Звук и светлина - орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България
Търсене   
Начало
Екип
Броеве за 2020 г.
Архив
Кулинарни рецепти
Козметика
Контакт с нас
линк към сайта на НАСГБ

 

 

 

 

 

  Любопитно  
 

ЗНАМЕНИТИТЕ ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА НА ФАБЕРЖЕ

По време на великденските празници се оцветяват и чупят милиони яйца. Но има такива, които не могат да се счупят, а за изработката им са използвани не писалка и бои, а скъпоценни камъни, диаманти и злато. Това са известните яйца, изработени от руския бижутер Петер Карл Фаберже. Те са 68, , изработени за руските царе и частни колекционери, в периода 1885 - 1917 г.

Петдесет и четири от яйцата са направени за цар Александър III и Николай II, 52 от тях са представени като великденски яйца. Седем от яйцата са направени за московската фамилия Келч.

Петер Карл Фаберже е един от най-прочутите ювелири на всички времена. Роден в семейството на бижутер (бащата, Густав Фаберже, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка) в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование. Наследява работилницата на баща си през 1870 г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали. В родината си бива титулуван "ювелир на Негово Императорско Величество и ювелир на Императорския Ермитаж".

През 1885 г. император Александър III поръчва на ателието на Фаберже едно декоративно великденско яйце като подарък за своята съпруга, Мария Фьодоровна. Когато получава подаръка, Мария Фьодоровна вижда едно обикновено яйце, макар и направено от бяло злато. Но това е само привидно. Яйцето се отваря и вътре има жълтък. Златен. Подобно на матрьошка, яйцето крие още изненади – жълтъкът се отваря и в него има златна кокошка с рубинени очи. Кокошката също се отваря и в нея има миниатюрно копие на императорската корона, направено от злато и диаманти, както и малък рубин, който императрицата да носи на верижка на врата си. Яйцето остава в историята с името "Кокошката".

Благодарение на мигновения успех, Фаберже получавал постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца за цар Александър III, който всяка година, до смъртта му през 1894 г., подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна; още 44 в периода между 1895 и 1916 г. за цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна.

Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство.

Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка; има запазена фотография и на още едно; други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 г. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство. Всяко от яйцата на Фаберже носи свой чар и индивидуалност.

А ето и още нещо любопитно. Най-скъпо продаденото яйце на Фаберже е било продадено на аукцион за 17,4 милиона щатски долара през декември 2007 г. То било изработено за династията Ротшилд – европейски банкери, изявени меценати, общественици и филантропи. То е също декоративен часовник с диамантено петле, което изскача на всеки час. Това го прави не само най-скъпото яйце на Фаберже, но и много скъп часовник.

Неотдавна пък уникално златно яйце на Фаберже на стойност 33 милиона щатски долара бе открито в кухнята на търговец на метали за скрап в САЩ. Собственикът го купил преди десетилетие от пазар за антики за 13 500 долара. Изчислил, че може да спечели хилядарка, като стопи златото и продаде диамантите и сапфирите, декориращи 8,2-сантиметровото яйце.

След това американецът се отказал и оставил бижуто да му краси кухнята. То си стояло там, докато една нощ през 2012 г. собственикът пише в търсачката "Гугъл" "яйце " и "Вашрон Константин", което било изписано на часовника вътре в яйцето. Натъква се на статия в британския вестник "Телеграф", публикувана година по-рано със снимка на неговото яйце, която била озаглавена: "Дали това яйце за 33 милиона долара не стои на вашата полица?"

Яйцето е трето от общо 56 такива бижута, изработени от Карл Фаберже за руското императорско семейство. През 1887 г. цар Александър III го подарява за Великден на съпругата си Мария Фьодоровна. За последен път е показвано публично през 1902 г. Споменава се през 1922 г., когато болшевиките продават съкровища, за да имат пари за трактори.

Изследователи откриват, че през 1964 г. било продадено на търг за 1456 долара на жена купувач. Тя починала 2000 г. и имуществото продадено. Така яйцето попада на улична разпродажба на антики.

Дали пък някое от уникалните яйца на Фаберже не краси и Вашата кухня?

Източник: www.e-zdravey.com

ИСТОРИЯ НА КАРАНТИНАТА - НАЙ-СТАРИЯТ И НАЙ-ЕФЕКТИВЕН ЛЕК СРЕЩУ ЕПИДЕМИИ

Пандемията от COVID-19 продължава да е в центъра на вниманието на световната общественост, а една от най-често споменаваните думи, свързана пряко с тази тема, е "карантина". Какво всъщност знаем за нея? Какъв е произходът на тази дума и кога за пръв път хора са били поставени в изолация, за да се спре разпространението на опасна болест? В следващите редове можете да научите любопитни подробности за въпросната практика през вековете.

Най-ранните сведения за изолиране на болни хора могат да бъдат открити в Библията. В Левит (третата книга от Стария завет, предполага се, че е написана през VI в. пр. Хр.) се дават следните напътствия: "Свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист. Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната".

Практиката да се изолират болни хора била разпространена и в Древна Гърция, макар че по това време никой дори и не подозирал за съществуването на бактериите, причиняващи болести.

Поставянето под карантина на болни хора е практика с дълбоки корени и в ислямската история. Между 706 и 707 г. халиф Ал-Уалид от династията на Умаядите построил болница в Дамаск, където били изолирани хора, страдащи от проказа. Подобни сгради по-късно били създадени и в Османската империя. Една от най-големите болници за прокажени била построена през 1431 г. в Одрин. Близо два века по-рано прочутият лекар и философ Авицена пък открил заразителния характер на инфекциозните болести и посочил карантината като сигурен метод за ограничаването им.

Карантината е метод, известен от векове за борба с разпространението на болести. Той получава името си в чест на първото в историята практическо приложение, осъществено във Венеция през XIV век. Тогава Европа буквално умирала от пагубната чумна епидемия и красивият воден град все още не се бил сблъскал с тази напаст. Болестта можела да дойде по море и властите в пристанищните градове знаели това много добре. Тъй като кораби от много страни постоянно пристигали на пристанището във Венеция, началото на епидемията в града било само въпрос на време. За да предотврати това, общинският съвет въвел правило, според което всеки кораб, пристигащ в пристанището, трябвало да бъде закотвен в морето в продължение на 40 дни, преди да се разреши на екипажа му да слезе на брега. По-късно са построени специални бараки за карантина на островите Лазорето и Повелия.

Това правило, задължително за всички морски гости, било наречено "карантино", от италианската дума "четиридесет". Днес учените не могат да обяснят защо са определени 40 дни. Професорът по история на медицината от Оксфордския университет Марк Харисън предполага, че цифрата е свързана с 40-те дни, които Исус, според Новия завет, е прекарал сам в пустинята.

По-късно карантинният период бил намален, но принципът му остава непроменен и все още се използва. Карантината се е практикувала в цяла средновековна Европа. Най-известният случай, когато изолацията помогнала да се победи болестта, е историята на английското село Им, в което през 1665-1666 г. голяма част от населението измирало от бубонната чума. След няколко месеца на чумна епидемия, през юни 1666 г. новият енорийски свещеник на име Уилям Момпесон решил да използва практиката на венецианците и да затвори селото под карантина. Той събрал оцелелите жители и ги информирал, че оттук нататък е невъзможно да напуснат селото или да приемат гости. Свещеникът бил подкрепен от херцога на Девъншир, който обещал да подпомага карантинното село с храна, докато чумата не си отиде. От своя страна свещеникът Момпесон обещал да направи всичко по силите си, за да утеши селяните и да им помогне да се справят с душевната мъка и тъга.

Границите на селото били белязани с камъни, отвъд които жителите му не можели да минават, дори да се чувстват напълно здрави. В камъните били издълбавани кухини, които се пълнели с оцет. В тях слагали монети, които търговците можели да вземат, оставяйки стоките си близо до границата на карантината.

Чумата не пощадила селяните. През август 1666 г. смъртността достигнала връх като умирали по 5-6 души на ден. Въпреки това, карантината продължила да се спазва и заболеваемостта скоро спаднала. През ноември починал и последният болен. Епидемията напълно приключила. Резултатът бил ужасен. От 344 жители, селото загубило 267. Въпреки това, болестта, била спряна и не се разпространила в други села.

В историята на сАЩ също има няколко страховити ситуации на карантини.

През 1900 г. било необходимо да се обяви карантина за китайски имигранти в Сан Франциско. Мерките били предприети, след като в една от хотелските стаи е открит труп на мъж от Китай с всички признаци на чума. Чайнатаун веднага бил отцепен от полицията и след това ограден с бодлива тел. На жителите в карантинната зона било строго забранено да я напускат, а вътре можели да влизат само полицаи и лекари. Както винаги, изолацията дала плод - нямало епидемия и жителите на един от най-големите градове в САЩ били спасени от паниката.

През 1982 г. кораб, превозващ руски евреи, пристигнал на остров Елис, намиращ се в устието на река Хъдсън в Нюйоркския залив. Те били болни от тиф, но това станало ясно твърде късно – имигрантите вече били настанени в къщи на територията на Ню Йорк. Десетки хора били поставени под карантина, но ситуацията отново се влошила, след като избухнала и епидемия от холера, отново причинена от пристигнали с кораб руски евреи. В резултат, много местни жители призовали имигрантите да бъдат незабавно изгонени, а престижният вестник "Ню Йорк Таймс" дори публикувал на първа страница статия, озаглавена "Не се нуждаем от такава измет по нашите брегове."

Вероятно най-известният случай на карантина е странната и трагична история на Мери Малън. Въпреки че изглеждала напълно здрава, тя била причината за няколко огнища на разпространение на тиф. Малън, останала в историята с прякора "Тифозната Мери", работила като готвачка и в периода 1900-1907 г. заразила с тиф най-малко 22 души. След като американските власти проследили нейния път и се досетили, че тя е преносител на опасната болест, Мери била заловена (тъй като се опитала да избяга) и настанена в изолирана къща, намираща се на остров Норт Брадър. Но историята не приключва тук. През 1910 г. властите решили, че Мери може да бъде освободена, но при едно условие – да не работи никога повече като готвачка. Копнееща да напусне Норт Брадър, тя веднага се съгласила. Мери се чувствала напълно здрава и смятала, че е несправедливо обвинявана (макар че всички проби, взети от нея, показвали, че е болна от тиф). Първоначално започнала работа като перачка, но скоро отново започнала да готви. В резултат, от тиф заболели 25 души, а двама починали. Мери отново била заловена и изпратена на остров Норт Брадър, където останала до смъртта си през 1938 г.

Нова ера в контрола на разпространението на смъртоносни заболявания започва през 2002-2003 г. с избухването на корона вируса SARS, известен на мнозина като атипична пневмония. Хората, които били заподозрени, че са били в контакт със заразените, са изолирани, за да се уверят, че са безопасни. Китайските власти дори криминализират неспазването на карантината или възпрепятстването на нейното прилагане. Въпреки предприетите мерки обаче, вирусът от Китай навлязъл в канадския град Торонто, където убил 44 души. В Канада властите трябвало да карантинират 7000 човека, за да спрат разпространението на SARS. Харисън е убеден, че ако не били тези решителни мерки, които били подкрепени в много страни, можело да започне пандемия, която би отнела огромен брой животи.

В съвременния свят карантината се въвежда от власти или медицински организации. Историкът Марк Харисън твърди, че когато се въвеждат карантинни мерки, те се основават не само на медицински изчисления дали те ще бъдат ефективни за спиране или забавяне на разпространението на инфекциозно заболяване. Взимат се такива мерки за успокояване на правителствата на другите държави и за успокояване на собственото им население.

Днес в редица страни по света се налагат карантинни мерки, за да се ограничи разпространението на новия вирус COVID-19.

Източник: www.iskamdaznam.com, www.vesti.bg

Нагоре
Към Съдържанието на броя

 
Хостингът и домейнът са предоставени с любезното съдейстие на Superhosting.bg