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му". Матей (27:32). В памет на този добър човек, помогнал на Исус да носи Кръста, е построен неголям францискански параклис. Тук е и мястото, където Христос се подпрял на стената. Днес това е малка вдлъбнатина с неясен отпечатък на ръка. Тези две събития бележат петата спирка, откъдето Кръстният път започва да се изкачва към Голгота.

В жестока жега, безкрайно уморен, с трънен венец на главата, пот и кръв се стичали по тялото на Божия син. Вероника, състрадателна девойка, излязла от тълпата и с бяла кърпичка попила лицето му. Веднага върху плата се отпечатал неговият образ. Днес тази свещена реликва се пази в църквата "Св. Петър" в Рим. Това е шестият важен момент в последния Земен път на Христос.

Мястото,където е погребан Исус Христос

Седмата "станция" указва мястото, където Исус е паднал за втори път. Във францисканския параклис има римска колона, върху която вероятно е писана писмената присъда на Спасителя. Вярва се, че тук се намира Портата на присъдата, през която Христос напуска града и се отправя към Голгота.

На стената на гръцкия манастир "Свети Харалампий" има камък с латински кръст и надпис, гласящ "Исус Христос е Победител". Тук, извън стените на Йерусалим, е осмата спирка от Кръстния път. Божият син утешава група плачещи жени с думите "дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си..." Лука (23:28).

Исус пада за трети път е събитието, което бележи деветата спирка. Колона, вградена във вратата на Коптската църква, посочва това място. Оттук Той вече вижда мястото на разпятието Си.

Последните пет спирки са в Базиликата на Божи гроб. Малко каменно стълбище води до Параклиса на събличането. Когато войниците снемат дрехите на Христос е десетата спирка - тук е символичният връх на Голгота.

Единадесета спирка - величествена мозайка украсява мястото, където Исус е прикован на Кръста.

"И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха...А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!", разказва Евангелието на Матей (27:51-54). На дванадесетата спирка Исус издъхва на Кръста.

Камъкът на помазването, представляващ олтар, отбелязва тринадесетата "станция" - мястото, където Мария получила тялото на своя син след свалянето Му от Кръста. Тялото било положено тук за изпълнение на последното изискване – обмиване със смес от миро, алое и ароматични масла, и подготвено за погребение.

Четиринадесетата и последна спирка е самият Божи гроб. Това най-свято място за християните се намира в центъра на Ротондата в богато украсен куполен параклис. Първоначално гробът се намирал в пещера, изсечена в скалата, а Ротондата е построена върху и около нея. Свещената скала е покрита с мрамор, а над нея има рисунки, изобразяващи Възкресението. Самият гроб е покрит с гладка мраморна плоча. Над него денонощно светят 42 лампи - по 14 за Католическата, Гръцката и Арменската църква и 4 за коптските. Преддверието на гробницата е т.нар. Параклис на ангела. В центъра, в резбован пиластър, под стъкло се пази част от скалата, на която, според преданието, е седял ангелът, когато Мария Магдалина и другите жени дошли сутринта и не намерили възкръсналия вече Христос. "Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха." Марк (16:5)

Извървявайки Via Dolorosa - "Пътят на страданието", човек усеща огромната сила на това място и мистерията, която то носи. Дори и да не е силно религиозен. Но минавайки по последните земни стъпки на Христос, посланията на Божия син остават да вибрират в съзнанието на посетителите. По което и време на годината да извървят Пътя към Голгота - Пътят към безсмъртието.

Източник: www.kmeta.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg